Вие се намирате в Начало > Новини > Политическа стабилност > Защо не се говореше за данъци по време на местните избори
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Защо не се говореше за данъци по време на местните избори
добавена на 09.11.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 09.11.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Местните избори затвърдиха традицията да се конкурират основно личностни характеристики, а не толкова конкретни предложения. За разлика от изборите за парламент, където постепенно виждаме да се появява конкуренция на идеи относно размера на данъците, на местни ниво не чухме почти нищо по въпроса.
Оказа се обаче, че 2008 г. ще бъде ключова за данъчната децентрализация – или с други думи, за прехвърлянето на част от данъчните решения от централната власт към общините. Според проекта на промени в Закона за местните данъци и такси общините ще могат да определят сами (все пак в определени от закона граници) размерите на данъците върху недвижимото имущество, върху превозните средства и други местни данъци.
Това е първа и важна стъпка за въвеждане на конкуренция между общините в сферата на събирането на данъци и тяхното ефективно изразходване. Успехът на този модел ще е важен за по-пълното освобождаване на общините в сферата на данъците, а защо не и за прехвърляне на някои досега „делегираните услуги” директно като домейн на общините.
Както е известно, определянето на данъчните ставки, изисква широк публичен дебат, доколкото това засяга всички. Харченето на парите, събрани от данъци, също изисква широк публичен контрол и за това са необходими елементарна доза прозрачност на местните бюджети. В кампанията за местните избори често беше споменаван проблемът за „прозрачността”, като малко от кандидатите реално разбират за какво става дума.
Отчетността на местната власт минава през публикуване на основни документи за местния бюджет, програми, разходи и ефективност. Бърз преглед на интернет сайтовете на най-големите общини ще ви покаже, че това е лукс за повечето избиратели.
Общините Пловдив и Варна изобщо не предлагат данни за бюджетите си по този най-лесен и евтин начин. Община София е едни гърди напред, като предлага документите за бюджета за преглед на страницата си в интернет. От водещите 10 общини в България само столицата, Бургас, Стара Загора и Плевен предлагат информация за бюджета си. В тези 10 общини живеят близо 3 млн. души. Нито една от топ общините с изключение на София не предлага интернет форум за обсъждане на проблемите на данъците на местно ниво.
Очакванията за следващата година са за над 740 млн. лв. приходи по тази линия. Наистина става дума за малко над 1% от брутния вътрешен продукт. Обаче на местно ниво бюджетът ще има значително променена структура, като по-голямата част от приходите ще бъдат резултат от решения на общинския съвет. Изразходването на тези пари традиционно не е обект на силен обществен контрол, нито пък са ни известни практики на анализ ползи-разходи на отделни общински политики и изразходване на местни данъци.
Разходите на общините според проекто-закона за Бюджет 2008 г. ще бъдат близо 2.3 млрд. лв. или около 3.6% от БВП. Все още значима част от тях общините извършват като „агенти” на централната власт в т.нар. делегирани услуги. Но успешна децентрализация би означавало делегираните услуги постепенно да се превърнат в домейн на общините. Успешен старт на децентрализацията означава най-малкото две неща:
1/ преследване на целите на балансиран бюджет,
2/ ясна ефективност на разходите за „местни публични услуги”.
Като начало и за двете е необходима значително по-висока прозрачност на местните бюджети и публичен дебат по тях.
Оказа се обаче, че 2008 г. ще бъде ключова за данъчната децентрализация – или с други думи, за прехвърлянето на част от данъчните решения от централната власт към общините. Според проекта на промени в Закона за местните данъци и такси общините ще могат да определят сами (все пак в определени от закона граници) размерите на данъците върху недвижимото имущество, върху превозните средства и други местни данъци.
Това е първа и важна стъпка за въвеждане на конкуренция между общините в сферата на събирането на данъци и тяхното ефективно изразходване. Успехът на този модел ще е важен за по-пълното освобождаване на общините в сферата на данъците, а защо не и за прехвърляне на някои досега „делегираните услуги” директно като домейн на общините.
Както е известно, определянето на данъчните ставки, изисква широк публичен дебат, доколкото това засяга всички. Харченето на парите, събрани от данъци, също изисква широк публичен контрол и за това са необходими елементарна доза прозрачност на местните бюджети. В кампанията за местните избори често беше споменаван проблемът за „прозрачността”, като малко от кандидатите реално разбират за какво става дума.
Отчетността на местната власт минава през публикуване на основни документи за местния бюджет, програми, разходи и ефективност. Бърз преглед на интернет сайтовете на най-големите общини ще ви покаже, че това е лукс за повечето избиратели.
Общините Пловдив и Варна изобщо не предлагат данни за бюджетите си по този най-лесен и евтин начин. Община София е едни гърди напред, като предлага документите за бюджета за преглед на страницата си в интернет. От водещите 10 общини в България само столицата, Бургас, Стара Загора и Плевен предлагат информация за бюджета си. В тези 10 общини живеят близо 3 млн. души. Нито една от топ общините с изключение на София не предлага интернет форум за обсъждане на проблемите на данъците на местно ниво.
Очакванията за следващата година са за над 740 млн. лв. приходи по тази линия. Наистина става дума за малко над 1% от брутния вътрешен продукт. Обаче на местно ниво бюджетът ще има значително променена структура, като по-голямата част от приходите ще бъдат резултат от решения на общинския съвет. Изразходването на тези пари традиционно не е обект на силен обществен контрол, нито пък са ни известни практики на анализ ползи-разходи на отделни общински политики и изразходване на местни данъци.
Разходите на общините според проекто-закона за Бюджет 2008 г. ще бъдат близо 2.3 млрд. лв. или около 3.6% от БВП. Все още значима част от тях общините извършват като „агенти” на централната власт в т.нар. делегирани услуги. Но успешна децентрализация би означавало делегираните услуги постепенно да се превърнат в домейн на общините. Успешен старт на децентрализацията означава най-малкото две неща:
1/ преследване на целите на балансиран бюджет,
2/ ясна ефективност на разходите за „местни публични услуги”.
Като начало и за двете е необходима значително по-висока прозрачност на местните бюджети и публичен дебат по тях.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни