- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Заиграванията с борда са опасни
добавена на 26.10.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 26.10.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Решителност за гарантиране на финансовата стабилност в страната чрез запазване на стабилността на валутния борд и на фискалната политика декларира във вторник от трибуната на Народното събрание министър-председателят Сергей Станишев. Подобни гаранции изглеждат важни на фона на все по-честите песимистични прогнози на външни анализатори за развитието на българската икономика и на паричния режим - прогнози, чиято логика често се губи на нас, българските макроикономисти.
Десет години след отказа от независима парична политика и фиксирането на лева крайните ползи от прилагането на режима на валутен борд са безспорни - икономиката расте стабилно, а благосъстоянието на българските граждани трайно се подобрява. И макар че са налице дисбаланси, като цяло (на макрониво) българите забогатяват. Измерваното от нас (на тримесечна база) финансово богатство на домакинствата се разширява с бързи темпове. Към средата на 2007 г. стойността на притежаваните от домакинствата финансови активи (банкноти, депозити, ценни книжа, дялове във взаимни фондове, пенсионни и застрахователни спестявания) е четири пъти по-висока, отколкото в края на 2000 г. Към края на второто тримесечие общата стойност на тези финансови активи достигна почти 26.3 млрд. лв. Коефициентът на проникване надхвърли 50% от БВП въпреки значителното увеличаване на номиналния размер на икономиката. След известно забавяне динамиката на нетното финансово богатство (отчитащо нивото на задлъжнялост) отново се ускорява до 21.1% годишно. До голяма степен подобно развитие се дължи (пряко или косвено) именно на средата, която създава валутният борд - среда на стабилност в настоящето и предвидимост на бъдещето.
Наред с добрите макроикономически фундаменти - бърз растеж на икономиката, подобряване на заетостта, нарастване на доходите и намаляване на данъчно-осигурителното бреме, доверието в националната парична единица и в стабилността на финансовата система е един от основните фактори, стимулиращи натрупването на спестявания. Наличието на такова доверие е видно и от постепенната промяна на рисковия профил и удължаването на хоризонта на тези спестявания. Въпреки че банковите депозити остават най-големият компонент във финансовото портфолио на домакинствата (те формират около 61% от финансовото богатство), трайно нараства делът на спестяванията, насочени към по-дългосрочни и по-рискови активи - институционалните инвеститори (пенсионни фондове, животозастрахователи и взаимни фондове) вече управляват 9.7% от финансовото богатство, а директните инвестиции в ценни книжа се разширяват до 4.7%. Регистрира се и процес на трансформиране на скрити парични наличности (главно в чуждестранна валута, неотразени в монетарната статистика) в по-продуктивни инвестиционни инструменти. Депозитите в банковата система нарастват със стабилни темпове (26.5% на годишна база към края на септември), въпреки че високата инфлация през последните два месеца направи реалните лихви отрицателни. Едновременно с това падежната им структура се удължава - депозитите със срок над 2 години вече са около 8% от срочните депозити, докато преди 5 години този дял беше под 1%. Не се наблюдава съществено разширяване на дела на валутните депозити през последните две години - през септември 2007 г. те формират около 55% от всички депозити на домакинствата, точно колкото и през септември 2005 г.
Паричната статистика не показва признаци за бягство от лева - през последните месеци динамиката, с която растат левовите депозити, се ускорява, макар и традиционно да остава малко по-скромна от тази на валутните депозити. Не се потвърждават и тиражираните напоследък в медиите изявления за повишено теглене на кредити в левове поради очаквана девалвация - статистиката на БНБ показва, че през септември кредитите за домакинства, деноминирани в чуждестранна валута, нарастват с 65.5% на годишна база при 44.5% годишен ръст на левовите кредити. Делът на валутните кредити трайно се повишава, като по-голямата част от тях са деноминирани в евро - още едно отражение на доверието във валутния борд и перспективата за приемане на единната европейска валута. Секторът на домакинствата остава нетен кредитор на банковата система, въпреки че коефициентът на покритие на кредитите с депозити продължава да се влошава. Доверието на вложителите като цяло се запазва стабилно, измерено чрез двата традиционни индикатора, чрез които обикновено се мери - пари в брой към депозити и съотношението на тесните пари M1 към квазипарите M2.
Всякакви необосновани спекулации за бъдещето на борда и предложения за девалвация на лева могат много бързо да разрушат това доверие и да подкопаят сериозно вътрешните спестявания и притока на външен ресурс към страната, а оттам - и самата стабилност на икономиката. А това неминуемо означава бързо обедняване.
Десет години след отказа от независима парична политика и фиксирането на лева крайните ползи от прилагането на режима на валутен борд са безспорни - икономиката расте стабилно, а благосъстоянието на българските граждани трайно се подобрява. И макар че са налице дисбаланси, като цяло (на макрониво) българите забогатяват. Измерваното от нас (на тримесечна база) финансово богатство на домакинствата се разширява с бързи темпове. Към средата на 2007 г. стойността на притежаваните от домакинствата финансови активи (банкноти, депозити, ценни книжа, дялове във взаимни фондове, пенсионни и застрахователни спестявания) е четири пъти по-висока, отколкото в края на 2000 г. Към края на второто тримесечие общата стойност на тези финансови активи достигна почти 26.3 млрд. лв. Коефициентът на проникване надхвърли 50% от БВП въпреки значителното увеличаване на номиналния размер на икономиката. След известно забавяне динамиката на нетното финансово богатство (отчитащо нивото на задлъжнялост) отново се ускорява до 21.1% годишно. До голяма степен подобно развитие се дължи (пряко или косвено) именно на средата, която създава валутният борд - среда на стабилност в настоящето и предвидимост на бъдещето.
Наред с добрите макроикономически фундаменти - бърз растеж на икономиката, подобряване на заетостта, нарастване на доходите и намаляване на данъчно-осигурителното бреме, доверието в националната парична единица и в стабилността на финансовата система е един от основните фактори, стимулиращи натрупването на спестявания. Наличието на такова доверие е видно и от постепенната промяна на рисковия профил и удължаването на хоризонта на тези спестявания. Въпреки че банковите депозити остават най-големият компонент във финансовото портфолио на домакинствата (те формират около 61% от финансовото богатство), трайно нараства делът на спестяванията, насочени към по-дългосрочни и по-рискови активи - институционалните инвеститори (пенсионни фондове, животозастрахователи и взаимни фондове) вече управляват 9.7% от финансовото богатство, а директните инвестиции в ценни книжа се разширяват до 4.7%. Регистрира се и процес на трансформиране на скрити парични наличности (главно в чуждестранна валута, неотразени в монетарната статистика) в по-продуктивни инвестиционни инструменти. Депозитите в банковата система нарастват със стабилни темпове (26.5% на годишна база към края на септември), въпреки че високата инфлация през последните два месеца направи реалните лихви отрицателни. Едновременно с това падежната им структура се удължава - депозитите със срок над 2 години вече са около 8% от срочните депозити, докато преди 5 години този дял беше под 1%. Не се наблюдава съществено разширяване на дела на валутните депозити през последните две години - през септември 2007 г. те формират около 55% от всички депозити на домакинствата, точно колкото и през септември 2005 г.
Паричната статистика не показва признаци за бягство от лева - през последните месеци динамиката, с която растат левовите депозити, се ускорява, макар и традиционно да остава малко по-скромна от тази на валутните депозити. Не се потвърждават и тиражираните напоследък в медиите изявления за повишено теглене на кредити в левове поради очаквана девалвация - статистиката на БНБ показва, че през септември кредитите за домакинства, деноминирани в чуждестранна валута, нарастват с 65.5% на годишна база при 44.5% годишен ръст на левовите кредити. Делът на валутните кредити трайно се повишава, като по-голямата част от тях са деноминирани в евро - още едно отражение на доверието във валутния борд и перспективата за приемане на единната европейска валута. Секторът на домакинствата остава нетен кредитор на банковата система, въпреки че коефициентът на покритие на кредитите с депозити продължава да се влошава. Доверието на вложителите като цяло се запазва стабилно, измерено чрез двата традиционни индикатора, чрез които обикновено се мери - пари в брой към депозити и съотношението на тесните пари M1 към квазипарите M2.
Всякакви необосновани спекулации за бъдещето на борда и предложения за девалвация на лева могат много бързо да разрушат това доверие и да подкопаят сериозно вътрешните спестявания и притока на външен ресурс към страната, а оттам - и самата стабилност на икономиката. А това неминуемо означава бързо обедняване.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни