Вие се намирате в Начало > Новини > Политическа стабилност > Рационален анализ на инфлацията в България
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Рационален анализ на инфлацията в България
добавена на 15.09.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 15.09.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Обясненията за поскъпването на някои стоки в България в по-голямата си част са грешни. Оттам тръгват и някои грешни препоръки към политиката. Това, на което се противопоставям в следващите редове, са няколко грешни схващания:
• Поскъпването на храните е резултат от местен проблем със земеделието, следователно на местното земеделие трябва да се помогнем със солидарна грижа,
• Поскъпването на живота, както го мери Националният статистически институт, оправдава натиска за по-високи заплати в държавните сектори и по-високи социални плащания,
• Индивидуалният потребител е напълно безпомощен срещу поскъпването на живота, т.е. той е безкрайно немобилен по отношение на стоките и услугите, които купува, както и по отношение на мястото, където ги купува.
Земеделските цени и инфлацията на еврото
Инфлацията на основните валути, в които сме свикнали да измерваме стойността – долара и еврото – беше значима в периода 2004-2006 г. Валутите изгубиха значима част от стойността си, измерени в основните търгуеми промишлени суровини. За илюстрация погледнете какво се случи с цената на медта, която за период от около две години скочи три пъти (по цени в евро, в долари – скокът беше още по-значим). През 2006 г. металите средно поскъпнаха с около 55% в долари, а златото – с 24%.
За причините зад обезценката на валутите няма да става дума тук. Важното е, че глобалната инфлация първо нямаше как да подмине отворената икономика на България. И второ, инфлацията на валутите, въпреки че в началото се изразяваше основно в по-бърз ръст на цените на металите и другите промишлени суровини, няма как да не застигне земеделската продукция. През дванайсетте месеца до август 2007 г. хранителните суровини поскъпнаха с около 30%, измерени в долари. Поскъпването беше по-леко, измерено в евро, но също беше по-силно от очакваното от публиката, особено на фона на историческа тенденция към дефлация на земеделските цени поради бърз технологичен бум и подобряване на производителността в сектора.
Поскъпването на земеделската продукция е глобално и има в сърцевината си монетарен характер (т.е. инфлация на основните валути), а не е толкова свързано с моментни шокове в предлагането. Тези глобални причини би следвало да обяснят по-голямата част от последното регистрирано поскъпване на храните в България. Това е вярно при положение, че земеделският пазар у нас не е бил натоварен с нови данъци, административни разходи или ограничения пред търговията.
Затова не очакваме да има поевтиняване на земеделската продукция (при сценарий без някаква фундаментална технологична промяна), т.е. очакваме относителните цени – цените на земеделската продукция, измерени в количество други стоки, да се стремят към нивата си отпреди 2004 г.
Различни инфлации за различните потребители
Средната годишна инфлация според индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 6.2% до август – по-ниска от инфлацията през 2006 г. (7.3%), но все пак далеч над очакванията на правителството и на независимите макроикономисти в България. ИПЦ е официалното измерване на „поскъпването на живота”, т.е. промяната на разходите на домакинствата за едно и също количество стоки и услуги. Понеже това е „официалното” измерване на инфлацията за средния български потребител, на тези цифри се базират и повечето от исканията на синдикати (и не само) за по-високи бюджетни заплати и по-високи социални плащания.
Инфлацията може да се различава чувствително според структурата на потребителската кошница. Това означава, че чисто статистически погледнато, методологията на НСИ трябва да е близо до безупречна при пресмятането на средните разходи за живот, за да се приеме за основа за политически решения. Ако статистиката не е била достатъчно бърза при актуализацията на непрекъснато променящата се потребителска кошница, сметките няма да са верни.
Има и стоки и услуги, които поевтиняват, докато храните поскъпват. Такива са например тютюневите изделия след освобождаването на търговията на България през 2007 г., При други стоки не се забелязва средна промяна на цените (например съобщенията) или има по-леко от средното поскъпване (например транспорта). Ако потребителите са увеличили дела на такива продукти в своята кошница, то инфлацията за тях е по-ниска от отчетеното. Но по-важното е, че различни модели на потребителско поведение са свързани с различни потребителски инфлации.
Политиките на държавно-определяните доходи трябва да взимат предвид различните ИПЦ за различните потребители. Последните данни наистина подкрепят по-силен натиск за увеличение на държавните доходи, понеже хората с по-ниски доходи преживяват по-силна инфлация. Но исторически тенденцията е обратната.
Индивидуалните потребителски решения имат значение
Индивидуалният потребител може да влияе на собствената си инфлация чрез промени в структурата на потребителската кошница. Идеята, че потребителят е безсилна жертва на поскъпването на живота, не изглежда логична на фона на промените в потребителската кошница, които очевидно следват промените в относителните цени. Потребителите сменят местата на различни продукти, не само заместители, в своите потребителски приоритети. Например ако бензинът продължава да поскъпва, някои хора ограничават говоренето по телефона.
Важно е да се знае, че въпреки средното поскъпване на земеделските стоки, не всички цени се движат с еднаква скорост. Това дава достатъчно място за индивидуална оптимизация в моменти на инфлация като сегашния. Само няколко примера от цените на производител в земеделието – пшеницата и яйцата са поскъпнали с около ½ по данни за второ тримесечие на 2007 г. (спрямо същото тримесечие година по-рано), докато пилетата са поскъпнали с 12%, а соята – само с 3.5%. В дългосрочен план разликите са още по-значими – достатъчно значими, за да напомнят на фермерите, че и техните индивидуални решения за насочването на инвестициите имат значение.
Регионалните различия в цените също дават добра основа за регионална оптимизация. Едно и също количество левове купува различно количество потребление в различните градове на България. Мобилността може да бъде полезна в такива времена за средния българин, колкото и да не е свикал с нея. Тя може да замени очакването на държавна намеса в свободните цени.
• Поскъпването на храните е резултат от местен проблем със земеделието, следователно на местното земеделие трябва да се помогнем със солидарна грижа,
• Поскъпването на живота, както го мери Националният статистически институт, оправдава натиска за по-високи заплати в държавните сектори и по-високи социални плащания,
• Индивидуалният потребител е напълно безпомощен срещу поскъпването на живота, т.е. той е безкрайно немобилен по отношение на стоките и услугите, които купува, както и по отношение на мястото, където ги купува.
Земеделските цени и инфлацията на еврото
Инфлацията на основните валути, в които сме свикнали да измерваме стойността – долара и еврото – беше значима в периода 2004-2006 г. Валутите изгубиха значима част от стойността си, измерени в основните търгуеми промишлени суровини. За илюстрация погледнете какво се случи с цената на медта, която за период от около две години скочи три пъти (по цени в евро, в долари – скокът беше още по-значим). През 2006 г. металите средно поскъпнаха с около 55% в долари, а златото – с 24%.
За причините зад обезценката на валутите няма да става дума тук. Важното е, че глобалната инфлация първо нямаше как да подмине отворената икономика на България. И второ, инфлацията на валутите, въпреки че в началото се изразяваше основно в по-бърз ръст на цените на металите и другите промишлени суровини, няма как да не застигне земеделската продукция. През дванайсетте месеца до август 2007 г. хранителните суровини поскъпнаха с около 30%, измерени в долари. Поскъпването беше по-леко, измерено в евро, но също беше по-силно от очакваното от публиката, особено на фона на историческа тенденция към дефлация на земеделските цени поради бърз технологичен бум и подобряване на производителността в сектора.
Поскъпването на земеделската продукция е глобално и има в сърцевината си монетарен характер (т.е. инфлация на основните валути), а не е толкова свързано с моментни шокове в предлагането. Тези глобални причини би следвало да обяснят по-голямата част от последното регистрирано поскъпване на храните в България. Това е вярно при положение, че земеделският пазар у нас не е бил натоварен с нови данъци, административни разходи или ограничения пред търговията.
Затова не очакваме да има поевтиняване на земеделската продукция (при сценарий без някаква фундаментална технологична промяна), т.е. очакваме относителните цени – цените на земеделската продукция, измерени в количество други стоки, да се стремят към нивата си отпреди 2004 г.
Различни инфлации за различните потребители
Средната годишна инфлация според индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 6.2% до август – по-ниска от инфлацията през 2006 г. (7.3%), но все пак далеч над очакванията на правителството и на независимите макроикономисти в България. ИПЦ е официалното измерване на „поскъпването на живота”, т.е. промяната на разходите на домакинствата за едно и също количество стоки и услуги. Понеже това е „официалното” измерване на инфлацията за средния български потребител, на тези цифри се базират и повечето от исканията на синдикати (и не само) за по-високи бюджетни заплати и по-високи социални плащания.
Инфлацията може да се различава чувствително според структурата на потребителската кошница. Това означава, че чисто статистически погледнато, методологията на НСИ трябва да е близо до безупречна при пресмятането на средните разходи за живот, за да се приеме за основа за политически решения. Ако статистиката не е била достатъчно бърза при актуализацията на непрекъснато променящата се потребителска кошница, сметките няма да са верни.
Има и стоки и услуги, които поевтиняват, докато храните поскъпват. Такива са например тютюневите изделия след освобождаването на търговията на България през 2007 г., При други стоки не се забелязва средна промяна на цените (например съобщенията) или има по-леко от средното поскъпване (например транспорта). Ако потребителите са увеличили дела на такива продукти в своята кошница, то инфлацията за тях е по-ниска от отчетеното. Но по-важното е, че различни модели на потребителско поведение са свързани с различни потребителски инфлации.
Политиките на държавно-определяните доходи трябва да взимат предвид различните ИПЦ за различните потребители. Последните данни наистина подкрепят по-силен натиск за увеличение на държавните доходи, понеже хората с по-ниски доходи преживяват по-силна инфлация. Но исторически тенденцията е обратната.
Индивидуалните потребителски решения имат значение
Индивидуалният потребител може да влияе на собствената си инфлация чрез промени в структурата на потребителската кошница. Идеята, че потребителят е безсилна жертва на поскъпването на живота, не изглежда логична на фона на промените в потребителската кошница, които очевидно следват промените в относителните цени. Потребителите сменят местата на различни продукти, не само заместители, в своите потребителски приоритети. Например ако бензинът продължава да поскъпва, някои хора ограничават говоренето по телефона.
Важно е да се знае, че въпреки средното поскъпване на земеделските стоки, не всички цени се движат с еднаква скорост. Това дава достатъчно място за индивидуална оптимизация в моменти на инфлация като сегашния. Само няколко примера от цените на производител в земеделието – пшеницата и яйцата са поскъпнали с около ½ по данни за второ тримесечие на 2007 г. (спрямо същото тримесечие година по-рано), докато пилетата са поскъпнали с 12%, а соята – само с 3.5%. В дългосрочен план разликите са още по-значими – достатъчно значими, за да напомнят на фермерите, че и техните индивидуални решения за насочването на инвестициите имат значение.
Регионалните различия в цените също дават добра основа за регионална оптимизация. Едно и също количество левове купува различно количество потребление в различните градове на България. Мобилността може да бъде полезна в такива времена за средния българин, колкото и да не е свикал с нея. Тя може да замени очакването на държавна намеса в свободните цени.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни