Вие се намирате в Начало > Новини > Политическа стабилност > Инфлацията на потребителските цени в България остава значително по-бърза от Еврозоната. Няма обаче р...
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Инфлацията на потребителските цени в България остава значително по-бърза от Еврозоната. Няма обаче риск от „надценяване” на лева.
добавена на 13.10.2006 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 13.10.2006 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
В България цените за потребители според официалната статистика се увеличават с 5.6% през дванайсетте месеца до септември, докато в Еврозоната този ръст остана 2.3% до август. ИПЦ измерва увеличаването на номиналните разходи за средния жител на България.
В същото време монетаррната инфлация (измерена чрез цените на промишлените суровини и на златото) и на еврото, и на лева остава значителна. Индексът на The Economist за цените на промишлените суровини се увеличи с 45% през последните 12 месеца до септември. Цената на златото показва как благородният метал играе ролята на спасител за спестителите във времена на бърза инфлация. Неговото търсене остана високо през тази година и цените му се увеличиха с 28% през 12-те месеца до септември, измерени в евро.
Ефективно в Еврозоната и България се използва една и съща валута. Това означава, че и монетарната инфлация е еднаква. В България обаче парите растат по-бързо (23% ръст) от парите в Еврозоната (около 8% ръст). Чисто теоретично това сочи към надценяване на лева при фиксирания курс. Но не можем да говорим за загуба на конкурентност или за някакви макроикономически рискове заради „разминавания между реалния и номиналния валутен курс”.
Българските банки увеличават кредитите значително по-бързо (24% ръст за годината до август) от тези в Еврозоната (ръст около 11%), което е причината зад по-бързата монетарна експанзия. Тези кредити засега се насочват приоритетно към инвестиции в имоти и доказателство за това е по-бързият ръст на цените на имотите в България. Всъщност голяма част от „новонапечатаните” пари не обслужват международната размяна (а остават блокирани в местни активи), което ни кара да мислим, че няма макроикономически риск зад по-бързия ръст на парите в България в сравнение с Еврозоната.
В същото време монетаррната инфлация (измерена чрез цените на промишлените суровини и на златото) и на еврото, и на лева остава значителна. Индексът на The Economist за цените на промишлените суровини се увеличи с 45% през последните 12 месеца до септември. Цената на златото показва как благородният метал играе ролята на спасител за спестителите във времена на бърза инфлация. Неговото търсене остана високо през тази година и цените му се увеличиха с 28% през 12-те месеца до септември, измерени в евро.
Ефективно в Еврозоната и България се използва една и съща валута. Това означава, че и монетарната инфлация е еднаква. В България обаче парите растат по-бързо (23% ръст) от парите в Еврозоната (около 8% ръст). Чисто теоретично това сочи към надценяване на лева при фиксирания курс. Но не можем да говорим за загуба на конкурентност или за някакви макроикономически рискове заради „разминавания между реалния и номиналния валутен курс”.
Българските банки увеличават кредитите значително по-бързо (24% ръст за годината до август) от тези в Еврозоната (ръст около 11%), което е причината зад по-бързата монетарна експанзия. Тези кредити засега се насочват приоритетно към инвестиции в имоти и доказателство за това е по-бързият ръст на цените на имотите в България. Всъщност голяма част от „новонапечатаните” пари не обслужват международната размяна (а остават блокирани в местни активи), което ни кара да мислим, че няма макроикономически риск зад по-бързия ръст на парите в България в сравнение с Еврозоната.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни