Вие се намирате в Начало > Новини > Политическа стабилност > Пенсионната индустрия расте с 34% годишно до средата на 2006.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Пенсионната индустрия расте с 34% годишно до средата на 2006.
добавена на 08.09.2006 в категория Публични финанси | Регулирани пазари | Макроикономическа динамика | Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 08.09.2006 в категория Публични финанси | Регулирани пазари | Макроикономическа динамика | Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Макроикономическа динамика
Пенсионната индустрия е една от най-динамично развиващите се в момента в страната въпреки тежкото регулиране и бавното оттегляне на държавната разходно-покривна система. Към средата на 2006 г. пенсионните фондове по втория и третия стълб управляват нетни активи (т.е. пенсионни спестявания) за около 1.26 млрд.лв., отбелязвайки годишен ръст от над 34%.
Българският бизнес реагира положително на намаляването на осигурителната тежест тази година. Регистрираната заетост продължи да расте с бързи темпове, а заплатите отбелязаха рекорден растеж от над 12% годишно. Приходите на държавните осигурителни фондове не намаляха, а активите в частните универсални пенсионни фондове се увеличиха с близо 200 млн. лв. през годината до юни. Намаляването на общата данъчно-осигурителна тежест в съчетание с увеличената вноска за допълнителното задължително осигуряване до 4% бяха в основата на този успех.
Дебатът в момента сякаш е фокусиран върху осигурителните прагове, а това не изглежда най-важното. Ако осигурителната тежест намалява, “праговете” сами ще растат, следвайки реакцията на бизнеса към облекчените условия да създават заетост. От своя страна очевидно работещите осъзнават нуждата от “спестяване за старини”. Активите на доброволните пенсионни фондове растат с около 22% годишни и достигат 445 млн. лв. към средата на годината. Трябва да се има предвид, че това е само е един от механизмите на спестяване.
Значението на пенсионната индустрия в българската икономика ще продължава да расте. По наши изчисления частната пенсионна индустрия в България управлява над 6% от финансовото богатство на населението, докато в старите страни-членки на ЕС (ЕС-15) този дял е средно около 14%. Друго интересно сравнение – богатството на населението в градска жилищна собственост е около 42 млрд. евро или 65 пъти повече от богатството в пенсионни фондове. Това постепенно ще се промени, като жилището ще представлява все по-малък процент от спестяванията за старини.
Българският бизнес реагира положително на намаляването на осигурителната тежест тази година. Регистрираната заетост продължи да расте с бързи темпове, а заплатите отбелязаха рекорден растеж от над 12% годишно. Приходите на държавните осигурителни фондове не намаляха, а активите в частните универсални пенсионни фондове се увеличиха с близо 200 млн. лв. през годината до юни. Намаляването на общата данъчно-осигурителна тежест в съчетание с увеличената вноска за допълнителното задължително осигуряване до 4% бяха в основата на този успех.
Дебатът в момента сякаш е фокусиран върху осигурителните прагове, а това не изглежда най-важното. Ако осигурителната тежест намалява, “праговете” сами ще растат, следвайки реакцията на бизнеса към облекчените условия да създават заетост. От своя страна очевидно работещите осъзнават нуждата от “спестяване за старини”. Активите на доброволните пенсионни фондове растат с около 22% годишни и достигат 445 млн. лв. към средата на годината. Трябва да се има предвид, че това е само е един от механизмите на спестяване.
Значението на пенсионната индустрия в българската икономика ще продължава да расте. По наши изчисления частната пенсионна индустрия в България управлява над 6% от финансовото богатство на населението, докато в старите страни-членки на ЕС (ЕС-15) този дял е средно около 14%. Друго интересно сравнение – богатството на населението в градска жилищна собственост е около 42 млрд. евро или 65 пъти повече от богатството в пенсионни фондове. Това постепенно ще се промени, като жилището ще представлява все по-малък процент от спестяванията за старини.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни