Вие се намирате в Начало > Новини > Политическа стабилност > Данъчната тежест през 2006 г. изглежда отново ще надхвърли 40% от БВП.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Данъчната тежест през 2006 г. изглежда отново ще надхвърли 40% от БВП.
добавена на 08.08.2006 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Макроикономическа динамика
добавена на 08.08.2006 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Макроикономическа динамика
Преизпълнението на приходите отново ще постави под въпрос постигането на политическата цел за данъчна тежест от 40% от БВП. Тя е залегнала в средносрочната бюджетна прогноза, както и в споразумението на тристранната коалиция. Ако тенденцията от първите шест месеца се запази, можем да прогнозираме допълнителни 1,2 млрд. лв. приходи, което ще доведе до обща данъчна тежест от около 41,5%. При дебатите за бюджета това може да бъде силен аргумент за по-голямо намаление на данъчните ставки или вноските за пенсионно осигуряване.
За първите шест месеца натрупаният излишък е 1407 млн. лв. Това доближава стойностите от ноември 2005 г. Приходите в консолидирания бюджет растат с 8,3% в сравнение със същия период на 2005 г. Ако елиминираме бюджета на социалното осигуряване, ръстът е дори по-висок – 11,8%.
Постъпленията от ДДС и акцизи растат с около 19% спрямо полугодието на 2005 г. Приходите от корпоративен данък също са изненадващо високи – 24,3% над тези от предходната година. Доколкото нарастването на приходите от акцизи беше очаквано заради увеличените ставки, при ДДС единственото обяснение е разширената база за облагане, основно заради нарастване на вноса, цените на базовите суровини и вътрешното потребление.
Част от промените в данъчните ставки за тази година позволиха да наблюдаваме действието на основни икономически закони в реални условия. Така например, вноската за пенсия бе намалена с 6 процентни пункта, което обаче не доведе до спад в приходите. Част от обяснението е в увеличените минимални осигурителни прагове, но част се дължи на нарасналата заетост. Намалението на ставката за корпоративния данък през 2005 г. (за което плащанията са в началото на 2006 г.) до 15% също стимулира декларирането на по-високи облагаеми печалби.
Увеличаващата се зависимост на фиска от косвените данъци (основно ДДС и акцизи) предполага силна зависимост на приходите от международната пазарна среда. Към момента цените на петрола и много от базовите суровини са високи (ако сравним в 10 или 20 годишен период), и съответно това е разширило значително базата за облагане, основно при вноса. Така правителството се облагодетелства от конюнктурата на високи цени. Развитие в обратната посока ще застраши не само местните производители на подобни стоки, но и ще ограничи директно постъпленията от ДДС.
За първите шест месеца натрупаният излишък е 1407 млн. лв. Това доближава стойностите от ноември 2005 г. Приходите в консолидирания бюджет растат с 8,3% в сравнение със същия период на 2005 г. Ако елиминираме бюджета на социалното осигуряване, ръстът е дори по-висок – 11,8%.
Постъпленията от ДДС и акцизи растат с около 19% спрямо полугодието на 2005 г. Приходите от корпоративен данък също са изненадващо високи – 24,3% над тези от предходната година. Доколкото нарастването на приходите от акцизи беше очаквано заради увеличените ставки, при ДДС единственото обяснение е разширената база за облагане, основно заради нарастване на вноса, цените на базовите суровини и вътрешното потребление.
Част от промените в данъчните ставки за тази година позволиха да наблюдаваме действието на основни икономически закони в реални условия. Така например, вноската за пенсия бе намалена с 6 процентни пункта, което обаче не доведе до спад в приходите. Част от обяснението е в увеличените минимални осигурителни прагове, но част се дължи на нарасналата заетост. Намалението на ставката за корпоративния данък през 2005 г. (за което плащанията са в началото на 2006 г.) до 15% също стимулира декларирането на по-високи облагаеми печалби.
Увеличаващата се зависимост на фиска от косвените данъци (основно ДДС и акцизи) предполага силна зависимост на приходите от международната пазарна среда. Към момента цените на петрола и много от базовите суровини са високи (ако сравним в 10 или 20 годишен период), и съответно това е разширило значително базата за облагане, основно при вноса. Така правителството се облагодетелства от конюнктурата на високи цени. Развитие в обратната посока ще застраши не само местните производители на подобни стоки, но и ще ограничи директно постъпленията от ДДС.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни