Вие се намирате в Начало > Новини > Политическа стабилност > Бързата инфлация на еврото резултира в по-високи от очакваните данъчни приходи в България
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Бързата инфлация на еврото резултира в по-високи от очакваните данъчни приходи в България
добавена на 31.07.2006 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Макроикономическа динамика
добавена на 31.07.2006 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Макроикономическа динамика
Сегашното правителство бе първото, което се престраши да намали тежестта на най-силно изкривяващия икономиката данък – задължителните “осигурителни” плащания в държавните социални фондове. Резултатите засега са в полза на това решение. Без тежки щети за фиска – приходите от осигуровки се запазиха в номинално изражение през първите пет месеца на годината – това решение даде ценен допълнителен стимул за работодатели и работници.
В същото време приходите от други данъци се увеличиха толкова бързо, че бюджетът отново се оказа в позиция на растящ излишък – не само в номинално изражение, но и като процент от общия доход, произведен в икономиката. Приходите от ДДС – данъкът с най-голяма заслуга за пълненето на хазната – се увеличи с почти 20% за петте месеца на годината на база на същия период през 2005 г.
Приходите от ДДС следват силната динамика на вноса в икономиката, който в номинално изражение се увеличи с 29% през годината до май. Администрирането на този данък е силно обвързано с динамиката на материалния внос – вероятно най-лесният за проследяване поток от добавена стойност в икономиката. Вчера Агенция “Митници” обяви, че касовото изпълнение на ДДС от внос от 1 януари до 30 юни 2006 г. е 2.7 млрд.лв. – увеличение от 33% спрямо миналата година.
Вносът от своя страна следваше бързата инфлация на еврото и така той, измерен в пари, се оказа по-голям от очакваното. И понеже ДДС се заплаща на базата на това колко струва стоката, измерена в лева (а не “на парче”, както са други непреки данъци като акцизите и някои вносни мита), поскъпването на суровините де факто рефлектира в по-високи от планираните приходи от ДДС.
За изпълнението на бюджетните показатели най-силно значение има инфлацията на лева и еврото, измерена през цените на индустриалните суровини и на енергоносителите.
Самото изпълнение на данъчните приходи надвишава номиналния ръст на икономиката (според данните за първото тримесечие БВП расте номинално с 12.1% на база на същото тримесечие предходната година). Макар превишаването да не е значително – данъчните приходите нарастват с 12.8% за петте месеца до май – това е показател за запазването и дори лекото увеличение на данъчната тежест в икономиката.
Бихме тълкували това по различен начин, ако преизпълнението на приходите не бъде използвано за текущи разходи, а се използва за изплащане на дълг или за реформи, които биха спестили бъдещи данъци. Но най-вероятният сценарий е преизпълнението на бюджета да финансира текущи разходи на правителството.
В същото време приходите от други данъци се увеличиха толкова бързо, че бюджетът отново се оказа в позиция на растящ излишък – не само в номинално изражение, но и като процент от общия доход, произведен в икономиката. Приходите от ДДС – данъкът с най-голяма заслуга за пълненето на хазната – се увеличи с почти 20% за петте месеца на годината на база на същия период през 2005 г.
Приходите от ДДС следват силната динамика на вноса в икономиката, който в номинално изражение се увеличи с 29% през годината до май. Администрирането на този данък е силно обвързано с динамиката на материалния внос – вероятно най-лесният за проследяване поток от добавена стойност в икономиката. Вчера Агенция “Митници” обяви, че касовото изпълнение на ДДС от внос от 1 януари до 30 юни 2006 г. е 2.7 млрд.лв. – увеличение от 33% спрямо миналата година.
Вносът от своя страна следваше бързата инфлация на еврото и така той, измерен в пари, се оказа по-голям от очакваното. И понеже ДДС се заплаща на базата на това колко струва стоката, измерена в лева (а не “на парче”, както са други непреки данъци като акцизите и някои вносни мита), поскъпването на суровините де факто рефлектира в по-високи от планираните приходи от ДДС.
За изпълнението на бюджетните показатели най-силно значение има инфлацията на лева и еврото, измерена през цените на индустриалните суровини и на енергоносителите.
Самото изпълнение на данъчните приходи надвишава номиналния ръст на икономиката (според данните за първото тримесечие БВП расте номинално с 12.1% на база на същото тримесечие предходната година). Макар превишаването да не е значително – данъчните приходите нарастват с 12.8% за петте месеца до май – това е показател за запазването и дори лекото увеличение на данъчната тежест в икономиката.
Бихме тълкували това по различен начин, ако преизпълнението на приходите не бъде използвано за текущи разходи, а се използва за изплащане на дълг или за реформи, които биха спестили бъдещи данъци. Но най-вероятният сценарий е преизпълнението на бюджета да финансира текущи разходи на правителството.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни