- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Експортът като двигател на растежа.
добавена на 06.06.2006 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 06.06.2006 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
Последното редовно проучване на Industry Watch сред подбран пул от български макроикономисти показва нарастване на оптимизма за ръста на икономиката (прогноза за ръст от 5.3% средно за 2006 г.). Един от основните фактори, подкрепящи този оптимизъм, е динамиката на износа. Въпреки че може да се очаква по-нататъшно нарастване на търговския дефицит, износът ще продължи да расте с двуцифрени темпове (прогнозата е средно за 10.4% реален годишен ръст).
Тези очаквания до известна степен се припокриват и с оценката, дадена от последната мисия на МВФ през май. Прогнозата на експертите от фонда е за запазване на висок дефицит по текущата сметка, но в същото време се очаква забавяне на растежа на вътрешното търсене и на вноса при успоредно нарастване на износа.
Данните на БНБ показват, че за годината до март 2006 г. износът на стоки и услуги (в евро) регистрира 15.9% годишна експанзия, поддържана от ускорените темпове на растеж на експорта на енергийни ресурси и инвестиционни стоки (виж рубриката "Икономически индикатори"). Наблюдава се тенденция към трайно нарастване на цените на ключови за българския износ стоки. В същото време Националната електрическа компания отчете значителен ръст в износа на електроенергия (11.7% за периода януари - май), основно за Гърция и Сърбия.
Делът на тежките индустрии в общия износ на страната остава значителен. Близо 31% от общия износ на български стоки и услуги, реализиран за годината до март, се генерират по линия на експорта на суровини и материали. До голяма степен това се дължи на все още благоприятните цени на металите и на някои от основните за българския износ суровини. Както прогнозирахме, международната конюнктура продължава да се отразява благоприятно на тежките индустрии в България, но се забелязва постепенно забавяне на ръста при износа на метали (11.5% спад на 12-месечна база при черните метали). Това обясняваме както със затягането на монетарната политика в САЩ и еврозоната, така и с временното затваряне на производствени мощности в металургичната индустрия за технологично обновление. Очакванията са, че цените на цветните метали ще продължат да растат, отразявайки високото търсене и ниското ниво на запасите. Това от своя страна ще продължи да оказва благоприятно влияние върху износа на цветни метали, поне в краткосрочен аспект.
Потребителските стоки продължават да намаляват своята относителна тежест в общия експорт - до 20.6% през март при дял от 22.6% година по-рано. След като през миналата година регистрирахме забавяне на динамиката при износа на текстилната и обувната промишленост, през последните месеци се наблюдава известно подобряване на експортните потоци. Последното обясняваме както с предприетите ограничителни мерки пред вноса в ЕС на текстилни изделия от Китай (въведени през юни м.г. квоти за определени категории облекла), така и с преориентацията на някои от българските производители към нови ниши - лимитирани серии в по-високи ценови сегменти.
Трябва да се има предвид, че в леката индустрия все повече се засилва конкурентният натиск в ниския ценови сегмент, произхождащ главно от азиатски и източноевропейски страни. В същото време съществува траен процес на пренасочване на производствени мощности към региони с ниско заплащане на труда, докато в България тенденцията е към плавно нарастване на разходите за труд. Всичко това ще прави все по-трудно запазването и разширяването на традиционни за българската индустрия външни пазарни ниши, особено в производствата на масови стоки, разчитащи единствено на конкурентна цена на изработката.
Независимо от известното подобряване потребителската активност в еврозоната остава относително слаба. В краткосрочен план това ще се отрази върху възможностите за експанзия на българския експорт, главно при леките индустрии.
Очакванията, че инвестициите ще запазят динамичния си растеж (нашата прогноза е за ръст от около 15% годишно през тази и следващата година), предполага запазване и на високи темпове при вноса на инвестиционни стоки. В средно- и по-дългосрочен план обаче може да се очаква, че направените през последните години инвестиционни разходи постепенно ще започнат да резултират в устойчива експанзия на износа.
Динамиката на външнотърговския оборот в средносрочен аспект ще бъде повлияна и от присъединяването на България към ЕС. Въпреки че българската икономика и особено материалните сектори вече до голяма степен са изконсумирали ефектите от присъединяването към общия пазар, може да се очаква, че членството ще окаже сериозно отражение върху износа на селскостопански стоки и на услуги. Предвиждаме допълнителен позитивен ефект и върху определени сфери на материална търговия, които в момента страдат от допълнителни разходи, налагани от съществуващите административни (нетарифни) бариери.
Тези очаквания до известна степен се припокриват и с оценката, дадена от последната мисия на МВФ през май. Прогнозата на експертите от фонда е за запазване на висок дефицит по текущата сметка, но в същото време се очаква забавяне на растежа на вътрешното търсене и на вноса при успоредно нарастване на износа.
Данните на БНБ показват, че за годината до март 2006 г. износът на стоки и услуги (в евро) регистрира 15.9% годишна експанзия, поддържана от ускорените темпове на растеж на експорта на енергийни ресурси и инвестиционни стоки (виж рубриката "Икономически индикатори"). Наблюдава се тенденция към трайно нарастване на цените на ключови за българския износ стоки. В същото време Националната електрическа компания отчете значителен ръст в износа на електроенергия (11.7% за периода януари - май), основно за Гърция и Сърбия.
Делът на тежките индустрии в общия износ на страната остава значителен. Близо 31% от общия износ на български стоки и услуги, реализиран за годината до март, се генерират по линия на експорта на суровини и материали. До голяма степен това се дължи на все още благоприятните цени на металите и на някои от основните за българския износ суровини. Както прогнозирахме, международната конюнктура продължава да се отразява благоприятно на тежките индустрии в България, но се забелязва постепенно забавяне на ръста при износа на метали (11.5% спад на 12-месечна база при черните метали). Това обясняваме както със затягането на монетарната политика в САЩ и еврозоната, така и с временното затваряне на производствени мощности в металургичната индустрия за технологично обновление. Очакванията са, че цените на цветните метали ще продължат да растат, отразявайки високото търсене и ниското ниво на запасите. Това от своя страна ще продължи да оказва благоприятно влияние върху износа на цветни метали, поне в краткосрочен аспект.
Потребителските стоки продължават да намаляват своята относителна тежест в общия експорт - до 20.6% през март при дял от 22.6% година по-рано. След като през миналата година регистрирахме забавяне на динамиката при износа на текстилната и обувната промишленост, през последните месеци се наблюдава известно подобряване на експортните потоци. Последното обясняваме както с предприетите ограничителни мерки пред вноса в ЕС на текстилни изделия от Китай (въведени през юни м.г. квоти за определени категории облекла), така и с преориентацията на някои от българските производители към нови ниши - лимитирани серии в по-високи ценови сегменти.
Трябва да се има предвид, че в леката индустрия все повече се засилва конкурентният натиск в ниския ценови сегмент, произхождащ главно от азиатски и източноевропейски страни. В същото време съществува траен процес на пренасочване на производствени мощности към региони с ниско заплащане на труда, докато в България тенденцията е към плавно нарастване на разходите за труд. Всичко това ще прави все по-трудно запазването и разширяването на традиционни за българската индустрия външни пазарни ниши, особено в производствата на масови стоки, разчитащи единствено на конкурентна цена на изработката.
Независимо от известното подобряване потребителската активност в еврозоната остава относително слаба. В краткосрочен план това ще се отрази върху възможностите за експанзия на българския експорт, главно при леките индустрии.
Очакванията, че инвестициите ще запазят динамичния си растеж (нашата прогноза е за ръст от около 15% годишно през тази и следващата година), предполага запазване и на високи темпове при вноса на инвестиционни стоки. В средно- и по-дългосрочен план обаче може да се очаква, че направените през последните години инвестиционни разходи постепенно ще започнат да резултират в устойчива експанзия на износа.
Динамиката на външнотърговския оборот в средносрочен аспект ще бъде повлияна и от присъединяването на България към ЕС. Въпреки че българската икономика и особено материалните сектори вече до голяма степен са изконсумирали ефектите от присъединяването към общия пазар, може да се очаква, че членството ще окаже сериозно отражение върху износа на селскостопански стоки и на услуги. Предвиждаме допълнителен позитивен ефект и върху определени сфери на материална търговия, които в момента страдат от допълнителни разходи, налагани от съществуващите административни (нетарифни) бариери.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни