Вие се намирате в Начало > Новини > Политическа стабилност > Увеличаването на МРЗ в плановете на правителството.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Увеличаването на МРЗ в плановете на правителството.
добавена на 04.05.2006 в категория Политическа стабилност | Регулирани пазари | Макроикономическа динамика | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Макроикономическа динамика
добавена на 04.05.2006 в категория Политическа стабилност | Регулирани пазари | Макроикономическа динамика | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Макроикономическа динамика
Все по-често в страната на “евтината и квалифицирана работна ръка” чуваме от работодатели за проблеми в намирането на труд. Както самите те ни уверяват, проблемите с квалификацията са решими. По-съществен е въпросът как да бъдат мотивирани работниците да бъдат достатъчно производителни, за да се приберат вкъщи щастливи от заплатата си. Ясно е, че част от проблема с мотивацията се пада като задание на самия работодател. Но в същото време неговите възможности са ограничени от т.нар. “социална политика”, която обещава на неговите работници все пак някаква форма на доход от държавата, дори ако той или тя изгуби работата си.
Новите проекти на министерството съдържат в себе си предложение за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) – административен инструмент, който практически забранява на работници и работодатели да сключват договори под определена цена. Въпреки очевидните пречки от такава политика пред пазара на труда, подобни неща се считат за традиционни.
Все още има места в България и работни позиции, където производителността на труда не може да достигне МРЗ. Това означава, че такива работни места или не трябва да съществуват, или да съществуват в т.нар. “сива икономика”. В реалността ефектът е смесица между двете. И двете противоречат на други цели, поставени от правителството, което прави политиката на увеличаване на МРЗ да изглежда извън контекста на общата икономическа политика.
МРЗ не трябва да се увеличава повече. Към момента тя е около или над 50% от средните доходи на нискоквалифициран труд в градове като Сливен и Хасково например. Средното заплащане за базов труд е в рамките на 250 – 350 лв. в средноголемите градове в България според данни за доклада Biggest Cities Review, както и според наблюдения извън извадката.
Новите проекти на министерството съдържат в себе си предложение за увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) – административен инструмент, който практически забранява на работници и работодатели да сключват договори под определена цена. Въпреки очевидните пречки от такава политика пред пазара на труда, подобни неща се считат за традиционни.
Все още има места в България и работни позиции, където производителността на труда не може да достигне МРЗ. Това означава, че такива работни места или не трябва да съществуват, или да съществуват в т.нар. “сива икономика”. В реалността ефектът е смесица между двете. И двете противоречат на други цели, поставени от правителството, което прави политиката на увеличаване на МРЗ да изглежда извън контекста на общата икономическа политика.
МРЗ не трябва да се увеличава повече. Към момента тя е около или над 50% от средните доходи на нискоквалифициран труд в градове като Сливен и Хасково например. Средното заплащане за базов труд е в рамките на 250 – 350 лв. в средноголемите градове в България според данни за доклада Biggest Cities Review, както и според наблюдения извън извадката.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни