Вие се намирате в Начало > Новини > Политическа стабилност > Бюджетните разходи започват консервативно 2006 г.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Бюджетните разходи започват консервативно 2006 г.
добавена на 30.03.2006 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Макроикономическа динамика
добавена на 30.03.2006 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Макроикономическа динамика
Както предвидихме още в средата на 2005 г., преизпълнението на приходите в бюджета достигна 1.9 млрд. лв., като общите приходи са около 18 млрд. лв., или 42.8% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това надхвърля значително политически избраната цел за публични разходи от до 40% от БВП. В същото време натрупаният излишък позволи реализирането на традиционните големи разходи през декември - 2.6 млрд. лв., като дефицитът за този месец е 800 млн. лв. Така правителството сви излишъка до под 1 млрд. лв. (но все пак той е 2.3 процента от БВП при 1.7% от БВП през 2004 г.). Противно на опасенията на редица анализатори за “разточителството” на настоящето правителство обаче ръстът на декемврийските разходи (допълнителни заплати, бонуси, експресни обществени поръчки за “усвояване” на бюджетите и др.) спрямо същия месец на 2004 г. е “само” 8.5% - което е по-ниско от ръста на общия размер на публичните приходи за годината с 13.4%.
За януари отчитаме растеж (на база януари 2005 г.) както на приходите, така и на разходите с 6.5%. Отново правителството започва годината с излишък от 90 млн. лв. Въпреки това обаче ръстът е по-нисък от планирания номинален ръст в икономиката.
На първо място трябва да отчетем, че действително публичните разходи и динамиката на вноса показват зависимост. До голяма степен дискреционните публични разходи (например поръчки за строителни работи, допълнителни заплати и/или пенсии) в края на всяка година се насочват почти директно за текущо потребление. От своя страна резките промени в потребителското търсене в голяма степен се задоволяват с внос, а за някои стокови групи (без българско производство) вносът е единствена алтернатива.
Ако трябва да аргументираме кои точно данъци да се намалят, скорошни дебати и нова статистика ни дават относително ясна насока. От една страна, меморандумът на Световната банка посочи осигурителната тежест в страната като основна пречка пред увеличаване на заетостта и оттам пред икономическия растеж в дългосрочен план. От друга, за 2006 г. можем да оценим ефекта от “експеримента” с намаляването на пенсионната вноска с 6 пункта.
Така например за януари отчитаме лек ръст на събраните приходи в осигурителните фондове. Макар да е рано да се правят точни разчети, вероятно ще се окаже, че намалената вноска има точно такъв ефект, какъвто прогнозират защитниците на ниските ставки - а именно, по-ниската тежест позволява по-висока заетост и намаляване на укриването на доходи. “Разчупването” на този порочен кръг може да стане (и става), като първо държавата намали вноските, на което частният сектор реагира с повече наети лица и по-малко “неформални” плащания.
При всички случаи фискалната картина за 2006 г. ще покаже, че възможност за намаляване на данъците има. Политическата воля на управляващите ще предреши дали това ще се случи при изготвянето на бюджета за 2007 г.
За януари отчитаме растеж (на база януари 2005 г.) както на приходите, така и на разходите с 6.5%. Отново правителството започва годината с излишък от 90 млн. лв. Въпреки това обаче ръстът е по-нисък от планирания номинален ръст в икономиката.
На първо място трябва да отчетем, че действително публичните разходи и динамиката на вноса показват зависимост. До голяма степен дискреционните публични разходи (например поръчки за строителни работи, допълнителни заплати и/или пенсии) в края на всяка година се насочват почти директно за текущо потребление. От своя страна резките промени в потребителското търсене в голяма степен се задоволяват с внос, а за някои стокови групи (без българско производство) вносът е единствена алтернатива.
Ако трябва да аргументираме кои точно данъци да се намалят, скорошни дебати и нова статистика ни дават относително ясна насока. От една страна, меморандумът на Световната банка посочи осигурителната тежест в страната като основна пречка пред увеличаване на заетостта и оттам пред икономическия растеж в дългосрочен план. От друга, за 2006 г. можем да оценим ефекта от “експеримента” с намаляването на пенсионната вноска с 6 пункта.
Така например за януари отчитаме лек ръст на събраните приходи в осигурителните фондове. Макар да е рано да се правят точни разчети, вероятно ще се окаже, че намалената вноска има точно такъв ефект, какъвто прогнозират защитниците на ниските ставки - а именно, по-ниската тежест позволява по-висока заетост и намаляване на укриването на доходи. “Разчупването” на този порочен кръг може да стане (и става), като първо държавата намали вноските, на което частният сектор реагира с повече наети лица и по-малко “неформални” плащания.
При всички случаи фискалната картина за 2006 г. ще покаже, че възможност за намаляване на данъците има. Политическата воля на управляващите ще предреши дали това ще се случи при изготвянето на бюджета за 2007 г.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни