Вие се намирате в Начало > Новини > Политическа стабилност > Политически аспекти на последните данни за инфлацията.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Политически аспекти на последните данни за инфлацията.
добавена на 19.03.2006 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 19.03.2006 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
Според държавния Национален статистически институт (НСИ) животът за “средния” жител на България е поскъпнал с около 3% само през февруари. Това е драматично висока цифра при положение, че средните доходи, измерени в левове, растат с под 1% месечно през последните осем години. Макро-данните трябва да се разглеждат като потенциален източник на политическа аргументация, което е източник на безпокойство. Потенциалните политически проблеми от “неочаквано високата инфлация” включват поне:
синдикатите ще се сетят, че заплатите в бюджетните сфери ще трябва да се индексират с по-значим процент, което ще доведе по нов натиск за увеличаване на публичните разходи,
социалното министерство ще се опита да повиши доходите с поредната серия от безсмислени, по-скоро вредни мерки за бизнес средата, като вдигане на минималните заплати и пенсии например,
средният българин обеднява според статистиката, ако измерим дохода му в количество стоки и услуги, която информация може да доведе до неоправдан спад в доверието в сегашната икономическа политика.
Промените в индекса на потребителските цени (ИПЦ) в България явно в по-голямата си част се отнасят до промени, които не са монетарни (т.е. не са свързани с обезценката на еврото). Инфлацията на еврото в България (8.8% за годината до февруари) е значително по-голяма от инфлацията в Еврозоната (2.3% за същия период). Основните не-монетарни фактори зад ръста на ИПЦ са местната данъчна политика, номиналното увеличение на цената на труда и промяната на “средната потребителска кошница”.
Индекс на потребителските цени в България (февруари 2006 г.)
Месечна промяна 3.0%
12-месечна промяна 8.8%
Средногодишна промяна 5.7%
Източник: НСИ, изчисления на Industry Watch.
синдикатите ще се сетят, че заплатите в бюджетните сфери ще трябва да се индексират с по-значим процент, което ще доведе по нов натиск за увеличаване на публичните разходи,
социалното министерство ще се опита да повиши доходите с поредната серия от безсмислени, по-скоро вредни мерки за бизнес средата, като вдигане на минималните заплати и пенсии например,
средният българин обеднява според статистиката, ако измерим дохода му в количество стоки и услуги, която информация може да доведе до неоправдан спад в доверието в сегашната икономическа политика.
Промените в индекса на потребителските цени (ИПЦ) в България явно в по-голямата си част се отнасят до промени, които не са монетарни (т.е. не са свързани с обезценката на еврото). Инфлацията на еврото в България (8.8% за годината до февруари) е значително по-голяма от инфлацията в Еврозоната (2.3% за същия период). Основните не-монетарни фактори зад ръста на ИПЦ са местната данъчна политика, номиналното увеличение на цената на труда и промяната на “средната потребителска кошница”.
Индекс на потребителските цени в България (февруари 2006 г.)
Месечна промяна 3.0%
12-месечна промяна 8.8%
Средногодишна промяна 5.7%
Източник: НСИ, изчисления на Industry Watch.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни