- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Българският лев не е надценен.
добавена на 06.01.2006 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 06.01.2006 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
Опитите да се изчисли “реалната цена” на местната валута сякаш излизат постепенно на мода. Предвидливо някои анализатори на стопанството започват дебат, който може да се окаже закъснял в момента на заместване на лева с еврото у нас.
От въпроси, свързани с инфлацията, започна и дискусията за това дали левът е подценен или надценен в момента. Вероятно става въпрос за разсъждение в следния стил: “инфлацията на лева е много по-бърза от инфлацията на еврото (измерени през индексите на потребителските цени) и следователно фиксираният валутен курс не отразява точно промените в цените в Европа и България”.
Първата част на това съждение е емпирично вярна. Цените за потребители в България (така като ги мери НСИ) растат чувствително по-бързо от цените за потребители в Еврозоната (така както ги мери Евростат). В момента средногодишната инфлация в България е около 5%, докато последните данни за Еврозоната показват запазване на нива около 2%.
Втората част на съждението приема, че индексите на цените, докладвани от тези официални източници, отразяват относително точно промяната на цените в двете сравнявани територии. Ако и ние приемем, че това е вярно, то бихме се съгласили – да, фиксираният курс не отразява точно промените на потребителските цени. Истината е, че целта на фиксираният валутен курс никога не е била да отразява точно промените в цените за потребители.
Цените за потребители в София и Добрич се променят различно. В момента цените на услугите в Дорбич са чувствително по-ниски от тези в столицата. Тяхната динамика също е различна. Но това никога не е било основа за аргумент, че левовете в Добрич са подценени (или надценени) спрямо левовете в София. Подобно е и сравнението на цените в България с цените в Еврозоната през призмата на валутния курс. Не отричаме, че едно и също количество евро тук и там купуват различно количество стоки и услуги. Подобно е положението и при сравнението между българските градове без това да предполага промяна на курса на лева в Кърджали към лева във Варна, който в момента е 1:1.
Другият аргумент – не толкова популярен сред теоретиците, но пък силно застъпван на разговори на трапеза – е основан на очевидният факт, че един Биг Мак струва различно количество евро (или лева) в София и във Франкфурт. Номинално по-скъпият германски Биг Мак е причина някои да смятат, че левът е “надценен” спрямо еврото – ако беше “реален”, курсът щеше да съотнася валутите така, че да купуват еднакво количество сандвичи, където и да е.
Разликата в цените на нетъргуемите стоки между различни градове е съвсем нормална част от икономическата реалност. Ако няма някакви административни пречки пред конкуренцията, цените на търгуемите стоки биха били относително еднакви навсякъде (като се има предвид, че ще възникнат известни разлики заради транспортиране). Но цените на продукти, които е трудно да бъдат търгувани, а могат да се потребяват само на място (т. нар. нетъргуеми блага) не може да очакваме, че ще бъдат еднакви навсякъде.
В градове, където трудът е по-производителен, измерен в материални стоки, ще има тенденция нетъргуемите услуги да са по-скъпи. В Хасково цените на нетъргуемите стоки са с около 20% по-евтини от тези във Варна, което отразява разликите в количеството капитал в двата града.
В условия, в които централната банка не манипулира паричното предлагане, не е коректно да говорим за “подценена” или “надценена” местна валута. Да се твърди, че левът е подценен (надценен) спрямо еврото е подобно на това да се твърди, че стотинката е подценена (надценена) спрямо лева. Няма солидни аргументи за това, че сегашният курс на лева към еврото застрашава конкурентността на българските производители. България трябва да приеме еврото като вътрешна валута, като замени левовете с евро по сегашния курс.
От въпроси, свързани с инфлацията, започна и дискусията за това дали левът е подценен или надценен в момента. Вероятно става въпрос за разсъждение в следния стил: “инфлацията на лева е много по-бърза от инфлацията на еврото (измерени през индексите на потребителските цени) и следователно фиксираният валутен курс не отразява точно промените в цените в Европа и България”.
Първата част на това съждение е емпирично вярна. Цените за потребители в България (така като ги мери НСИ) растат чувствително по-бързо от цените за потребители в Еврозоната (така както ги мери Евростат). В момента средногодишната инфлация в България е около 5%, докато последните данни за Еврозоната показват запазване на нива около 2%.
Втората част на съждението приема, че индексите на цените, докладвани от тези официални източници, отразяват относително точно промяната на цените в двете сравнявани територии. Ако и ние приемем, че това е вярно, то бихме се съгласили – да, фиксираният курс не отразява точно промените на потребителските цени. Истината е, че целта на фиксираният валутен курс никога не е била да отразява точно промените в цените за потребители.
Цените за потребители в София и Добрич се променят различно. В момента цените на услугите в Дорбич са чувствително по-ниски от тези в столицата. Тяхната динамика също е различна. Но това никога не е било основа за аргумент, че левовете в Добрич са подценени (или надценени) спрямо левовете в София. Подобно е и сравнението на цените в България с цените в Еврозоната през призмата на валутния курс. Не отричаме, че едно и също количество евро тук и там купуват различно количество стоки и услуги. Подобно е положението и при сравнението между българските градове без това да предполага промяна на курса на лева в Кърджали към лева във Варна, който в момента е 1:1.
Другият аргумент – не толкова популярен сред теоретиците, но пък силно застъпван на разговори на трапеза – е основан на очевидният факт, че един Биг Мак струва различно количество евро (или лева) в София и във Франкфурт. Номинално по-скъпият германски Биг Мак е причина някои да смятат, че левът е “надценен” спрямо еврото – ако беше “реален”, курсът щеше да съотнася валутите така, че да купуват еднакво количество сандвичи, където и да е.
Разликата в цените на нетъргуемите стоки между различни градове е съвсем нормална част от икономическата реалност. Ако няма някакви административни пречки пред конкуренцията, цените на търгуемите стоки биха били относително еднакви навсякъде (като се има предвид, че ще възникнат известни разлики заради транспортиране). Но цените на продукти, които е трудно да бъдат търгувани, а могат да се потребяват само на място (т. нар. нетъргуеми блага) не може да очакваме, че ще бъдат еднакви навсякъде.
В градове, където трудът е по-производителен, измерен в материални стоки, ще има тенденция нетъргуемите услуги да са по-скъпи. В Хасково цените на нетъргуемите стоки са с около 20% по-евтини от тези във Варна, което отразява разликите в количеството капитал в двата града.
В условия, в които централната банка не манипулира паричното предлагане, не е коректно да говорим за “подценена” или “надценена” местна валута. Да се твърди, че левът е подценен (надценен) спрямо еврото е подобно на това да се твърди, че стотинката е подценена (надценена) спрямо лева. Няма солидни аргументи за това, че сегашният курс на лева към еврото застрашава конкурентността на българските производители. България трябва да приеме еврото като вътрешна валута, като замени левовете с евро по сегашния курс.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни