- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Българската икономика през 2006 г.
добавена на 22.12.2005 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Макроикономическа динамика
добавена на 22.12.2005 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Макроикономическа динамика
Настоящият анализ представлява прогноза за динамиката на основни стопански показатели през 2006 г.
• Факторите на външната среда ще продължат да оказват влияние върху растежа на много сектори в икономиката. Все по-свободният достъп на китайски стоки на европейския пазар вероятно ще постави българската лека индустрия във все по-засилващи се конкурентни условия. Започналите процеси на повишаване на лихвените нива в САЩ и еврозоната ще намалят доходността на пренасочването на капитали към България. В съчетание със затяганто на монетарната политика от страна на БНБ, очакваме задълбочаване на тенденцията към намаляване на кредитния ръст през следващата година.
• В областта на инвестициите и спестяванията очакваме ръст на инвестициите в основен капитал на нива от 10-12%. Считаме, че вътрешните спестявания ще се запазят на нива от около 15% от дохода в икономиката. Това означава, че увеличението на дела на инвестициите в БВП ще дойде основно по линия на преместване на капитал от чужбина. Много е вероятно увеличението на чуждите инвестиции да доведе до още по-голям дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Все пак очакваме известно изравняване на темповете, с които растат вносът и износът. Що се отнася до диманиката на БВП, очакваме ръстът да се задържи над 5%, като е възможна промяна в структурата на индустрията в посока на свиване на тежката и ръст на инвестициите в леката индустрия.
• Фискалната рамка показва запазване на преразпределнието през бюджета на около 40% от БВП. При отсъствието на съществени шокове очакваме преизпълнение на приходите с около 6-7%. Намалението на осигурителната тежест безспорно е най-съществената промяна на фискално равнище. Проблемни области ще продължат да бъдат здравеопазването и образованието, в които все повече се усеща необходимост от структурна реформа. Предвижданите увеличения на бюджетните заплати и пенсиите ще бъдат извършени в условията на минималено намаление на броя на заетите в бюджетната сфера.
• През 2006 г. финансовото посредничество ще продължи да се разширява, но очакваме известно забавяне на темповете на растеж. Това ще се дължи най-вече на очакваното по-осезаемо забавяне на кредитната експанзия, като годишният ръст на кредита за частния сектор вероятно ще се ограничи до около 25-30%. И през следващата година заемите за домакинствата ще останат основният двигател на кредитния растеж. Постепенното изчерпване на потенциала за извличане на печалби от инвестициите в недвижимо имущество вероятно ще ограничат търсенето на жилищни кредити в средносрочен план. Повишаването на лихвените проценти в еврозоната и САЩ ще оскъпи привличания от чужбина ресурс за банките, което вероятно ще доведе до известно покачване на лихвите по някои видове депозити през 2006 г. Същевременно лихвите по кредитите ще се влияят от една страна от посочения фактор на повишение на лихвите на международно ниво, а от друга – от нарастващата конкуренция между банките. В небанковия сегмент очакваме продължаване на бързата експанзия. Прогнозата ни е за значителен ръст на индивидуалните вложения в колективни инвестиционни схеми. Промените в регулативната среда в областта на пенсионната индустрия ще допринесат значително за очаквания растеж в сегмента.
• Затягането на паричната политика в САЩ и еврозоната постепенно ограничава изкуствените стимули, които меките пари оказваха върху тежките индустрии. В тази връзка може да се очаква постепенно отслабване на динамиката на експорта на тежките индустрии. В същото време слабият растеж на икономиките от еврозоната ще продължи да ограничава възможностите за експанзия на българския експорт, особено при леките индустрии. Очакваме запазване на високи темпове на растеж на вноса. Забавянето на кредитната експанзия вероятно ще повлияе до известна степен моделите на индивидуално потребление, но като цяло няма да окаже сериозно въздействие върху търсенето на вносни стоки и върху инвестиционните разходи на бизнеса. Инвестиционната активност ще се запази висока, което вероятно ще се изрази в нарастване на вноса на инвестиционни стоки.
• Цените и инфлационната динамика ще продължа да се движат в рамките на тенденцията към ценова конвергенция в процеса с цените в еврозоната.
• Анализът на тенденциите в пазара на труда показва забавяне на тенденцията на ръст на заетостта, докато се наблюдава изпреварващ ръст на производителността. Прогнозата за пазара на труда в България продължава да е силно обвързана с държавни решения. При липса на реформа в държавните сектори очакваме ръстът на заетостта в частния сектор постепенно да се успокои. Това означава, че повечето нови работни места ще привличат труд от вече съществуващи позиции. Към момента структурата на заетостта показва, че има значителни резерви за освобождаване на ресурс от бюджетните дейности, където са заети над 15% от работещите хора в България. Без значими реформи в сферата на образованието и здравеопазването няма изгледи за намаляване на бюджетната заетост. В същото време в държавния бизнес ще продължат да работят поне четвърт милион души. Това правителство е малко вероятно да предприеме решителни стъпки към приватизация на тези работни позиции (основно в сферата на транспорта и ютилити услугите).
• Факторите на външната среда ще продължат да оказват влияние върху растежа на много сектори в икономиката. Все по-свободният достъп на китайски стоки на европейския пазар вероятно ще постави българската лека индустрия във все по-засилващи се конкурентни условия. Започналите процеси на повишаване на лихвените нива в САЩ и еврозоната ще намалят доходността на пренасочването на капитали към България. В съчетание със затяганто на монетарната политика от страна на БНБ, очакваме задълбочаване на тенденцията към намаляване на кредитния ръст през следващата година.
• В областта на инвестициите и спестяванията очакваме ръст на инвестициите в основен капитал на нива от 10-12%. Считаме, че вътрешните спестявания ще се запазят на нива от около 15% от дохода в икономиката. Това означава, че увеличението на дела на инвестициите в БВП ще дойде основно по линия на преместване на капитал от чужбина. Много е вероятно увеличението на чуждите инвестиции да доведе до още по-голям дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Все пак очакваме известно изравняване на темповете, с които растат вносът и износът. Що се отнася до диманиката на БВП, очакваме ръстът да се задържи над 5%, като е възможна промяна в структурата на индустрията в посока на свиване на тежката и ръст на инвестициите в леката индустрия.
• Фискалната рамка показва запазване на преразпределнието през бюджета на около 40% от БВП. При отсъствието на съществени шокове очакваме преизпълнение на приходите с около 6-7%. Намалението на осигурителната тежест безспорно е най-съществената промяна на фискално равнище. Проблемни области ще продължат да бъдат здравеопазването и образованието, в които все повече се усеща необходимост от структурна реформа. Предвижданите увеличения на бюджетните заплати и пенсиите ще бъдат извършени в условията на минималено намаление на броя на заетите в бюджетната сфера.
• През 2006 г. финансовото посредничество ще продължи да се разширява, но очакваме известно забавяне на темповете на растеж. Това ще се дължи най-вече на очакваното по-осезаемо забавяне на кредитната експанзия, като годишният ръст на кредита за частния сектор вероятно ще се ограничи до около 25-30%. И през следващата година заемите за домакинствата ще останат основният двигател на кредитния растеж. Постепенното изчерпване на потенциала за извличане на печалби от инвестициите в недвижимо имущество вероятно ще ограничат търсенето на жилищни кредити в средносрочен план. Повишаването на лихвените проценти в еврозоната и САЩ ще оскъпи привличания от чужбина ресурс за банките, което вероятно ще доведе до известно покачване на лихвите по някои видове депозити през 2006 г. Същевременно лихвите по кредитите ще се влияят от една страна от посочения фактор на повишение на лихвите на международно ниво, а от друга – от нарастващата конкуренция между банките. В небанковия сегмент очакваме продължаване на бързата експанзия. Прогнозата ни е за значителен ръст на индивидуалните вложения в колективни инвестиционни схеми. Промените в регулативната среда в областта на пенсионната индустрия ще допринесат значително за очаквания растеж в сегмента.
• Затягането на паричната политика в САЩ и еврозоната постепенно ограничава изкуствените стимули, които меките пари оказваха върху тежките индустрии. В тази връзка може да се очаква постепенно отслабване на динамиката на експорта на тежките индустрии. В същото време слабият растеж на икономиките от еврозоната ще продължи да ограничава възможностите за експанзия на българския експорт, особено при леките индустрии. Очакваме запазване на високи темпове на растеж на вноса. Забавянето на кредитната експанзия вероятно ще повлияе до известна степен моделите на индивидуално потребление, но като цяло няма да окаже сериозно въздействие върху търсенето на вносни стоки и върху инвестиционните разходи на бизнеса. Инвестиционната активност ще се запази висока, което вероятно ще се изрази в нарастване на вноса на инвестиционни стоки.
• Цените и инфлационната динамика ще продължа да се движат в рамките на тенденцията към ценова конвергенция в процеса с цените в еврозоната.
• Анализът на тенденциите в пазара на труда показва забавяне на тенденцията на ръст на заетостта, докато се наблюдава изпреварващ ръст на производителността. Прогнозата за пазара на труда в България продължава да е силно обвързана с държавни решения. При липса на реформа в държавните сектори очакваме ръстът на заетостта в частния сектор постепенно да се успокои. Това означава, че повечето нови работни места ще привличат труд от вече съществуващи позиции. Към момента структурата на заетостта показва, че има значителни резерви за освобождаване на ресурс от бюджетните дейности, където са заети над 15% от работещите хора в България. Без значими реформи в сферата на образованието и здравеопазването няма изгледи за намаляване на бюджетната заетост. В същото време в държавния бизнес ще продължат да работят поне четвърт милион души. Това правителство е малко вероятно да предприеме решителни стъпки към приватизация на тези работни позиции (основно в сферата на транспорта и ютилити услугите).
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни