- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Икономическата политика след изборите
добавена на 28.06.2005 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Макроикономическа динамика
добавена на 28.06.2005 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Макроикономическа динамика
Обяснение на вота
Говоренето за политика в България е като цяло странно за несвикналия слушател, но по време на тази кампания нещата стигнаха твърде далеч. Преди изборите много малко политици и анализатори се ангажираха с планове и хипотези за бъдещи коалиции и следващите от това ефекти за възможната правителствена политика. Това поведение бе обяснено с изчакването на решението на избирателите. Веднага след изборите избирателите са на заден план, като сега вече пък се пише и говори само за коалиции. Опитвайки се да запълним тази празнота, тук даваме кратко обяснение и субективна интерпретация на резултатите.
Фрагментирането на парламента показва, че мажоритарен вот е възможен дори в рамките на сегашната избирателна система. Макар засега този вот да е по-скоро “лидерски”, все пак наблюдавахме сериозно разклащане на позициите на “старите” партии. С такъв вот до голяма степен в парламента са ДСБ, БНС и “Атака”, а “Новото време” все пак получи солидна подкрепа отново заради лицата в листите.
Относително новата партия НДСВ задържа подкрепа от около 20%, която може да се разглежда като одобрение на водената от правителството политика. За разлика от 1997 г. и 2001 г., когато БСП и ОДС след управление успяха да задържат вот на твърди поддръжници, то сега НДСВ събира гласове на рационално доволни, или поне не недоволни, от правителството – просто защото НДСВ почти няма твърд електорат.
Гласовете за БСП са горната граница на подкрепа, която партията може да очаква – след осем години опозиция и възможност за критика на икономическата политика на две последователни правителства. Липсата на криза, повишаващото се благосъстояние и натрупания политически опит не позволяват автоматично събиране на подкрепа за лява идеология. Хората не са “уморени от дясна икономическа политика”, и “левият завой” не е предопределен.
Трябва да се има предвид, че за партиите заложили на про-пазарни послания – НДСВ, ОДС, ДСБ и БНС – гласуваха близо 40% от избирателите. Въпреки че част от този вот може да се определи като “твърд електорат” или “анти-комунистически”, все пак изглежда, че една значителна част от гражданите подкрепят намерението за дългосрочни реформи, които да увеличат шансовете на всички. С други думи, подкрепата за отстояване на групови интереси изглежда намалява като тежест в българския политически живот.
Резултатът на ОДС, ДСБ и БНС може да се обясни с два фактора. От една страна, ОДС водиха кампания като че ли няма да управляват, и съответно избирателите, които иначе биха ги подкрепили, останаха пасивни. ДСБ и БНС пък бяха фокусирани в това да се утвърдят като нови формации, влизайки в парламента. От друга страна, икономическите им послания не бяха радикално различни от статуквото, като икономическите им екипи не изглеждаха да се ползват с партийно доверие. В крайна сметка, с малки нюанси, икономическите им платформи като съдържание изглеждаха почти еднакви.
Подкрепата за “Атака” не трябва да се пренебрегва. Коалицията има равномерно представителство географски, според възраст и образование. Също така трябва да търсим част от обяснението на този вот в икономически и социални политики, които за някои хора имат етнически характер – например държавната субсидия за тютюнопроизводителите и многократните провали на продажбата на “Булгартабак”, начина на определяне на социалните помощи, новите активности в средните училища за насърчаване на посещаемостта и др. под. Стана очевидно на всички, че държавната намеса на пазара, преразпределението на доход и социалните програми създават последствия не само от фискално естество. В същото време, дебатът за ролята на държавата и социалната политика между останалите партии се водеше изключително на макрониво, и естествено някой като “Атака” запълни празнотата на микрониво.
Стабилността на новия парламент
Преди да се предвижда стабилност на бъдещо правителство, трябва да се анализира доколко партиите имат интерес и желание за скорошни избори. Горните разсъждения по обяснението на вота предполагат, че повечето партии нямат интерес от нови избори – такива са със сигурност мотивите на БСП, НДСВ и ОДС, за ДПС по-скоро това не е съществен проблем. Ако тази логика е вярно, то поне в краткосрочен план този парламент ще търси управленски вариант.
Поради нуждата от компромиси за създаване на правителство обаче, парламентът ще остане до момента, когато поне една голяма политическа партия прецени, че може да спечели повече на едни нови избори. Така стабилността е по необходимост временна, като повечето партии ще очакват ситуация на самостоятелно управление или максимум двупартийна коалиция.
Още преди изборите беше известна до голяма степен позицията на ДСБ – тяхната цел ще е по-скоро добро представителство, или както сега е популярно да се казва “първа политическа сила вдясно”, в следващия парламент. Стратегията на г-н Костов може да включва различен хоризонт на съществуване на 40-тия парламент, но това, което засега изглежда сигурно – това ще е партията, която има амбицията да играе единствено като опозиция с целта да изглежда пред избирателите единствената опозиция. Вероятно у партията и нейния лидер съществуват надежди за провал на следващия мандат и капитализиране на евентуален протестен вот.
Импликациите за състава на кабината от всичко това са свързани с невъзможността за съставяне на т.н. “дясно-центристка коалиция” без участието на ДПС или по-точно, не веднага. Това сякаш увеличава още повече вероятността бъдещата администрация – или поне първата, която това Народно събрание ще избере – да е структурирана около избора на социалистите. Правителство между леви и дясно-центристки партньори на този етап не изглежда толкова абсурдно – в крайна сметка политиката на бъдещото правителство до голяма степен е “зададена отвън” в рамките на евроинтеграционния процес и тя по същество е по-скоро дясна. В този смисъл съществува определена рамка на действие, около която трябва да се консолидират усилията на управляващите, независимо от тяхното позициониране във вътрешното политическо пространство.
Трябва обаче да помним миналото. В настоящият момент например основен гарант за избягване на икономически сътресения в България изглежда предстоящото членство в ЕС и необходимото следване на определена политика. Сега мнозина са уверени, че който и да управлява, няма да си позволи радикални действия заради наблюдението от Брюксел и поетите международни ангажименти. Но по подобен начин анализаторите коментират и началото на управление на БСП през 1995 г., когато изглежда, че обновения екип на Виденов ще следва съветите на международните финансови институции, защото без тях е обречен на провал, т.е. ще бъде “прагматичен” и ще се откаже от част от социалистическите си идеи. Както се видя, БСП не последва логичния за анализаторите ход, и въпреки дори собствения си партиен интерес от дългосрочно управление допринесе за макроикономическата криза само месеци след поемането на властта. Ситуацията е различна, като натискът от ЕС е по-силен и канализиран от съветническите функции на МВФ и СБ, но все пак местните политици винаги имат свободата да правят грешки.
Икономическата политика
Когато нито една партия не успява да спечели убедителен политически мандат, сериозни про-пазарни стопански реформи с дългосрочен ефект не могат да се очакват. В анализа си от началото на юни Industry Watch очерта няколко сфери, в които може и трябва да се направи сериозно преосмисляне на модела на държавно присъствие – образование, пенсионно осигуряване, здравеопазване, инфраструктура. Но това би изисквало силно правителство, което има дълъг хоризонт на политическо бъдеще. Още повече, такова правителство трябва да има по-скоро десен мандат и да бъде подкрепено от пазарно-мислещи икономисти.
Допълнително трябва да отчетем и известната загуба на интерес към икономическата политика – както заради фокусът върху коалиционното договаряне, така и заради изчерпване на воля и идеи у десните. Създаването на предпоставките за пазарната икономика – макростабилност, приватизация и либерализация на търговията и движението на капитал – вече са налице, а дотам стигаха посланията на политическите ръководства на СДС, ДСБ и БНС. Засега само СДС направи стъпка като включи икономисти с ясни про-пазарни идеи в листите си, но като цяло идентификацията на десните партии с повече стопанска свобода и ограничаване на държавата още предстои (ако изобщо имат намерение да вървят в тази посока).
В същото време, очевидният приоритет за следващите 6-12 месеца изглежда присъединяването към ЕС и нужните вътрешнополитически реформи. Не може да се очаква парламентът и едно коалиционно правителство да пренебрегнат този приоритет; още повече, за някои от промените са нужни изменения на конституцията.
Вероятно е връщане назад по отношение на идеологизацията на стопанската политика. В предизборната кампания – за пръв път от началото на прехода – имаше дебати по същински теми за ролята на държавата, с разграничими идеологически позиции. Имаше партии за по-ниски данъци, имаше партии за повече държавни разходи, както имаше партии за приватизация и концесиониране, и партии за държавна собственост и управление. Това раздвижване се дължеше на невъзможността да се мотивират избирателите в спокойна ситуация на относителен просперитет само с “цивилизационен избор” или “отношение към комунизма”. Сега, при необходимост от компромисно управление, т.нар. “прагматизъм” вероятно ще завладее политическите партии, а прагматизма по естеството си обръща внимание на текущото и отделното, като не се занимава с дългосрочното и цялостното.
Все пак, могат да се прогнозират действия, които ще бъдат предпочетени към края на 2005 г. Вероятно те ще включват някаква промяна на данъците (може би дори намаление на ДДС), увеличение на бюджетните заплати, промяна в правилата за достъп до здравеопазване на неосигурените в НЗОК, повече средства за общинските бюджети. Всички те обаче не могат да имат съществено макроикономическо значение. Още повече, че подобни действия вече сме виждали при всяко ново правителство.
Рисковете за стабилността и растежа
В макроикономическо отношение последните два мандата си приличат много – правителствата и на Костов, и на Сакскобургготски успяха да запазят фискалната стабилност и да гарантират базисна предвидимост на бизнес средата, като в резултат на това инвестиционната активност непрекъснато се увеличаваше. Разлика обаче има и тя отразява различните етапи на реформите по време на двете правителства. По времето на правителството на ОДС чуждите инвестиции се вливаха в България най-вече по линията на относително големи проекти, включително приватизацията на индустрията. По времето на последното правителство все повече малки и средни инвеститори предпочетоха България за преместване на свои производства. Задържането на този инвестиционен интерес или засилването му ще изискват активна икономическа политика за подобряване на бизнес средата в България. Няма да е достатъчно само запазването на макро-стабилността. Характерно за по-малките инвеститори е тяхната по-висока гъвкавост – значително по-лесно може да се премести цех за части за фризери, отколкото добивен комбинат за добив на мед, например. Друга особеност на малките инвеститори е относителната им неспособност да решават проблемите на бизнес средата чрез пряка политическа намеса (за разлика от големия бизнес). Не на последно място, много от новите инвеститори са влезли в България с очакване за подобряване на средата, а не просто запазване на ситуацията.
Трябва да отбележим, че постигането на висок икономически растеж изисква повече активни политики, отколкото съхраняването на монетарната и фискалната стабилност. Ситуацията сега е различна от тази по времето на управленията на Беров и Виденов (и двете доминирани от БСП), когато липсата на политически действия за реформи означаваха макроикономическа криза. Сега, ако правителството просто не прави нищо, стабилността ще се запази. Не е така обаче за ускоряването на икономически растеж, за което са нужни допълнителни реформи в намаляване на фискалното бреме, либерализация на отделни сектори и продължаване на приватизацията и концесионирането на държавна собственост.
Публикуван в "Дневник" на 29 юни 2005 г.
Говоренето за политика в България е като цяло странно за несвикналия слушател, но по време на тази кампания нещата стигнаха твърде далеч. Преди изборите много малко политици и анализатори се ангажираха с планове и хипотези за бъдещи коалиции и следващите от това ефекти за възможната правителствена политика. Това поведение бе обяснено с изчакването на решението на избирателите. Веднага след изборите избирателите са на заден план, като сега вече пък се пише и говори само за коалиции. Опитвайки се да запълним тази празнота, тук даваме кратко обяснение и субективна интерпретация на резултатите.
Фрагментирането на парламента показва, че мажоритарен вот е възможен дори в рамките на сегашната избирателна система. Макар засега този вот да е по-скоро “лидерски”, все пак наблюдавахме сериозно разклащане на позициите на “старите” партии. С такъв вот до голяма степен в парламента са ДСБ, БНС и “Атака”, а “Новото време” все пак получи солидна подкрепа отново заради лицата в листите.
Относително новата партия НДСВ задържа подкрепа от около 20%, която може да се разглежда като одобрение на водената от правителството политика. За разлика от 1997 г. и 2001 г., когато БСП и ОДС след управление успяха да задържат вот на твърди поддръжници, то сега НДСВ събира гласове на рационално доволни, или поне не недоволни, от правителството – просто защото НДСВ почти няма твърд електорат.
Гласовете за БСП са горната граница на подкрепа, която партията може да очаква – след осем години опозиция и възможност за критика на икономическата политика на две последователни правителства. Липсата на криза, повишаващото се благосъстояние и натрупания политически опит не позволяват автоматично събиране на подкрепа за лява идеология. Хората не са “уморени от дясна икономическа политика”, и “левият завой” не е предопределен.
Трябва да се има предвид, че за партиите заложили на про-пазарни послания – НДСВ, ОДС, ДСБ и БНС – гласуваха близо 40% от избирателите. Въпреки че част от този вот може да се определи като “твърд електорат” или “анти-комунистически”, все пак изглежда, че една значителна част от гражданите подкрепят намерението за дългосрочни реформи, които да увеличат шансовете на всички. С други думи, подкрепата за отстояване на групови интереси изглежда намалява като тежест в българския политически живот.
Резултатът на ОДС, ДСБ и БНС може да се обясни с два фактора. От една страна, ОДС водиха кампания като че ли няма да управляват, и съответно избирателите, които иначе биха ги подкрепили, останаха пасивни. ДСБ и БНС пък бяха фокусирани в това да се утвърдят като нови формации, влизайки в парламента. От друга страна, икономическите им послания не бяха радикално различни от статуквото, като икономическите им екипи не изглеждаха да се ползват с партийно доверие. В крайна сметка, с малки нюанси, икономическите им платформи като съдържание изглеждаха почти еднакви.
Подкрепата за “Атака” не трябва да се пренебрегва. Коалицията има равномерно представителство географски, според възраст и образование. Също така трябва да търсим част от обяснението на този вот в икономически и социални политики, които за някои хора имат етнически характер – например държавната субсидия за тютюнопроизводителите и многократните провали на продажбата на “Булгартабак”, начина на определяне на социалните помощи, новите активности в средните училища за насърчаване на посещаемостта и др. под. Стана очевидно на всички, че държавната намеса на пазара, преразпределението на доход и социалните програми създават последствия не само от фискално естество. В същото време, дебатът за ролята на държавата и социалната политика между останалите партии се водеше изключително на макрониво, и естествено някой като “Атака” запълни празнотата на микрониво.
Стабилността на новия парламент
Преди да се предвижда стабилност на бъдещо правителство, трябва да се анализира доколко партиите имат интерес и желание за скорошни избори. Горните разсъждения по обяснението на вота предполагат, че повечето партии нямат интерес от нови избори – такива са със сигурност мотивите на БСП, НДСВ и ОДС, за ДПС по-скоро това не е съществен проблем. Ако тази логика е вярно, то поне в краткосрочен план този парламент ще търси управленски вариант.
Поради нуждата от компромиси за създаване на правителство обаче, парламентът ще остане до момента, когато поне една голяма политическа партия прецени, че може да спечели повече на едни нови избори. Така стабилността е по необходимост временна, като повечето партии ще очакват ситуация на самостоятелно управление или максимум двупартийна коалиция.
Още преди изборите беше известна до голяма степен позицията на ДСБ – тяхната цел ще е по-скоро добро представителство, или както сега е популярно да се казва “първа политическа сила вдясно”, в следващия парламент. Стратегията на г-н Костов може да включва различен хоризонт на съществуване на 40-тия парламент, но това, което засега изглежда сигурно – това ще е партията, която има амбицията да играе единствено като опозиция с целта да изглежда пред избирателите единствената опозиция. Вероятно у партията и нейния лидер съществуват надежди за провал на следващия мандат и капитализиране на евентуален протестен вот.
Импликациите за състава на кабината от всичко това са свързани с невъзможността за съставяне на т.н. “дясно-центристка коалиция” без участието на ДПС или по-точно, не веднага. Това сякаш увеличава още повече вероятността бъдещата администрация – или поне първата, която това Народно събрание ще избере – да е структурирана около избора на социалистите. Правителство между леви и дясно-центристки партньори на този етап не изглежда толкова абсурдно – в крайна сметка политиката на бъдещото правителство до голяма степен е “зададена отвън” в рамките на евроинтеграционния процес и тя по същество е по-скоро дясна. В този смисъл съществува определена рамка на действие, около която трябва да се консолидират усилията на управляващите, независимо от тяхното позициониране във вътрешното политическо пространство.
Трябва обаче да помним миналото. В настоящият момент например основен гарант за избягване на икономически сътресения в България изглежда предстоящото членство в ЕС и необходимото следване на определена политика. Сега мнозина са уверени, че който и да управлява, няма да си позволи радикални действия заради наблюдението от Брюксел и поетите международни ангажименти. Но по подобен начин анализаторите коментират и началото на управление на БСП през 1995 г., когато изглежда, че обновения екип на Виденов ще следва съветите на международните финансови институции, защото без тях е обречен на провал, т.е. ще бъде “прагматичен” и ще се откаже от част от социалистическите си идеи. Както се видя, БСП не последва логичния за анализаторите ход, и въпреки дори собствения си партиен интерес от дългосрочно управление допринесе за макроикономическата криза само месеци след поемането на властта. Ситуацията е различна, като натискът от ЕС е по-силен и канализиран от съветническите функции на МВФ и СБ, но все пак местните политици винаги имат свободата да правят грешки.
Икономическата политика
Когато нито една партия не успява да спечели убедителен политически мандат, сериозни про-пазарни стопански реформи с дългосрочен ефект не могат да се очакват. В анализа си от началото на юни Industry Watch очерта няколко сфери, в които може и трябва да се направи сериозно преосмисляне на модела на държавно присъствие – образование, пенсионно осигуряване, здравеопазване, инфраструктура. Но това би изисквало силно правителство, което има дълъг хоризонт на политическо бъдеще. Още повече, такова правителство трябва да има по-скоро десен мандат и да бъде подкрепено от пазарно-мислещи икономисти.
Допълнително трябва да отчетем и известната загуба на интерес към икономическата политика – както заради фокусът върху коалиционното договаряне, така и заради изчерпване на воля и идеи у десните. Създаването на предпоставките за пазарната икономика – макростабилност, приватизация и либерализация на търговията и движението на капитал – вече са налице, а дотам стигаха посланията на политическите ръководства на СДС, ДСБ и БНС. Засега само СДС направи стъпка като включи икономисти с ясни про-пазарни идеи в листите си, но като цяло идентификацията на десните партии с повече стопанска свобода и ограничаване на държавата още предстои (ако изобщо имат намерение да вървят в тази посока).
В същото време, очевидният приоритет за следващите 6-12 месеца изглежда присъединяването към ЕС и нужните вътрешнополитически реформи. Не може да се очаква парламентът и едно коалиционно правителство да пренебрегнат този приоритет; още повече, за някои от промените са нужни изменения на конституцията.
Вероятно е връщане назад по отношение на идеологизацията на стопанската политика. В предизборната кампания – за пръв път от началото на прехода – имаше дебати по същински теми за ролята на държавата, с разграничими идеологически позиции. Имаше партии за по-ниски данъци, имаше партии за повече държавни разходи, както имаше партии за приватизация и концесиониране, и партии за държавна собственост и управление. Това раздвижване се дължеше на невъзможността да се мотивират избирателите в спокойна ситуация на относителен просперитет само с “цивилизационен избор” или “отношение към комунизма”. Сега, при необходимост от компромисно управление, т.нар. “прагматизъм” вероятно ще завладее политическите партии, а прагматизма по естеството си обръща внимание на текущото и отделното, като не се занимава с дългосрочното и цялостното.
Все пак, могат да се прогнозират действия, които ще бъдат предпочетени към края на 2005 г. Вероятно те ще включват някаква промяна на данъците (може би дори намаление на ДДС), увеличение на бюджетните заплати, промяна в правилата за достъп до здравеопазване на неосигурените в НЗОК, повече средства за общинските бюджети. Всички те обаче не могат да имат съществено макроикономическо значение. Още повече, че подобни действия вече сме виждали при всяко ново правителство.
Рисковете за стабилността и растежа
В макроикономическо отношение последните два мандата си приличат много – правителствата и на Костов, и на Сакскобургготски успяха да запазят фискалната стабилност и да гарантират базисна предвидимост на бизнес средата, като в резултат на това инвестиционната активност непрекъснато се увеличаваше. Разлика обаче има и тя отразява различните етапи на реформите по време на двете правителства. По времето на правителството на ОДС чуждите инвестиции се вливаха в България най-вече по линията на относително големи проекти, включително приватизацията на индустрията. По времето на последното правителство все повече малки и средни инвеститори предпочетоха България за преместване на свои производства. Задържането на този инвестиционен интерес или засилването му ще изискват активна икономическа политика за подобряване на бизнес средата в България. Няма да е достатъчно само запазването на макро-стабилността. Характерно за по-малките инвеститори е тяхната по-висока гъвкавост – значително по-лесно може да се премести цех за части за фризери, отколкото добивен комбинат за добив на мед, например. Друга особеност на малките инвеститори е относителната им неспособност да решават проблемите на бизнес средата чрез пряка политическа намеса (за разлика от големия бизнес). Не на последно място, много от новите инвеститори са влезли в България с очакване за подобряване на средата, а не просто запазване на ситуацията.
Трябва да отбележим, че постигането на висок икономически растеж изисква повече активни политики, отколкото съхраняването на монетарната и фискалната стабилност. Ситуацията сега е различна от тази по времето на управленията на Беров и Виденов (и двете доминирани от БСП), когато липсата на политически действия за реформи означаваха макроикономическа криза. Сега, ако правителството просто не прави нищо, стабилността ще се запази. Не е така обаче за ускоряването на икономически растеж, за което са нужни допълнителни реформи в намаляване на фискалното бреме, либерализация на отделни сектори и продължаване на приватизацията и концесионирането на държавна собственост.
Публикуван в "Дневник" на 29 юни 2005 г.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни