Вие се намирате в Начало > Новини > Политическа стабилност > Банките са изправени пред нови рестрикции на кредитирането.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Банките са изправени пред нови рестрикции на кредитирането.
добавена на 12.04.2005 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 12.04.2005 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
През март 2005 г. търговските банки са договорили нови кредити за частния нефинансов сектор за 3.37 млрд. лв., показва седмичната парична статистика. Около 51.6 % от тези нови кредити са дългосрочни, а около 26.8 % са овърдрафт. Болшинството от новите кредити (73 %) са насочени към корпоративния сектор. Като цяло това е значителна експанзия спрямо предходния месец, когато бяха договорени нови заеми за 804 млн. лв.
В резултат на горното ускоряване на кредитирането на фирми и граждани, към края на март вътрешния кредит регистрира нарастване от 50.3% на годишна база. В същото време годишният ръст на вземанията от фирми досига 54.1% (в сравнение с 39% годишен ръст към края на 2004). В края на март общата задлъжнялост на домакинствата към банковата система се разширява до 5.1 млрд. лв., което означава годишен ръст от 83.6%.
Подобно значимо активизиране на кредитирането на частния нефинансов сектор е предопределено от новите монетарни мерки, насочени към ограничаване на кредитната експанзия. Тези мерки станаха ефективни от 1 април и предвиждат заделяне на допълнителни задължителни минимални резерви от банки, при които едновременно са налице две условия: 1/ ако тримесечния темп на нарастване на кредитите превишава 6% за първото тромесечие, 12% за първите две тримесечия, 18% за първите три тримесечия и 24% за цялата година; и 2/ ако сумата на предоставените кредити и рисковопретеглените задбалансови позиции, приравнени на балансовите активи, без собствения капитал, надвишава 60 % от привлечения ресурс от нефинансовия сектор. Това създаде стимули за банките да увеличат своето кредитно портфолио до края на март и така да постигнат по-висока изходна база за изчисляване на кредитния ръст през следващите тримесечия.
Очакваме постепенно забавяне на кредитната експанзия след второто тримесечие. Това ще е резултат както на ограничаването на кредитните ресурси на банките както под влияние на монетарните рестрикции, така и на пазарни развития. В същото време централната банка вече изрази готовност да въведе нови мерки за ограничаване на кредитирането. Като цяло смятаме, че наблюдаваната трайна ориентация към използването на механизми на активна парична политика в условията на валутен борд е обезпокоителна. Подобна практика създава непредвидимост на бизнес средата в банковата сфера, увеличава цената на привлечения ресурс и налага допълнителни разходи за приспособяване на дейността към непрекъснато променящите се изисквания. Това може да се смята за заплаха за конкурентното развитие на банковия сектор и за ефективността на финансовото посредничество.
Очакваме, че евентуално затягане на рестрикциите ще бъде съпроводено с постепенно изместване на търсенето на кредит към по-малко регулирани сегменти от кредитния пазар. В крайна сметка това означава, че все по-голям дял от задлъжнялостта на фирмите и домакинствата ще се генерира от източници извън банковата система.
В резултат на горното ускоряване на кредитирането на фирми и граждани, към края на март вътрешния кредит регистрира нарастване от 50.3% на годишна база. В същото време годишният ръст на вземанията от фирми досига 54.1% (в сравнение с 39% годишен ръст към края на 2004). В края на март общата задлъжнялост на домакинствата към банковата система се разширява до 5.1 млрд. лв., което означава годишен ръст от 83.6%.
Подобно значимо активизиране на кредитирането на частния нефинансов сектор е предопределено от новите монетарни мерки, насочени към ограничаване на кредитната експанзия. Тези мерки станаха ефективни от 1 април и предвиждат заделяне на допълнителни задължителни минимални резерви от банки, при които едновременно са налице две условия: 1/ ако тримесечния темп на нарастване на кредитите превишава 6% за първото тромесечие, 12% за първите две тримесечия, 18% за първите три тримесечия и 24% за цялата година; и 2/ ако сумата на предоставените кредити и рисковопретеглените задбалансови позиции, приравнени на балансовите активи, без собствения капитал, надвишава 60 % от привлечения ресурс от нефинансовия сектор. Това създаде стимули за банките да увеличат своето кредитно портфолио до края на март и така да постигнат по-висока изходна база за изчисляване на кредитния ръст през следващите тримесечия.
Очакваме постепенно забавяне на кредитната експанзия след второто тримесечие. Това ще е резултат както на ограничаването на кредитните ресурси на банките както под влияние на монетарните рестрикции, така и на пазарни развития. В същото време централната банка вече изрази готовност да въведе нови мерки за ограничаване на кредитирането. Като цяло смятаме, че наблюдаваната трайна ориентация към използването на механизми на активна парична политика в условията на валутен борд е обезпокоителна. Подобна практика създава непредвидимост на бизнес средата в банковата сфера, увеличава цената на привлечения ресурс и налага допълнителни разходи за приспособяване на дейността към непрекъснато променящите се изисквания. Това може да се смята за заплаха за конкурентното развитие на банковия сектор и за ефективността на финансовото посредничество.
Очакваме, че евентуално затягане на рестрикциите ще бъде съпроводено с постепенно изместване на търсенето на кредит към по-малко регулирани сегменти от кредитния пазар. В крайна сметка това означава, че все по-голям дял от задлъжнялостта на фирмите и домакинствата ще се генерира от източници извън банковата система.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни