- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
добавена на 24.01.2011 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
Терминът „глокален”, произхождащ от понятията "глобален" и "локален", обикновено се използва за описание на глобално събитие или процес от местно значение. Това понятие се вписва много добре в инфлационната динамика в света напоследък и противопоставянето между зрели икономики като САЩ, изпитващи по-ниска от целевата инфлация, и развиващите се икономики, които поради огромния нетен приток на капитал и растящо търсене, усещат засилване на инфлационния натиск.
Европа сякаш е в средата на това условно разделение, като индексът на потребителските цени в еврозоната наскоро превиши заявената като желана от Европейската централна банка (ЕЦБ) цел в размер на 2% годишна инфлация. Както и преди кризата, България отново е сред икономиките, които отчитат над средната за ЕС инфлация, достигаща 4.4% годишно към края на декември 2010 г., според данните за промяната в хармонизирания индекс на потребителските цени на Евростат.
Двигателите на инфлацията в България са глобални, отразявайки значителния ръст на цените на международно търгуемите стоки, при условие че нетният приток на чуждестранен капитал е все още слаб (и вероятно ще остане подтиснат и в следващите тримесечия).
Увеличението на цените на суровините се дължи най-вече на:
1) значителни монетарни и фискални стимули, въведени в действие от повечето от големите индустриални икономики като средство за "борба" с кризата, и
2) ръст на потребителското и инвестиционното търсене в догонващите икономики в Азия и Южна Америка.
В рамките на последните 12 месеца цените на енергия, храни и метали са се увеличили с повече от 20% годишно (моля, вижте таблицата). Най-впечатляващо е поскъпването на промишлените стоки и селскостопански суровини, чиято цена скача повече от 30% за година (цената на памука се е увеличила с 120% за същия период).
Има няколко важни последствия от глобалното нарастване на инфлацията за българската икономика:
1) Въпреки че инфлацията ще увеличи оборота в някои местни сектори като енергетиката и селското стопанство, тя ще увеличи стойността на вноса като цяло и ще има негативен ефект върху българската икономика.
2) България няма да бъде в състояние да спази инфлационния критерий от Маастрихт, най-вероятно за дълъг период от време, което допълнително ще намали шансовете ни за присъединяване към еврозоната. Към декември 2010 г., България надхвърля инфлационното изискване с 1.2 процентни пункта (моля, вижте графиката).
3) Повишаването на цените на стоките от първа необходимост ще намали покупателната способност на българите и вероятно ще има важни политически последици в контекста и на предстоящите президентски избори.
| Суровина | Промяна на годишна основа на цената |
| Енергия | 21% |
| Храни | 27% |
| Метали | 30% |
| Индустриални стоки | 31% |
| Земеделски суровини | 35% |