- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Предимства на плоския данък
добавена на 09.08.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 09.08.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
В дискусията относно въвеждането на плосък данък досега чухме няколко формални аргумента:намаляване на данъците, данъчна конкуренция с други икономики в ЕС, по-справедливо облагане на доходите.
Намаляване на данъците е нещо просто, но от друга страна, приходите от данък върху личния доход ще продължат да растат и при плосък данък от 10%. Аргументът за данъчната конкуренция е релевантен, но трябва да се обяснява защо данъкът върху доходите е на дневен ред, а не по-смела реформа на осигурителните плащания (по-тежкия данък от двата). Накрая, дали пропорционално облагане е „по-справедливо” е въпрос по-скоро на политическа оценка, отколкото на икономическите ефекти, още повече че едва ли някое облагане може да се определи като справедливо.
Подкрепяме системно въвеждането на плосък данък най-вече поради аргументи, които касаят функционирането на пазара на труда. Първо, предлаганата промяна означава съкращаване на пределната данъчна тежест за най-масовите работни позиции, както и за най-производителните и най-работливите служители. Това означава промяна на стимулите не само за масовия български служител, но и за онази част от икономиката, от която очакваме да дърпа развитието напред. За всеки допълнителни 100 лв. на средния служител в България данъчната тежест за него и работодателя ще се съкрати рязко. За човека, който получава над 1400 лв. месец тежестта за нови 100 лв. доход ще падне над два пъти.
Другият (може би най-силен) аргумент за плосък данък идва от откритието, че една и съща данъчна ставка съкращава различно работата на хората с различни доходи. Предлагането на труд има някаква еластичност, която е по-голяма от нула. При по-високите доходи еластичността на предлагането намалява, т.е. един и същи процент на данъка съкращава повече предлагане на труд при хората с по-високи доходи,
при други равни условия. Това дава макроикономически отговор на въпроса защо съкращаване на ставките носи повече положителни ефекти за икономиката при плосък данък вместо при в момента действащата етажна прогресия.
Търсенето на труд може да се различава значително за професиите, които носят високи доходи, и за тези, които носят по-ниски. Например при безкрайно нееластично търсене, данъчното бреме ще се понесе изцяло от печалбата на работодателя и следователно няма да има ефект върху нивата на заетост. Но този пример изглежда относително изолиран от реалността. За най-масовите работни позиции, на които в София се получават около 800-1000 лв., във Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора – около 500-700 лв., търсенето на труд има изявена еластичност, различна от нула, и не очакваме тя са се различава съществено по региони и по професии.
Колкото по-еластично е търсенето на труд, толкова по-силни са ефектите на данъчното облагане върху заетостта, т.е. работникът поема по-голяма тежест от работодателя. Ето защо ефектите от плоския данък ще се почувстват най-силно в сегментите на пазара на труда с най-еластично търсене. Според нас това са „базовите” и „средни” позиции, които обхващат над 70% от регистрираната заетост в България.
Намаляване на данъците е нещо просто, но от друга страна, приходите от данък върху личния доход ще продължат да растат и при плосък данък от 10%. Аргументът за данъчната конкуренция е релевантен, но трябва да се обяснява защо данъкът върху доходите е на дневен ред, а не по-смела реформа на осигурителните плащания (по-тежкия данък от двата). Накрая, дали пропорционално облагане е „по-справедливо” е въпрос по-скоро на политическа оценка, отколкото на икономическите ефекти, още повече че едва ли някое облагане може да се определи като справедливо.
Подкрепяме системно въвеждането на плосък данък най-вече поради аргументи, които касаят функционирането на пазара на труда. Първо, предлаганата промяна означава съкращаване на пределната данъчна тежест за най-масовите работни позиции, както и за най-производителните и най-работливите служители. Това означава промяна на стимулите не само за масовия български служител, но и за онази част от икономиката, от която очакваме да дърпа развитието напред. За всеки допълнителни 100 лв. на средния служител в България данъчната тежест за него и работодателя ще се съкрати рязко. За човека, който получава над 1400 лв. месец тежестта за нови 100 лв. доход ще падне над два пъти.
Другият (може би най-силен) аргумент за плосък данък идва от откритието, че една и съща данъчна ставка съкращава различно работата на хората с различни доходи. Предлагането на труд има някаква еластичност, която е по-голяма от нула. При по-високите доходи еластичността на предлагането намалява, т.е. един и същи процент на данъка съкращава повече предлагане на труд при хората с по-високи доходи,
при други равни условия. Това дава макроикономически отговор на въпроса защо съкращаване на ставките носи повече положителни ефекти за икономиката при плосък данък вместо при в момента действащата етажна прогресия.
Търсенето на труд може да се различава значително за професиите, които носят високи доходи, и за тези, които носят по-ниски. Например при безкрайно нееластично търсене, данъчното бреме ще се понесе изцяло от печалбата на работодателя и следователно няма да има ефект върху нивата на заетост. Но този пример изглежда относително изолиран от реалността. За най-масовите работни позиции, на които в София се получават около 800-1000 лв., във Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора – около 500-700 лв., търсенето на труд има изявена еластичност, различна от нула, и не очакваме тя са се различава съществено по региони и по професии.
Колкото по-еластично е търсенето на труд, толкова по-силни са ефектите на данъчното облагане върху заетостта, т.е. работникът поема по-голяма тежест от работодателя. Ето защо ефектите от плоския данък ще се почувстват най-силно в сегментите на пазара на труда с най-еластично търсене. Според нас това са „базовите” и „средни” позиции, които обхващат над 70% от регистрираната заетост в България.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни