- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Активите на домакинствата растат стабилно
добавена на 27.07.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 27.07.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Макроикономическа динамика
През последните няколко години в България наблюдаваме растящи цени на по-дългосрочните финансови активи, сериозно засилване на конкуренцията във финансовия сектор, поява на нови инвестиционни инструменти, повишаващи се цени на недвижимите имоти, значително разширяване на кредитирането при намаляващи реални лихвени проценти и рекорден ръст на брутния вътрешен продукт.
Това, съчетано с подобряването на заетостта, повишаването на продуктивния потенциал на икономиката и увеличаването на реалните доходи, се отразява благоприятно на финансовата позиция на българските домакинства, или с други думи – на тяхното богатство.
От макроикономическа гледна точка нарастването на богатството е факт. Редовното ни специализирано изследване показва, че през 2006 г. стойността на притежаваните от домакинствата финансови активи се увеличи с около 25%, а през първото тримесечие на 2007 г. регистрираме ново ускоряване на този ръст – до 26% на годишна база. Номинално финансовото богатство достигна до около 24 млрд. лева към края на март, или 48% от БВП.
Експанзията на нетното финансово богатство (при което е приспаднат натрупаният дълг) е по-бавна (около 19% годишно през първото тримесечие), което се дължи на бързите темповете, с които расте банковият и лизинговият кредит за населението. В същото време цените на недвижимите имоти продължават да растат, увеличавайки стойността на богатството под формата на градска недвижима собственост (годишният ръст е 23% към края на първото тримесечие на 2007 г.).
Трябва да направим уточнението, че оценката на богатството се основава на агрегирани данни за сектора на домакинствата като цяло, който по същество е доста хетерогенен. Така на микрониво е възможно да има по-различни възприятия за гореописаната експанзия – в крайна сметка много хора оценяват благосъстоянието си не според стойността на активите, които притежават, а според стандарта на живот, който поддържат. Твърде вероятно е например възрастен собственик на просторен апартамент в централен район на София да се възприема като крайно беден въпреки значителната стойност на своя недвижим имот.
Като цяло обаче според последното изследване на НСИ показателят "доверие на потребителите" се повишава със 7.8 пункта за първите четири месеца на годината. Редовното наблюдение на потребителите показва благоприятна тенденция както по отношение на подобряването на финансовото състояние през последната година, така и на очакванията за следващите дванадесет месеца. Интересно е, че статистическият институт регистрира намаляване на относителния дял на "затъващите в дългове" и "свързващите двата края" за сметка на тези, които "спестяват малко".
Наред с номиналната експанзия протича и процес (макар и бавен) на качествена промяна в структурата на финансовото портфолио. Налице са признаци за постепенно подобряване на инвестиционната култура на населението и за нарастване на търсенето на по-продуктивни инвестиционни възможности. Въпреки че банковите депозити остават доминираща форма за спестяване, трайно се разширява делът на богатството, инвестирано в по-дългосрочни и чувствителни спрямо пазарната конюнктура инструменти. Пенсионните фондове, животозастрахователните компании и колективните инвестиционни схеми вече управляват 9.2% от спестяванията на населението. Бързо расте и делът на богатството, директно инвестирано в ценни книжа - до 4.6% към края на първото тримесечие.
Макроикономическият резултат от всичко това е, че в българската икономика започва все по-осезаемо да се проявява т.нар. ефект на богатството – с увеличаването на стойността на активите нараства склонността на домакинствата към потребление, както и към финансиране на част от това потребление с кредит. Промяната в стимулите за и моделите на потребление от своя страна се отразява върху текущата сметка на платежния баланс, върху инфлационната динамика и в крайна сметка върху брутния вътрешен продукт.
Средносрочната ни прогноза е за запазване на стабилния растеж на богатството в рамките на 20-25% годишно. Този ръст ще бъде подкрепян от очакваното благоприятно развитие на икономиката, динамиката на трудовия пазар, ръста на доходите, притока на капитали, засилващата се конкуренция във финансовата индустрия и т.н.
Очакваме позитивно влияние и при евентуално възприемане на системата на мултифондовете при доброволното пенсионно осигуряване. По-нататъшното повишаване на капитализацията на фондовата борса и подобряването на нейната ликвидност ще продължи да се отразява благоприятно както на размера на директните инвестиции в акции, така и на доходността от вложенията във взаимни фондове, пенсионни и застрахователни компании.
Това, съчетано с подобряването на заетостта, повишаването на продуктивния потенциал на икономиката и увеличаването на реалните доходи, се отразява благоприятно на финансовата позиция на българските домакинства, или с други думи – на тяхното богатство.
От макроикономическа гледна точка нарастването на богатството е факт. Редовното ни специализирано изследване показва, че през 2006 г. стойността на притежаваните от домакинствата финансови активи се увеличи с около 25%, а през първото тримесечие на 2007 г. регистрираме ново ускоряване на този ръст – до 26% на годишна база. Номинално финансовото богатство достигна до около 24 млрд. лева към края на март, или 48% от БВП.
Експанзията на нетното финансово богатство (при което е приспаднат натрупаният дълг) е по-бавна (около 19% годишно през първото тримесечие), което се дължи на бързите темповете, с които расте банковият и лизинговият кредит за населението. В същото време цените на недвижимите имоти продължават да растат, увеличавайки стойността на богатството под формата на градска недвижима собственост (годишният ръст е 23% към края на първото тримесечие на 2007 г.).
Трябва да направим уточнението, че оценката на богатството се основава на агрегирани данни за сектора на домакинствата като цяло, който по същество е доста хетерогенен. Така на микрониво е възможно да има по-различни възприятия за гореописаната експанзия – в крайна сметка много хора оценяват благосъстоянието си не според стойността на активите, които притежават, а според стандарта на живот, който поддържат. Твърде вероятно е например възрастен собственик на просторен апартамент в централен район на София да се възприема като крайно беден въпреки значителната стойност на своя недвижим имот.
Като цяло обаче според последното изследване на НСИ показателят "доверие на потребителите" се повишава със 7.8 пункта за първите четири месеца на годината. Редовното наблюдение на потребителите показва благоприятна тенденция както по отношение на подобряването на финансовото състояние през последната година, така и на очакванията за следващите дванадесет месеца. Интересно е, че статистическият институт регистрира намаляване на относителния дял на "затъващите в дългове" и "свързващите двата края" за сметка на тези, които "спестяват малко".
Наред с номиналната експанзия протича и процес (макар и бавен) на качествена промяна в структурата на финансовото портфолио. Налице са признаци за постепенно подобряване на инвестиционната култура на населението и за нарастване на търсенето на по-продуктивни инвестиционни възможности. Въпреки че банковите депозити остават доминираща форма за спестяване, трайно се разширява делът на богатството, инвестирано в по-дългосрочни и чувствителни спрямо пазарната конюнктура инструменти. Пенсионните фондове, животозастрахователните компании и колективните инвестиционни схеми вече управляват 9.2% от спестяванията на населението. Бързо расте и делът на богатството, директно инвестирано в ценни книжа - до 4.6% към края на първото тримесечие.
Макроикономическият резултат от всичко това е, че в българската икономика започва все по-осезаемо да се проявява т.нар. ефект на богатството – с увеличаването на стойността на активите нараства склонността на домакинствата към потребление, както и към финансиране на част от това потребление с кредит. Промяната в стимулите за и моделите на потребление от своя страна се отразява върху текущата сметка на платежния баланс, върху инфлационната динамика и в крайна сметка върху брутния вътрешен продукт.
Средносрочната ни прогноза е за запазване на стабилния растеж на богатството в рамките на 20-25% годишно. Този ръст ще бъде подкрепян от очакваното благоприятно развитие на икономиката, динамиката на трудовия пазар, ръста на доходите, притока на капитали, засилващата се конкуренция във финансовата индустрия и т.н.
Очакваме позитивно влияние и при евентуално възприемане на системата на мултифондовете при доброволното пенсионно осигуряване. По-нататъшното повишаване на капитализацията на фондовата борса и подобряването на нейната ликвидност ще продължи да се отразява благоприятно както на размера на директните инвестиции в акции, така и на доходността от вложенията във взаимни фондове, пенсионни и застрахователни компании.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни