- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Лихвите и кредитната експанзия
добавена на 16.12.2009 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Макроикономическа динамика
В банковата система започна процес на заместване на ограничения достъп до външно финансиране с вътрешен финансов ресурс, който логично доведе до нарастване на разходите на финансовите институции за привличане на средства от резиденти. Периодично се появяват предложения за намеса на държавата на пазара на заемни средства с цел изкуствено понижаване цената на кредитния ресурс. Предложенията варират от влагане на част от фискалния резерв в търговските банки до ограничаване на държавната гаранция върху депозитите - единствено до депозити с лихва до 5%.
Освен всички вредни ефекти, свързани с ценовия контрол на финансовия ресурс, подобни предложения се базират на грешното допускане, че забавянето на кредитната експанзия се дължи единствено на относително високата цена на кредита. Българската банкова система обаче познава периоди на бърза кредитна експанзия при подобни (или дори по-високи) номинални лихви. Дори и лихвите по кредитите да бъдат изкуствено понижени, това едва ли ще се отрази в много бърз растеж на кредитирането. Забавянето на кредитната експанзия, особено видимо през последната година, се дължи на повишаването не само на ценовите критерии под формата на по-високи лихви, но и на неценовите критерии (изисквания за самоучастие, доказване и стабилност на доходите за домакинствата, повишени изисквания по отношение на финансовите показатели за бизнеса).
Консервативният подход на банките е напълно рационален в условията на нарастваща несигурност по отношение заетост, доходи и неясни перспективи пред местния бизнес. Разбира се, непазарното понижение на лихвите би довело до известно понижаване на лихвите по депозитите и вече отпуснатите кредити за фирмите, което всъщност представлява пряк трансфер на богатство от страна на спестители (основно домакинства) към кредитополучатели (предприятия и домакинства).
добавена на 16.12.2009 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Макроикономическа динамика
В банковата система започна процес на заместване на ограничения достъп до външно финансиране с вътрешен финансов ресурс, който логично доведе до нарастване на разходите на финансовите институции за привличане на средства от резиденти. Периодично се появяват предложения за намеса на държавата на пазара на заемни средства с цел изкуствено понижаване цената на кредитния ресурс. Предложенията варират от влагане на част от фискалния резерв в търговските банки до ограничаване на държавната гаранция върху депозитите - единствено до депозити с лихва до 5%.
Освен всички вредни ефекти, свързани с ценовия контрол на финансовия ресурс, подобни предложения се базират на грешното допускане, че забавянето на кредитната експанзия се дължи единствено на относително високата цена на кредита. Българската банкова система обаче познава периоди на бърза кредитна експанзия при подобни (или дори по-високи) номинални лихви. Дори и лихвите по кредитите да бъдат изкуствено понижени, това едва ли ще се отрази в много бърз растеж на кредитирането. Забавянето на кредитната експанзия, особено видимо през последната година, се дължи на повишаването не само на ценовите критерии под формата на по-високи лихви, но и на неценовите критерии (изисквания за самоучастие, доказване и стабилност на доходите за домакинствата, повишени изисквания по отношение на финансовите показатели за бизнеса).
Консервативният подход на банките е напълно рационален в условията на нарастваща несигурност по отношение заетост, доходи и неясни перспективи пред местния бизнес. Разбира се, непазарното понижение на лихвите би довело до известно понижаване на лихвите по депозитите и вече отпуснатите кредити за фирмите, което всъщност представлява пряк трансфер на богатство от страна на спестители (основно домакинства) към кредитополучатели (предприятия и домакинства).
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни