Вие се намирате в Начало > Новини > Публични финанси > Как шоковете от глобалната икономика може да се пренесат в България
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Как шоковете от глобалната икономика може да се пренесат в България
добавена на 28.01.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 28.01.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Множеството анализи върху "твърде високата" инфлация през последните месеци всъщност стартираха по-големия дебат за прехвърлянето на външни шокове върху българската икономика. От няколко години глобалната икономика работи при покачващи се цени на минералните суровини и енергоизточниците. Когато обаче през 2007 г. се добави и рязко повишената цена на зърнените храни, ефектът върху цените в България стана достатъчно значим, за да предизвика внимание.
Този "канал" за пренасяне на външен шок е относително очевиден. Доскоро обаче той въздействаше относително неутрално на макрониво. Високите енергийни цени означаваха по-високи разходи за бизнеса, но в същото време добивните индустрии печелеха от увеличеното глобално търсене. Към това може да се добави и ръстът на цените на имотите, който стимулира строителството в такава степен, че енергийните разходи на строителните предприемачи не бяха достатъчен фактор, за да спрат растежа.
След разразилата се криза, започнала от ипотечните пазари в САЩ, започва да се създава всеобщ песимизъм за глобалната икономика. Той беше подкрепен и от спада на големите световни борси през последните няколко дни и дори предизвика спешно решение на Федералния резерв за понижаване на лихвите. Въпреки това с голяма доза увереност може да прогнозираме, че в следващите месеци ще се случат няколко неща - реализиране на действителни загуби от грешни инвестиционни решения в миналото, намаляване на инвестициите в недвижими имоти в глобален план, повишаване на предпазливостта и избягване на рискови активи.
Непосредствените канали за "внасяне" на външни негативни ефекти са няколко. На първо място, преоценката на риска и промяната на предпочитанията на спестителите вероятно ще доведат до свиване на портфейлните инвестиции. Част от капитала, насочван до момента към България, се управлява от институционални инвеститори, които ще бъдат под сериозен натиск да ограничат рисковите си експозиции. Въпреки благоприятното развитие на икономика за последните 10 години България все още се смята за страна със средновисок риск. Като добавим и традиционното "взиране" в дефицита по текущата сметка, силно вероятно е в краткосрочен план да има "изнасяне" на капитал от България. Това ще означава по-ниски цени на акциите на български публични компании и по-слаби шансове за бъдещо финансиране през борсата. Непосредственият ефект обаче ще стане видим през "обедняването" на местните инвеститори в акции, което ще доведе по-слабо търсене от тяхна страна на имоти, стоки и услуги.
На второ място, пазарът на имоти ще бъде пряко засегнат основно в два сегмента - големите проекти, които се финансират от институционални инвеститори, и ваканционните имоти. Промяната на очакванията за развитието на пазара в глобален план ще принуди институционалните инвеститори да намалят рисковата си експозиция, а България попада в тази категория за мнозина. Покупките на "втори дом" от заможните граждани на Великобритания и Ирландия ще намалеят, а част от тях ще бъдат принудени да продават, за да покрият нараснали разходи по кредити или за покриване на загуби, реализирани в собствените си страни. Мащабът на това въздействие би бил средновисок за българската икономика. Макар инвестициите в имоти да представляват над 1/3 от общите чужди преки инвестиции, развитието на строителството ще бъде подкрепяно както от публични инфраструктурни проекти, така и от жилищни проекти в големите градове.
Вторичен ефект върху пазара на имоти ще бъде предизвикан от очакваните решения на част от финансовите институции да ограничат ресурсите, насочвани към жилищно кредитиране. Това ще означава по-стриктни изисквания към кредитоискателите и забавяне на процеса на конвергенцията на лихвените нива към тези в еврозоната. Намаленото търсене ще окаже натиск върху продажните цени, което ще намали темповете на ръст на цените на масовите градски жилища.
Двата фактора по-горе могат да доведат до ограничаване на ръста на строителния сектор, оттам - по-ниски инвестиции, по-ниско потребление на суровини и енергия и по-слаба заетост. Свързаните със строителството и обзавеждането сектори, които се разшириха изключително бързо за последните години, ще трябва да се свият в отговор на намаляването на ръста в предлагането. Все пак този ефект не би бил твърде голям, отчитайки общото нарастване на доходите на българските домакинства и увеличените възможности за потребление на такъв тип стоки и услуги.
Ако трябва да сравним изложеността на икономиката на външни рискове сега и преди 2 години, то трябва да отчетем увеличение. Интеграцията на българската икономика в глобалните пазари означава, че се усещаме в по-голяма степен както от последиците на растежа, така и негативите от кризите. Въпреки това обаче ниското ниво на производителност и доходи в сравнителен план все още прави България добро място за инвестиции, при необходимото условие за поддържане на благоприятна бизнес среда и държавна политика.
Този "канал" за пренасяне на външен шок е относително очевиден. Доскоро обаче той въздействаше относително неутрално на макрониво. Високите енергийни цени означаваха по-високи разходи за бизнеса, но в същото време добивните индустрии печелеха от увеличеното глобално търсене. Към това може да се добави и ръстът на цените на имотите, който стимулира строителството в такава степен, че енергийните разходи на строителните предприемачи не бяха достатъчен фактор, за да спрат растежа.
След разразилата се криза, започнала от ипотечните пазари в САЩ, започва да се създава всеобщ песимизъм за глобалната икономика. Той беше подкрепен и от спада на големите световни борси през последните няколко дни и дори предизвика спешно решение на Федералния резерв за понижаване на лихвите. Въпреки това с голяма доза увереност може да прогнозираме, че в следващите месеци ще се случат няколко неща - реализиране на действителни загуби от грешни инвестиционни решения в миналото, намаляване на инвестициите в недвижими имоти в глобален план, повишаване на предпазливостта и избягване на рискови активи.
Непосредствените канали за "внасяне" на външни негативни ефекти са няколко. На първо място, преоценката на риска и промяната на предпочитанията на спестителите вероятно ще доведат до свиване на портфейлните инвестиции. Част от капитала, насочван до момента към България, се управлява от институционални инвеститори, които ще бъдат под сериозен натиск да ограничат рисковите си експозиции. Въпреки благоприятното развитие на икономика за последните 10 години България все още се смята за страна със средновисок риск. Като добавим и традиционното "взиране" в дефицита по текущата сметка, силно вероятно е в краткосрочен план да има "изнасяне" на капитал от България. Това ще означава по-ниски цени на акциите на български публични компании и по-слаби шансове за бъдещо финансиране през борсата. Непосредственият ефект обаче ще стане видим през "обедняването" на местните инвеститори в акции, което ще доведе по-слабо търсене от тяхна страна на имоти, стоки и услуги.
На второ място, пазарът на имоти ще бъде пряко засегнат основно в два сегмента - големите проекти, които се финансират от институционални инвеститори, и ваканционните имоти. Промяната на очакванията за развитието на пазара в глобален план ще принуди институционалните инвеститори да намалят рисковата си експозиция, а България попада в тази категория за мнозина. Покупките на "втори дом" от заможните граждани на Великобритания и Ирландия ще намалеят, а част от тях ще бъдат принудени да продават, за да покрият нараснали разходи по кредити или за покриване на загуби, реализирани в собствените си страни. Мащабът на това въздействие би бил средновисок за българската икономика. Макар инвестициите в имоти да представляват над 1/3 от общите чужди преки инвестиции, развитието на строителството ще бъде подкрепяно както от публични инфраструктурни проекти, така и от жилищни проекти в големите градове.
Вторичен ефект върху пазара на имоти ще бъде предизвикан от очакваните решения на част от финансовите институции да ограничат ресурсите, насочвани към жилищно кредитиране. Това ще означава по-стриктни изисквания към кредитоискателите и забавяне на процеса на конвергенцията на лихвените нива към тези в еврозоната. Намаленото търсене ще окаже натиск върху продажните цени, което ще намали темповете на ръст на цените на масовите градски жилища.
Двата фактора по-горе могат да доведат до ограничаване на ръста на строителния сектор, оттам - по-ниски инвестиции, по-ниско потребление на суровини и енергия и по-слаба заетост. Свързаните със строителството и обзавеждането сектори, които се разшириха изключително бързо за последните години, ще трябва да се свият в отговор на намаляването на ръста в предлагането. Все пак този ефект не би бил твърде голям, отчитайки общото нарастване на доходите на българските домакинства и увеличените възможности за потребление на такъв тип стоки и услуги.
Ако трябва да сравним изложеността на икономиката на външни рискове сега и преди 2 години, то трябва да отчетем увеличение. Интеграцията на българската икономика в глобалните пазари означава, че се усещаме в по-голяма степен както от последиците на растежа, така и негативите от кризите. Въпреки това обаче ниското ниво на производителност и доходи в сравнителен план все още прави България добро място за инвестиции, при необходимото условие за поддържане на благоприятна бизнес среда и държавна политика.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни