- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Колко да инвестираме в софийския трафик?
добавена на 02.12.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 02.12.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Стана ясно, че столичната община прави плановете да инвестира 3 млрд. лева в подобряване на трафика в София. Не стана обаче ясно какви конкретни ползи ще преследват тези инвестиции на публични средства.
Как трябва да се правят разчети за публични инвестиции?
Инвестираните средства са взети от парите на данъкоплатците. За да имат смисъл, те трябва да носят обществена полза. Изразходването на Х милиона лева трябва да е мотивирано с обществена полза Y, която измерена в пари, да е по-голяма от Х.
Инвестицията в определени активи от инфраструктурата на София очевидно има някакъв положителен смисъл. Като всеки актив, инфраструктурата има определен живот. За времето, през който се използват новите и подобрените активи, тяхната цена трябва да бъде съотнесена към ползите, които активите носят за същия период.
Как да мерим ефективността на инвестицията в подобряване на трафика?
Вероятно най-очевидният подход е чрез измерване на средната скорост на придвижване. Ако днес средната скорост на придвижване в София е, да речем, 20 км/ч, каква ще бъде след като бъдат направени планираните подобрения?
Вторият въпрос е колко пари спестява всеки 1 км от увеличението на настоящата скорост – примерно ако от 20 км/ч средната скорост се увеличи на 21 км/ч, то на обществото ще спестим Y млн. лв. за периода, през който използваме новите и подобрените активи. С други друми, всяка инвестиция под Y млн. лв., за да увеличим средната скорост с 1 км/ч, е оправдана.
За какво ни информира столичната община?
Освен за плановете да похарчи 3 млрд. лв. почти за нищо друго. Разбрахме интересни факти, като:
• средната скорост в пиковите часове в седемте най-големи кръстовища е 7 км/ч,
• моторизацията ще достигне 520 автомобила на 1000 души през 2020 г.,
• общият брой на регистрираните автомобили в София сега е 622 000,
• 75-80% от пътуващите с лични автомобили минават през градския център,
• в същинския център има 200 хил. работни места.
Като резюме на целия проект за мащабните инвестиции, чухме и прочетохме, че „експертите се надяват по този начин да бъде намален потокът от коли през центъра.”
Ясно е, че това е целта. Въпросът е колко (поне приблизително) ще спечелят софиянци от това. За целта са необходими най-малкото данни за сегашната средна скорост на придвижване, средното разстояние за стигане до работното място и обратно, както и броя на хората, които използват автомобили, за да стигнат до работното си място. Към това трябва да се добавят очакванията на общината, за да се изчисли ефективността на инвестицията.
С какви данни разполагат експертите в общината?
Оказва се, че в столичната община не разполагат с тези важни изходни данни. На базата на тези данни трябва да се направят (дори само приблизителни) изчисления, но поне по думите на хората в общината, такива данни няма. В това предварително проучване се свързахме лично със следните:
• Направление „Транспорт и транспортни комуникации”,
• Дирекция „Транспорт” в горното Направление,
• Дирекция „Транспортна инфраструктура” в горното Направление,
• Отдел „Организация и безопасност на движението” в горната Дирекция.
Но в никое от тези общински звена (поне по думите на техните началници) няма налични данни за средна скорост на движението и среден брой на хората, които пътуват с автомобил в София, въпреки че изглежда в общината считат подобни изследвания за необходими.
Ако в общината са правени сметки за ефекта на планираните инвестиции, те трябва да бъдат представени на обществото. Ако не са, трябва да бъдат направени такива изчисления, преди общината да похарчи 3 млрд. лева с неясен ефект .
Как трябва да се правят разчети за публични инвестиции?
Инвестираните средства са взети от парите на данъкоплатците. За да имат смисъл, те трябва да носят обществена полза. Изразходването на Х милиона лева трябва да е мотивирано с обществена полза Y, която измерена в пари, да е по-голяма от Х.
Инвестицията в определени активи от инфраструктурата на София очевидно има някакъв положителен смисъл. Като всеки актив, инфраструктурата има определен живот. За времето, през който се използват новите и подобрените активи, тяхната цена трябва да бъде съотнесена към ползите, които активите носят за същия период.
Как да мерим ефективността на инвестицията в подобряване на трафика?
Вероятно най-очевидният подход е чрез измерване на средната скорост на придвижване. Ако днес средната скорост на придвижване в София е, да речем, 20 км/ч, каква ще бъде след като бъдат направени планираните подобрения?
Вторият въпрос е колко пари спестява всеки 1 км от увеличението на настоящата скорост – примерно ако от 20 км/ч средната скорост се увеличи на 21 км/ч, то на обществото ще спестим Y млн. лв. за периода, през който използваме новите и подобрените активи. С други друми, всяка инвестиция под Y млн. лв., за да увеличим средната скорост с 1 км/ч, е оправдана.
За какво ни информира столичната община?
Освен за плановете да похарчи 3 млрд. лв. почти за нищо друго. Разбрахме интересни факти, като:
• средната скорост в пиковите часове в седемте най-големи кръстовища е 7 км/ч,
• моторизацията ще достигне 520 автомобила на 1000 души през 2020 г.,
• общият брой на регистрираните автомобили в София сега е 622 000,
• 75-80% от пътуващите с лични автомобили минават през градския център,
• в същинския център има 200 хил. работни места.
Като резюме на целия проект за мащабните инвестиции, чухме и прочетохме, че „експертите се надяват по този начин да бъде намален потокът от коли през центъра.”
Ясно е, че това е целта. Въпросът е колко (поне приблизително) ще спечелят софиянци от това. За целта са необходими най-малкото данни за сегашната средна скорост на придвижване, средното разстояние за стигане до работното място и обратно, както и броя на хората, които използват автомобили, за да стигнат до работното си място. Към това трябва да се добавят очакванията на общината, за да се изчисли ефективността на инвестицията.
С какви данни разполагат експертите в общината?
Оказва се, че в столичната община не разполагат с тези важни изходни данни. На базата на тези данни трябва да се направят (дори само приблизителни) изчисления, но поне по думите на хората в общината, такива данни няма. В това предварително проучване се свързахме лично със следните:
• Направление „Транспорт и транспортни комуникации”,
• Дирекция „Транспорт” в горното Направление,
• Дирекция „Транспортна инфраструктура” в горното Направление,
• Отдел „Организация и безопасност на движението” в горната Дирекция.
Но в никое от тези общински звена (поне по думите на техните началници) няма налични данни за средна скорост на движението и среден брой на хората, които пътуват с автомобил в София, въпреки че изглежда в общината считат подобни изследвания за необходими.
Ако в общината са правени сметки за ефекта на планираните инвестиции, те трябва да бъдат представени на обществото. Ако не са, трябва да бъдат направени такива изчисления, преди общината да похарчи 3 млрд. лева с неясен ефект .
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни