- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Политическият избор за фискалната 2008г.
добавена на 13.10.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 13.10.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
През последните месеци синдикатите са активни участници в публичния дебат по формиране на фискална политика. През август те се обявиха за твърди противници на предложеното намаляване на данъка върху доходите до 10%. През септември фокусът се измести от данъчната към разходната политика на правителството с началото на учителската стачка.
Междувременно изпълнението на бюджета до август за пореден път потвърди оценката на множество независими анализатори, че приходите се прогнозират твърде консервативно. За осемте месеца на 2007 г. са събрани 17.4% повече приходи в консолидирания бюджет от същия период на 2006 г., като излишъкът достигна 2.874 млрд. лв. Правителството продължи да изплаща дълг и да трупа фискален резерв, който наближи 8 млрд. лв. Всички данъчни приходи растат с темпове, по-бързи от номиналния растеж на БВП, което означава, че събираемостта расте. За корпоративния данък това потвърди и тезата, че ниските ставки в крайна сметка стимулират плащането на данъци.
В тази ситуация за правителството ще е доста трудно да поддържа позицията си в споровете със синдикатите. Ясно е, че аритметично погледнато, в бюджета има пари дори за по-високо от 100 процентно увеличение на заплатите на учителите. В същото време трябва да е ясно, че ако всяка сфера, финансирана от данъкоплатците, поиска и получи подобно увеличение на бюджета си, публичните разходи биха се удвоили и така държавата ще преразпределя три четвърти от БВП. Няма причина да очакваме, че ако учителите получат каквото поискат, всички останали публични сектори няма да ги последват. Впрочем това прогнозирахме и през май, когато заетите в обществения градски транспорт протестираха и получиха увеличение на заплатите си.
При малко повече дълбочина в дебата трябва да се посочи и че държавата като работодател на 830 хиляди души (или 29% от заетите) играе важна роля на пазара на труда. Със своята политика – както по отношение на броя на заетите, така и по отношение на заплащането им, тя влияе на стимулите за труд и разполагаемостта на работна сила за частния сектор. Когато доходите в публичния сектор изпреварват тези в частния, бизнесът започва да изпитва затруднения в наемането и задържането на персонал. От своя страна доходите в бизнес сектора могат да растат в дългосрочен план само в пряка връзка с нарастването на производителността на труда.
За пореден път в предстоящите дебати по бюджета за 2008 г. ще стои въпросът да се намаляват данъците или да се увеличават разходите. Този дебат има както макроикономическо измерение, така и чисто аритметично. В макроикономически смисъл алтернативите са стимулиране на икономиката чрез повече публично потребление или чрез по-ниски данъци – за нас този въпрос изглежда решен в полза на втория подход. В аритметично измерение трябва да се премине през множество, подобни на дискусията с учителските заплати, миниспорове за това как част от излишъка може "да се насочи към...".
Значителното преизпълнение на приходите, излишъкът и увеличаващият се резерв са по-скоро политическа пречка пред възможностите за ограничаване и преструктуриране на публичните разходи. През последните няколко години, и особено през 2007 г., е изключително трудно да се аргументират реформи единствено заради желание за бюджетни икономии. Необходимо е промените, насочени към по-ефективно харчене на парите на данъкоплатците, да се защитят по същество, а именно чрез визия за повече стимули, отчетност и обвързаност с конкретни резултати във всяка публична услуга.
Позитивните сигнали за данъчни промени в бъдеще през миналата седмица дойдоха от едно изказване на министър Петър Димитров, който заяви желание България да се превърне в икономика с най-благоприятно облагане на труда и капитала с формулата 10:10:10, имайки предвид ставките за корпоративен и подоходен данък и социални осигуровки. В същото време финансовият министър изрази позиция, че в България вече няма потенциал за намаляване на данъчната тежест, тъй като сме вече сред по-благоприятните от данъчна гледна точка икономики в ЕС. Уместно е да припомним, че икономиките на ЕС (с няколко изключения) не са пример за бърз икономически растеж и ако България приеме "средните" стойности в данъчната си политика (както и при редица други икономически политики), вероятно ще получи и "среден" за ЕС растеж на доходите (а той е около 2% годишно).
Междувременно изпълнението на бюджета до август за пореден път потвърди оценката на множество независими анализатори, че приходите се прогнозират твърде консервативно. За осемте месеца на 2007 г. са събрани 17.4% повече приходи в консолидирания бюджет от същия период на 2006 г., като излишъкът достигна 2.874 млрд. лв. Правителството продължи да изплаща дълг и да трупа фискален резерв, който наближи 8 млрд. лв. Всички данъчни приходи растат с темпове, по-бързи от номиналния растеж на БВП, което означава, че събираемостта расте. За корпоративния данък това потвърди и тезата, че ниските ставки в крайна сметка стимулират плащането на данъци.
В тази ситуация за правителството ще е доста трудно да поддържа позицията си в споровете със синдикатите. Ясно е, че аритметично погледнато, в бюджета има пари дори за по-високо от 100 процентно увеличение на заплатите на учителите. В същото време трябва да е ясно, че ако всяка сфера, финансирана от данъкоплатците, поиска и получи подобно увеличение на бюджета си, публичните разходи биха се удвоили и така държавата ще преразпределя три четвърти от БВП. Няма причина да очакваме, че ако учителите получат каквото поискат, всички останали публични сектори няма да ги последват. Впрочем това прогнозирахме и през май, когато заетите в обществения градски транспорт протестираха и получиха увеличение на заплатите си.
При малко повече дълбочина в дебата трябва да се посочи и че държавата като работодател на 830 хиляди души (или 29% от заетите) играе важна роля на пазара на труда. Със своята политика – както по отношение на броя на заетите, така и по отношение на заплащането им, тя влияе на стимулите за труд и разполагаемостта на работна сила за частния сектор. Когато доходите в публичния сектор изпреварват тези в частния, бизнесът започва да изпитва затруднения в наемането и задържането на персонал. От своя страна доходите в бизнес сектора могат да растат в дългосрочен план само в пряка връзка с нарастването на производителността на труда.
За пореден път в предстоящите дебати по бюджета за 2008 г. ще стои въпросът да се намаляват данъците или да се увеличават разходите. Този дебат има както макроикономическо измерение, така и чисто аритметично. В макроикономически смисъл алтернативите са стимулиране на икономиката чрез повече публично потребление или чрез по-ниски данъци – за нас този въпрос изглежда решен в полза на втория подход. В аритметично измерение трябва да се премине през множество, подобни на дискусията с учителските заплати, миниспорове за това как част от излишъка може "да се насочи към...".
Значителното преизпълнение на приходите, излишъкът и увеличаващият се резерв са по-скоро политическа пречка пред възможностите за ограничаване и преструктуриране на публичните разходи. През последните няколко години, и особено през 2007 г., е изключително трудно да се аргументират реформи единствено заради желание за бюджетни икономии. Необходимо е промените, насочени към по-ефективно харчене на парите на данъкоплатците, да се защитят по същество, а именно чрез визия за повече стимули, отчетност и обвързаност с конкретни резултати във всяка публична услуга.
Позитивните сигнали за данъчни промени в бъдеще през миналата седмица дойдоха от едно изказване на министър Петър Димитров, който заяви желание България да се превърне в икономика с най-благоприятно облагане на труда и капитала с формулата 10:10:10, имайки предвид ставките за корпоративен и подоходен данък и социални осигуровки. В същото време финансовият министър изрази позиция, че в България вече няма потенциал за намаляване на данъчната тежест, тъй като сме вече сред по-благоприятните от данъчна гледна точка икономики в ЕС. Уместно е да припомним, че икономиките на ЕС (с няколко изключения) не са пример за бърз икономически растеж и ако България приеме "средните" стойности в данъчната си политика (както и при редица други икономически политики), вероятно ще получи и "среден" за ЕС растеж на доходите (а той е около 2% годишно).
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни