Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > Въпреки някои катастрофични прогнози българската икономика продължава да расте
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Въпреки някои катастрофични прогнози българската икономика продължава да расте
добавена на 21.09.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 21.09.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Моментът на огласяване на данните за БВП за полугодието съвпадна с провеждането на голяма конференция, посветена на валутния борд и бъдещото присъединяване на страната в еврозоната. В исторически план въвеждането на борда даде началото на най-дългия период на непрекъснат икономически просперитет в българската история. Някои резултати заслужават да бъдат непрекъснато напомняни:
- БВП сега е 2.3 пъти по-висок от 1998 г., измерен в евро
- Вече 14 тримесечия реалният ръст на икономиката надхвърля 5%
- Инвестициите в основен капитал през 2006 г. са 4.5 пъти по-големи от тези през 1998 г.
- Публичният дълг спада от над 120% от БВП през 1996 г. до 20.5% в средата на 2007 г.
- Правителството реализира високи бюджетни излишъци, съчетани с политика на намаляване на преките данъци.
Списъкът може да бъде продължен. В същото време немалко аналитични звена - български и най-вече международни, през последната година дават все по-мрачни прогнози за растежа. Привидните обяснения са "прегряване", "външни дисбаланси", "инфлационен натиск" и др. под. Някои от тях се превръщат в косвена заявка за смяна на режима на паричен съвет и девалвиране на лева. Подобни аргументи бяха отхвърлени с доста здрава логика от основните експерти, участвали в конференция през седмицата. Най-често коментираните заплахи за икономиката обаче заслужават бърз преглед и обяснение.
Най-очевидната причина да отхвърлим мрачните сценарии е тази, че големите международни аналитични звена често грешат. Така например те бяха умерено оптимистични за България през 1995-1996 г., когато структурата на икономиката и макрополитиките гарантираха дълбока криза - докато сега, когато растежът се ускорява при стабилност на публичните финанси, те се превръщат в песимисти.
"Прегряването" е най-лесният за използване, но и най-труден за дефиниране потенциален риск за една икономика. Обичайно се предполага, когато нещо расте "твърде" бързо - но остава да каква е границата за всяка икономика. Опасността се определя от наличието на неблагоразумни инвестиции в дългосрочен план, извършени в момент на ентусиазъм или заради стимулираща монетарна политика. Доколкото последната беше факт в САЩ и еврозоната за последните 6 години, в България при лихви за периода от 8-18% едва ли ситуацията е същата. А при тотално декапитализирана икономика, почти без развит частен сектор към 1996-1997 г., едва ли годишен ръст на инвестициите от 10-25% е нещо странно.
Дефицитът по текущата сметка е като че ли универсален предвестник на риска за мнозина. Но се забравя, че той е възможен именно заради значителния ръст на чужд капитал, насочен в инвестиции в България. Същевременно едновременно с чуждите капитали се увеличават и вътрешните инвестиции - така че няма индикация, че потреблението расте неустойчиво за сметка на спестяването. Още повече това са частни инвестиции, а не резултат от задлъжняване на правителството - нещо, което предизвика кризите в Аржентина или Югоизточна Азия.
Друг аргумент в подкрепа на негативния сценарий е прогнозата, че потенциалът за привличане на инвестиции в Източна Европа се изчерпва и те ще започнат да намаляват. Дори това да е така за региона, това не означава, че спадът ще се случи във всяка отделна икономика. Капиталът винаги се насочва там, където условията за правене на бизнес са най-добри, а те се определят от разумните политики на правителството. Няма причина засега да очакваме, че България не може да стане (или остане) такова място.
На фона на всичко това НСИ за пореден път разпространи позитивни данни за икономиката:
- БВП расте за тримесечието с 6.6% (при 6.2% за първото), а за полугодието - с 6.4%
- Индустрията и услугите растат дори по-бързо - с 9.1% и 8.8%
- Инвестициите за полугодието нарастват с 29.6% и са 29.6% от БВП, а потреблението забавя темпа си на растеж до 5.2% за тримесечието.
Всичко това показва продължаване на инвестиционно движения растеж, като след лекото забавяне в началото на 2006 г. темпът се ускорява.
- БВП сега е 2.3 пъти по-висок от 1998 г., измерен в евро
- Вече 14 тримесечия реалният ръст на икономиката надхвърля 5%
- Инвестициите в основен капитал през 2006 г. са 4.5 пъти по-големи от тези през 1998 г.
- Публичният дълг спада от над 120% от БВП през 1996 г. до 20.5% в средата на 2007 г.
- Правителството реализира високи бюджетни излишъци, съчетани с политика на намаляване на преките данъци.
Списъкът може да бъде продължен. В същото време немалко аналитични звена - български и най-вече международни, през последната година дават все по-мрачни прогнози за растежа. Привидните обяснения са "прегряване", "външни дисбаланси", "инфлационен натиск" и др. под. Някои от тях се превръщат в косвена заявка за смяна на режима на паричен съвет и девалвиране на лева. Подобни аргументи бяха отхвърлени с доста здрава логика от основните експерти, участвали в конференция през седмицата. Най-често коментираните заплахи за икономиката обаче заслужават бърз преглед и обяснение.
Най-очевидната причина да отхвърлим мрачните сценарии е тази, че големите международни аналитични звена често грешат. Така например те бяха умерено оптимистични за България през 1995-1996 г., когато структурата на икономиката и макрополитиките гарантираха дълбока криза - докато сега, когато растежът се ускорява при стабилност на публичните финанси, те се превръщат в песимисти.
"Прегряването" е най-лесният за използване, но и най-труден за дефиниране потенциален риск за една икономика. Обичайно се предполага, когато нещо расте "твърде" бързо - но остава да каква е границата за всяка икономика. Опасността се определя от наличието на неблагоразумни инвестиции в дългосрочен план, извършени в момент на ентусиазъм или заради стимулираща монетарна политика. Доколкото последната беше факт в САЩ и еврозоната за последните 6 години, в България при лихви за периода от 8-18% едва ли ситуацията е същата. А при тотално декапитализирана икономика, почти без развит частен сектор към 1996-1997 г., едва ли годишен ръст на инвестициите от 10-25% е нещо странно.
Дефицитът по текущата сметка е като че ли универсален предвестник на риска за мнозина. Но се забравя, че той е възможен именно заради значителния ръст на чужд капитал, насочен в инвестиции в България. Същевременно едновременно с чуждите капитали се увеличават и вътрешните инвестиции - така че няма индикация, че потреблението расте неустойчиво за сметка на спестяването. Още повече това са частни инвестиции, а не резултат от задлъжняване на правителството - нещо, което предизвика кризите в Аржентина или Югоизточна Азия.
Друг аргумент в подкрепа на негативния сценарий е прогнозата, че потенциалът за привличане на инвестиции в Източна Европа се изчерпва и те ще започнат да намаляват. Дори това да е така за региона, това не означава, че спадът ще се случи във всяка отделна икономика. Капиталът винаги се насочва там, където условията за правене на бизнес са най-добри, а те се определят от разумните политики на правителството. Няма причина засега да очакваме, че България не може да стане (или остане) такова място.
На фона на всичко това НСИ за пореден път разпространи позитивни данни за икономиката:
- БВП расте за тримесечието с 6.6% (при 6.2% за първото), а за полугодието - с 6.4%
- Индустрията и услугите растат дори по-бързо - с 9.1% и 8.8%
- Инвестициите за полугодието нарастват с 29.6% и са 29.6% от БВП, а потреблението забавя темпа си на растеж до 5.2% за тримесечието.
Всичко това показва продължаване на инвестиционно движения растеж, като след лекото забавяне в началото на 2006 г. темпът се ускорява.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни