- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Лихвите вече се увеличиха
добавена на 14.09.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 14.09.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
От началото на септември част от най-големите български банки предприеха промяна в лихвената си политика, като за пръв път от доста време повишиха лихвите по кредитите. За момента повишението не е особено съществено (в диапазона 0.25-0.50 процентни пункта) и обхваща основно потребителските и ипотечните кредити за граждани.
Като конкретна причина за вдигането на лихвите се посочва увеличаването от 1 септември на минималните задължителни резерви (от 8% на 12% от депозитната база), които банките трябва да поддържат при БНБ. Директното използване на този мощен (и единствен наличен) инструмент на паричната политика от страна на БНБ беше мотивирано с желанието да се повлияе върху лихвените нива (по принцип несъвместимо с правилата на валутния борд), а оттам и върху динамиката на кредита. За банките повишаването на задължителните резерви води до оскъпяване на ресурса, защото част от депозитите (за която плащат лихва на вложителите) остават блокирани по безлихвена сметка и не могат да бъдат насочени към доходоносни операции. Ниво на МЗР от 12% е своеобразен рекорд за последните 15 години и на практика е 6 пъти по-високо от това в еврозоната.
Вдигането на МЗР на практика съвпада с активното проявление на пазарни фактори, които водят до оскъпяване на финансовия ресурс както от вътрешни, така и от международни източници. Поредицата от повишавания на основната лихва в еврозоната (до сегашното ниво от 4%) доведе до постепенно оскъпяване на ресурса на международните пазари. Макар че на последното си заседание ЕЦБ се въздържа от нова промяна на базисната лихва, твърде вероятно е до края на годината да бъде предприето поне едно ново увеличение. Влиянието на затягането на паричната политика в еврозоната напоследък се допълва от кризата на международните финансови пазари, предизвикана от проблемите с рисковите ипотечни заеми в САЩ. Тя направи инвеститорите по-внимателни при насочването на ресурс към определени по-рискови пазари, в която група попада и България. Всичко това води до поскъпване на ресурса, който българските банки могат да привличат от международните пазари. Наред с това рязкото покачване на ключовите индекси LIBOR и EURIBOR след 9 август автоматично повишава плаващите лихви по кредитите, обвързани с тези индекси. С такива плаващи лихви са повечето от корпоративните кредити и част от ипотечните и потребителските кредити, отпускани от някои банки.
Вътрешната пазарна конюнктура също започва да оказва все по-сериозен натиск върху лихвените нива. От известно време насам наблюдаваме тенденция към покачване на лихвите на междубанковия пазар. Паричната статистика регистрира и плавно покачване на средните лихвени нива при някои видове депозити през последните месеци. Този процес е свързан до голяма степен с необходимостта от привличане на свеж ресурс в банковата система, особено по-дългосрочен. Въпреки че темповете, с които се разширяват депозитите в банките, са относително стабилни, те са значително по-ниски от скоростта на нарастване на кредитите. В същото време бързо развиващият се сегмент на взаимните фондове започва да се налага като атрактивна алтернатива на депозитите като форма за натрупване на спестявания и е твърде вероятно банките да започнат да се сблъскват с все по-сериозна конкуренция по тази линия. Естественият резултат от подобно засилване на търсенето на ресурс е повишаване на лихвите по депозитите, особено при тези с по-дълъг срок. Този процес вече започна да намира все по-активно проявление - от началото на септември няколко банки коригираха нагоре лихвите по някои от своите депозитни продукти. Засиленият конкурентен натиск обяснява и появата на все повече иновативни форми на депозити (отворени депозити, депозити с нарастваща лихва, структурирани депозити и др.).
В допълнение бързата кредитна експанзия от последните години води, от една страна, до известно насищане на пазара, а, от друга - до бързо нарастване на финансовия ливъридж на домакинствата. Това предполага постепенно изместване на част от предлагането на кредити в по-рискови сегменти, което от своя страна означава начисляването на по-висока рискова премия при определянето на лихвите по тези кредити.
Може да се очаква, че ускоряването на инфлационния темп, регистрирано през последните месеци, също ще рефлектира върху лихвените нива. В сряда НСИ обяви 12% инфлация на годишна база (при 8.4% през юли), което означава, че реалните лихви по голяма част от кредитите и по почти всички видове депозити на практика са отрицателни.
Комбинираното действие на всички гореизброени фактори ограничава потенциала на много от банките да поемат поскъпването на ресурса изцяло за своя сметка в търсене на конкурентно предимство, основано на ниски лихви. Трябва да се има предвид, че част от банките до голяма степен вече са изчерпали вътрешните си резерви (възможностите за икономии от ефективност). Наред с това някои банки генерират допълнителни административни разходи, свързани с продължаващата практика за продажба на кредити в чужбина с цел поддържането на относително високото изискуемо ниво на капиталова адекватност.
Като цяло може да се очаква, че банковият пазар излиза от цикъла на намаляващи лихви и в средносрочен план може да се очаква плавно повишаване на цената на заемния ресурс. Предвид силната конкуренция на банковия пазар не очакваме цялостното покачване на лихвените нива да е особено драстично, но е твърде вероятно увеличението да обхване по-широк кръг кредити и потребителски групи от сега обявените.
Като конкретна причина за вдигането на лихвите се посочва увеличаването от 1 септември на минималните задължителни резерви (от 8% на 12% от депозитната база), които банките трябва да поддържат при БНБ. Директното използване на този мощен (и единствен наличен) инструмент на паричната политика от страна на БНБ беше мотивирано с желанието да се повлияе върху лихвените нива (по принцип несъвместимо с правилата на валутния борд), а оттам и върху динамиката на кредита. За банките повишаването на задължителните резерви води до оскъпяване на ресурса, защото част от депозитите (за която плащат лихва на вложителите) остават блокирани по безлихвена сметка и не могат да бъдат насочени към доходоносни операции. Ниво на МЗР от 12% е своеобразен рекорд за последните 15 години и на практика е 6 пъти по-високо от това в еврозоната.
Вдигането на МЗР на практика съвпада с активното проявление на пазарни фактори, които водят до оскъпяване на финансовия ресурс както от вътрешни, така и от международни източници. Поредицата от повишавания на основната лихва в еврозоната (до сегашното ниво от 4%) доведе до постепенно оскъпяване на ресурса на международните пазари. Макар че на последното си заседание ЕЦБ се въздържа от нова промяна на базисната лихва, твърде вероятно е до края на годината да бъде предприето поне едно ново увеличение. Влиянието на затягането на паричната политика в еврозоната напоследък се допълва от кризата на международните финансови пазари, предизвикана от проблемите с рисковите ипотечни заеми в САЩ. Тя направи инвеститорите по-внимателни при насочването на ресурс към определени по-рискови пазари, в която група попада и България. Всичко това води до поскъпване на ресурса, който българските банки могат да привличат от международните пазари. Наред с това рязкото покачване на ключовите индекси LIBOR и EURIBOR след 9 август автоматично повишава плаващите лихви по кредитите, обвързани с тези индекси. С такива плаващи лихви са повечето от корпоративните кредити и част от ипотечните и потребителските кредити, отпускани от някои банки.
Вътрешната пазарна конюнктура също започва да оказва все по-сериозен натиск върху лихвените нива. От известно време насам наблюдаваме тенденция към покачване на лихвите на междубанковия пазар. Паричната статистика регистрира и плавно покачване на средните лихвени нива при някои видове депозити през последните месеци. Този процес е свързан до голяма степен с необходимостта от привличане на свеж ресурс в банковата система, особено по-дългосрочен. Въпреки че темповете, с които се разширяват депозитите в банките, са относително стабилни, те са значително по-ниски от скоростта на нарастване на кредитите. В същото време бързо развиващият се сегмент на взаимните фондове започва да се налага като атрактивна алтернатива на депозитите като форма за натрупване на спестявания и е твърде вероятно банките да започнат да се сблъскват с все по-сериозна конкуренция по тази линия. Естественият резултат от подобно засилване на търсенето на ресурс е повишаване на лихвите по депозитите, особено при тези с по-дълъг срок. Този процес вече започна да намира все по-активно проявление - от началото на септември няколко банки коригираха нагоре лихвите по някои от своите депозитни продукти. Засиленият конкурентен натиск обяснява и появата на все повече иновативни форми на депозити (отворени депозити, депозити с нарастваща лихва, структурирани депозити и др.).
В допълнение бързата кредитна експанзия от последните години води, от една страна, до известно насищане на пазара, а, от друга - до бързо нарастване на финансовия ливъридж на домакинствата. Това предполага постепенно изместване на част от предлагането на кредити в по-рискови сегменти, което от своя страна означава начисляването на по-висока рискова премия при определянето на лихвите по тези кредити.
Може да се очаква, че ускоряването на инфлационния темп, регистрирано през последните месеци, също ще рефлектира върху лихвените нива. В сряда НСИ обяви 12% инфлация на годишна база (при 8.4% през юли), което означава, че реалните лихви по голяма част от кредитите и по почти всички видове депозити на практика са отрицателни.
Комбинираното действие на всички гореизброени фактори ограничава потенциала на много от банките да поемат поскъпването на ресурса изцяло за своя сметка в търсене на конкурентно предимство, основано на ниски лихви. Трябва да се има предвид, че част от банките до голяма степен вече са изчерпали вътрешните си резерви (възможностите за икономии от ефективност). Наред с това някои банки генерират допълнителни административни разходи, свързани с продължаващата практика за продажба на кредити в чужбина с цел поддържането на относително високото изискуемо ниво на капиталова адекватност.
Като цяло може да се очаква, че банковият пазар излиза от цикъла на намаляващи лихви и в средносрочен план може да се очаква плавно повишаване на цената на заемния ресурс. Предвид силната конкуренция на банковия пазар не очакваме цялостното покачване на лихвените нива да е особено драстично, но е твърде вероятно увеличението да обхване по-широк кръг кредити и потребителски групи от сега обявените.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни