Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > Икономическата политика има нужда от нов тласък
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Икономическата политика има нужда от нов тласък
добавена на 29.06.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 29.06.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Изследвания показват, че човешкото съзнание по-лесно разпознава излишните или ненужни неща, отколкото липсващите (но нужни) неща в дадена среда или ситуация. Например когато върху лист хартия с цифри на някакво място има буква, човек забелязва това по-бързо, отколкото забелязва липсваща цифра от 0 до 9 на същия лист.
Поради действието на този психологически механизъм, както и поради липса на въображение в българската икономическа политика вниманието е насочено не върху липсващите неща, а върху (формално) ненужните. Фокусът сега е все по-често върху някое от следните:
- дефицита по текущата сметка на международните плащания
- разрастването на банковия кредит
- прегряването на икономиката.
Липсата на пазарни реформи в тежки сфери остава извън дневния ред на дебата. Политици и анализатори сякаш забравиха източниците на днешната относително добра динамика на българската икономика. Това бяха именно пропазарни реформи като мащабната приватизация на активите, освобождаването на повечето цени, валутния борд, фискалната дисциплина, намаляването на данъчните ставки и др.
Сега моментът е добър за нов тласък в посока на пазарни реформи в тежките сектори. Недоволството на заетите в сферите на образованието и здравеопазването трябва да е отправната точка за тези реформи. Кризата в правителството също може да се окаже добър повод за такъв размисъл. На управляващата коалиция са нужни инжекция оптимизъм и идеи за бъдещето на икономическата политика.
Има реформи, които са лесни, и реформи, които не са. Сред лесните са по-мащабното съкращаване на данъчните и осигурителните ставки. Фискалните реалности го позволяват. Облагането на трудовите договори остава прекомерно високо за някои работодатели, които продължават да укриват доходи и заетост или просто да не се създават такава.
Сред трудните реформи са приватизацията на образованието и на медицинското обслужване. Относително добре организирани синдикати, но в конфликт с икономическата логика, са тежка бариера на пътя на реформите. Смелост и доза политически авантюризъм ще са нужни у сегашните и новите министри. Това са предизвикателства от типа "веднъж в живота".
Реформата на пенсионното дело не трябва да излиза от дневния ред на политиците. Последните демографски и бюджетни развития са благоприятни. Преходът към една капиталово финансирана, частна и конкурентна пенсионна система може да се окаже по-лесен от първоначалните прогнози.
Статистиката дава успокоителни сигнали на политиците. В крайна сметка какво толкова липсва на икономика, която расте с над 6% годишно, инвестициите растат с 22%, а в това време частният сектор създаде 200 хил. работни места (виж повече в рубриката "Икономически индикатори")?
Има няколко сценария за развитие на една икономика и е важно да се знае, че развитието не се случва само по себе си, т.е. не е независимо от решенията на играчите, заети с делата в нея. Когато анализираме България, има няколко възможности за близкото и малко по-далечното бъдеще. В единия вариант страната ще предложи надеждна среда за инвестиране (вкл. чрез решителна реформа на съдебната система), а в другия - страната ще продължи да се развива с умерени темпове, като за няколко поколения напред си гарантира последно място по жизнен стандарт в Европа.
Икономическите реформи все още не са приключили. Има някои положителни сигнали от политическия живот. Водещите партии се отвориха повече към мнението на икономисти. Сега има повече шанс за вливане на свеж здрав разум в сегашните и утрешните управляващи. Европейската комисия няма да се справи с тази задача. Може би тя ще има дори по-малък успех от МВФ и Световната банка, които през последните години буквално се провалиха в натиска си за реални реформи в България. Следващият тласък към реформи или ще дойде отвътре, или изобщо няма да има такъв.
Поради действието на този психологически механизъм, както и поради липса на въображение в българската икономическа политика вниманието е насочено не върху липсващите неща, а върху (формално) ненужните. Фокусът сега е все по-често върху някое от следните:
- дефицита по текущата сметка на международните плащания
- разрастването на банковия кредит
- прегряването на икономиката.
Липсата на пазарни реформи в тежки сфери остава извън дневния ред на дебата. Политици и анализатори сякаш забравиха източниците на днешната относително добра динамика на българската икономика. Това бяха именно пропазарни реформи като мащабната приватизация на активите, освобождаването на повечето цени, валутния борд, фискалната дисциплина, намаляването на данъчните ставки и др.
Сега моментът е добър за нов тласък в посока на пазарни реформи в тежките сектори. Недоволството на заетите в сферите на образованието и здравеопазването трябва да е отправната точка за тези реформи. Кризата в правителството също може да се окаже добър повод за такъв размисъл. На управляващата коалиция са нужни инжекция оптимизъм и идеи за бъдещето на икономическата политика.
Има реформи, които са лесни, и реформи, които не са. Сред лесните са по-мащабното съкращаване на данъчните и осигурителните ставки. Фискалните реалности го позволяват. Облагането на трудовите договори остава прекомерно високо за някои работодатели, които продължават да укриват доходи и заетост или просто да не се създават такава.
Сред трудните реформи са приватизацията на образованието и на медицинското обслужване. Относително добре организирани синдикати, но в конфликт с икономическата логика, са тежка бариера на пътя на реформите. Смелост и доза политически авантюризъм ще са нужни у сегашните и новите министри. Това са предизвикателства от типа "веднъж в живота".
Реформата на пенсионното дело не трябва да излиза от дневния ред на политиците. Последните демографски и бюджетни развития са благоприятни. Преходът към една капиталово финансирана, частна и конкурентна пенсионна система може да се окаже по-лесен от първоначалните прогнози.
Статистиката дава успокоителни сигнали на политиците. В крайна сметка какво толкова липсва на икономика, която расте с над 6% годишно, инвестициите растат с 22%, а в това време частният сектор създаде 200 хил. работни места (виж повече в рубриката "Икономически индикатори")?
Има няколко сценария за развитие на една икономика и е важно да се знае, че развитието не се случва само по себе си, т.е. не е независимо от решенията на играчите, заети с делата в нея. Когато анализираме България, има няколко възможности за близкото и малко по-далечното бъдеще. В единия вариант страната ще предложи надеждна среда за инвестиране (вкл. чрез решителна реформа на съдебната система), а в другия - страната ще продължи да се развива с умерени темпове, като за няколко поколения напред си гарантира последно място по жизнен стандарт в Европа.
Икономическите реформи все още не са приключили. Има някои положителни сигнали от политическия живот. Водещите партии се отвориха повече към мнението на икономисти. Сега има повече шанс за вливане на свеж здрав разум в сегашните и утрешните управляващи. Европейската комисия няма да се справи с тази задача. Може би тя ще има дори по-малък успех от МВФ и Световната банка, които през последните години буквално се провалиха в натиска си за реални реформи в България. Следващият тласък към реформи или ще дойде отвътре, или изобщо няма да има такъв.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни