Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > Развитие на застрахователния пазар след влизането в ЕС
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Развитие на застрахователния пазар след влизането в ЕС
добавена на 22.06.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 22.06.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Европейските застрахователи продължават да проявяват впечатляващ интерес към българския застрахователен пазар – за близо половин година 113 застрахователни компании и 103 застрахователни брокера са заявили в Комисията по финансов надзор желанието си да осъществяват дейност в България. Около 1/3 от застрахователите са от Великобритания. Подобно развитие потвърждава прогнозата ни, че фактическото присъединяване към общия финансов пазар ще предизвика раздвижване най-вече на застрахователния пазар – както поради отварянето на пазара и възможността за дистанционно маркетиране на застрахователни продукти от страна на чуждестранни компании, така и заради възможността за експанзия на български финансови институции в други страни-членки на ЕС.
Възможните обяснения за демонстрирания интерес към местния пазар могат да се търсят в няколко посоки. От една страна, вероятно част от застрахователите "следват" клиентите си, които имат бизнес в България. Друга възможност е част от компаниите да нямат непосредствени реални намерения да развиват бизнес в България, но да уведомяват надзорния орган "за всеки случай". Не може да бъде пренебрегната обаче и вероятността някои от застрахователите наистина да имат сериозни инвестиционни намерения и да започнат активно да работят в България - на място или дистанционно. Това е логично - България с ниското си ниво на застрахователно проникване все още предлага значителен потенциал за развитие (особено на фона на насищането на пазарите в някои страни от ЕС).
По-вероятно е навлизането на местния пазар да става по-скоро чрез придобиване на местен застраховател (което позволява използването на изградена вече инфраструктура, наложен бранд и пазарни позиции), отколкото чрез инвестиране "на зелено". В краткосрочен план не очакваме значимо развитие на дистанционното маркетиране - и в рамките на самия Европейски съюз транзграничните продажби на застрахователни продукти не са особено развити. Практиката показва, че в крайна сметка потребителите предпочитат да купуват застраховки на местния пазар, а самите застрахователи имат интерес да предлагат полици там, където познават добре рисковете.
В България регистрираме значителен превес на общото застраховане, където се реализира близо 6 пъти по-голям премиен приход от този в животозастраховането. Това е в пълна противоположност на ситуацията на застрахователния пазар в ЕС, където водеща роля има животозастрахователния сегмент (в повечето страни животозастраховането генерира над 60% от премийните приходи). Очакваме обаче сериозно развитие на животозастраховането в средносрочен и дългосрочен план. От една страна, проникването в този сегмент е повече от скромно – съотношението на премийния приход към БВП е едва 0.4%, докато в страните от ЕС този коефициент средно надхвърля 5%. Тежестта на животозастрахователните продукти във финансовото портфолио на домакинствата е малка и остава относително постоянна през последните 2 години– около 1.1%. Макар за момента част от ръста на генерираните премийни приходи да е свързан по-скоро с кредитната експанзия (животозастраховката обикновено е задължително условие за отпускане на кредит), налице са благоприятни условия за засилване на търсенето на животозастрахователни продукти като дългосрочен инвестиционен инструмент. Факт е, че през последните години финансовите активи на населението (т.нар. финансово богатство) се разширяват с бързи темпове – по наша оценка с близо 25% годишно към края на м.г. За момента банковите депозити остават най-големия компонент във финансовото портфолио на домакинствата, но е налице ясна тенденцията към увеличаване на търсенето на по-дългосрочни и по-високодоходни активи. Сред основните фактори, които подкрепят и вероятно ще продължат да подкрепят експанзията на финансовото богатство на домакинствата (поне в средносрочен план) са:
Благоприятните макроикономически показатели – бърз икономически растеж, увеличаване на заетостта и нарастване на реалния доход;
Развитието на финансовите пазари – увеличаване на капитализацията и подобряване на ликвидността на фондовата борса, нарастващ конкурентен натиск в почти всички сегменти на финансовата индустрия, подобряваща се инвестиционна култура на населението и постепенно засилване на търсенето на по-продуктивни инвестиционни инструменти, и т.н.;
Развитие на правната рамка – най-вече по отношение на данъчно третиране на инвестициите в различни инструменти, либерализацията на инвестиционния режим на пенсионните компании и др.
Специфични фактори – значителен приток на емигрантски пари,ограничаване на сивата икономика (недекларираните трудови доходи) и т.н.
Очакваме, че горните фактори ще влияят и върху интензитета, с който домакинствата канализират спестявания към животозастрахователния сектор. Значимо влияние върху динамиката на премийните приходи в този сегмент ще продължи да оказва и експанзията на кредитния пазар. По отношение на общото застраховане, в средносрочен план растежът ще се поддържа основно от нарастващите продажби на автомобили, засилената инвестиционна активност в корпоративния сектор и динамичното развитие на пазара на недвижими имоти.
Възможните обяснения за демонстрирания интерес към местния пазар могат да се търсят в няколко посоки. От една страна, вероятно част от застрахователите "следват" клиентите си, които имат бизнес в България. Друга възможност е част от компаниите да нямат непосредствени реални намерения да развиват бизнес в България, но да уведомяват надзорния орган "за всеки случай". Не може да бъде пренебрегната обаче и вероятността някои от застрахователите наистина да имат сериозни инвестиционни намерения и да започнат активно да работят в България - на място или дистанционно. Това е логично - България с ниското си ниво на застрахователно проникване все още предлага значителен потенциал за развитие (особено на фона на насищането на пазарите в някои страни от ЕС).
По-вероятно е навлизането на местния пазар да става по-скоро чрез придобиване на местен застраховател (което позволява използването на изградена вече инфраструктура, наложен бранд и пазарни позиции), отколкото чрез инвестиране "на зелено". В краткосрочен план не очакваме значимо развитие на дистанционното маркетиране - и в рамките на самия Европейски съюз транзграничните продажби на застрахователни продукти не са особено развити. Практиката показва, че в крайна сметка потребителите предпочитат да купуват застраховки на местния пазар, а самите застрахователи имат интерес да предлагат полици там, където познават добре рисковете.
В България регистрираме значителен превес на общото застраховане, където се реализира близо 6 пъти по-голям премиен приход от този в животозастраховането. Това е в пълна противоположност на ситуацията на застрахователния пазар в ЕС, където водеща роля има животозастрахователния сегмент (в повечето страни животозастраховането генерира над 60% от премийните приходи). Очакваме обаче сериозно развитие на животозастраховането в средносрочен и дългосрочен план. От една страна, проникването в този сегмент е повече от скромно – съотношението на премийния приход към БВП е едва 0.4%, докато в страните от ЕС този коефициент средно надхвърля 5%. Тежестта на животозастрахователните продукти във финансовото портфолио на домакинствата е малка и остава относително постоянна през последните 2 години– около 1.1%. Макар за момента част от ръста на генерираните премийни приходи да е свързан по-скоро с кредитната експанзия (животозастраховката обикновено е задължително условие за отпускане на кредит), налице са благоприятни условия за засилване на търсенето на животозастрахователни продукти като дългосрочен инвестиционен инструмент. Факт е, че през последните години финансовите активи на населението (т.нар. финансово богатство) се разширяват с бързи темпове – по наша оценка с близо 25% годишно към края на м.г. За момента банковите депозити остават най-големия компонент във финансовото портфолио на домакинствата, но е налице ясна тенденцията към увеличаване на търсенето на по-дългосрочни и по-високодоходни активи. Сред основните фактори, които подкрепят и вероятно ще продължат да подкрепят експанзията на финансовото богатство на домакинствата (поне в средносрочен план) са:
Благоприятните макроикономически показатели – бърз икономически растеж, увеличаване на заетостта и нарастване на реалния доход;
Развитието на финансовите пазари – увеличаване на капитализацията и подобряване на ликвидността на фондовата борса, нарастващ конкурентен натиск в почти всички сегменти на финансовата индустрия, подобряваща се инвестиционна култура на населението и постепенно засилване на търсенето на по-продуктивни инвестиционни инструменти, и т.н.;
Развитие на правната рамка – най-вече по отношение на данъчно третиране на инвестициите в различни инструменти, либерализацията на инвестиционния режим на пенсионните компании и др.
Специфични фактори – значителен приток на емигрантски пари,ограничаване на сивата икономика (недекларираните трудови доходи) и т.н.
Очакваме, че горните фактори ще влияят и върху интензитета, с който домакинствата канализират спестявания към животозастрахователния сектор. Значимо влияние върху динамиката на премийните приходи в този сегмент ще продължи да оказва и експанзията на кредитния пазар. По отношение на общото застраховане, в средносрочен план растежът ще се поддържа основно от нарастващите продажби на автомобили, засилената инвестиционна активност в корпоративния сектор и динамичното развитие на пазара на недвижими имоти.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни