Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > Двигател на търсенето е общия ръст на инвестициите в икономиката
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Двигател на търсенето е общия ръст на инвестициите в икономиката
добавена на 27.02.2007 в категория Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 27.02.2007 в категория Парична политика | Макроикономическа динамика
Динамиката на пазара на жилища през последните месеци бе интензивна, както заради традиционната активизация в края на годината, така и заради предстоящото присъединяване към ЕС. Евро-членството се очакваше да създаде допълнително търсене, и в резултат – ново повишение на цените на жилищата. Множество прогнози посочваха ръст от 20% в цените през месеците около датата на присъединяването.
Офертните цени, отчетени в рамките на периода ноември – януари обаче се промениха с по-бавни темпове. В София по-скъпите райони отчетоха минимален ръст. Изключение при тях са Иван Вазов (с ръст от 11,52%) и Хиподрума (9,69%). В средния ценови сегмент ръстът бе по-значим, като най-големи промени настъпиха в кварталите от предградията като Малинова долина (12,03%) и Драгалевци (7,80%). Като цяло, най-голяма промяна отчитаме в сегмента на най-евтините квартали. Като цяло, средните цени са по-ниски по-големите жилища, което показва, че най-търсени остават малките апартаменти. Данните отразяват ръст на търсенето, движен основно от купувачи със средни доходи, използващи основно банкови кредити. В същото време, чуждестранните купувачи са в все още малък дял от пазара на градски жилища. Данните за Варна показват дори по-умерени промени за последните 2 месеца. В престижните райони цените растат минимално, като най-висок е ръстът в Нептун (14,21%) и Общината (8,55%). Средният сегмент отчита най-висок ръст, за сметка на най-бавно поскъпващите жилища в по-непривлекателните квартали. Имайки предвид развитията от цялата 2006 г., когато цените във Варна дори надхвърлиха тези в аналогичните пазарни сегменти в София, данните вероятно потвърждават достигането на краткосрочен ценови таван на пазара в града.
Междувременно, НСИ обяви последните данни за промените в цените в областните градове за четвъртото тримесечие на 2006 г., както и за цялата 2006 г. През Q4 на 2006 г. средната цена на кв. м за страната достига 904 лв., или 5,5% ръст спрямо 856.7 лв. през Q3. Поскъпването в трите най-високо ценени града (Варна, София и Бургас) бе относително високо, като във Варна и Бургас ръстът е около средния за страната, и само в София промяната е по-слаба.
За второ поредно тримесечие ръстът на средните цени в Стара Загора е значителен, и в резултат градът достига до 4-та позиция сред областните градове. В същото време, цените в Пловдив отново отбелязват слаба промяна (1,5%), като при запазване на тази тенденция очакваме Русе да “измести” Пловдив от групата на 5-те най-скъпи града. При евтините градове най-значима е промяната в Ямбол, Кюстендил и Ловеч, докато Видин потвърждава позицията си на един от най-непривлекателните градове – отчитайки спад от 6% за тримесечието.
Ако погледнем по-далеч назад, жилищата поскъпват повече от растежа на дохода, но сравнимо с растежа на инвестициите и дори по-бавно от борсовия индекс. Това обаче не отчита качествените изменения в предлаганите нови имоти – това е особено видно за по-малките областни градове, където новото строителство на луксозни сгради на практика не съществуваше допреди 5-6 години. След 2001 г., цените в страната са се увеличили средно 2,64 пъти, което означава средногодишно оскъпяване от 21,4%. С изключение на Бургас, повечето големи градове отчитат ръст на цените по-нисък от 3 пъти. Цените в София през 2006 г. са 2,2 пъти по-високи от през 2001 г., което дава средногодишно нарастване от 17,4%. Същевременно, БВП е нараснал в левово изражение с 58%. Инвестициите обаче са нараснали с 2,2 пъти. Индексът SOFIX за периода се повишава с около 13 пъти.
Всичко това дава основание да смятаме, че пазарът на жилища се движи основно от пораснало търсене, както местно така и външно. От своя страна, местното търсене се финансира все повече с кредит, затова и растежът му изпреварва нарастването на текущите доходи – т.е. купувачите разчитат на бъдещ доход. Оптимизмът за повишаване на бъдещите доходи пък се основава на ускоряващия се растеж - видим и на пазара на труда, резултат от сериозното увеличаване на инвестициите. Така на макро ниво може да свържем динамиката на пазара на жилища най-вече с промените на обшия инвестиционен климат в България и размерът на потока от външен капитал, вливащ се в местната икономика.
Офертните цени, отчетени в рамките на периода ноември – януари обаче се промениха с по-бавни темпове. В София по-скъпите райони отчетоха минимален ръст. Изключение при тях са Иван Вазов (с ръст от 11,52%) и Хиподрума (9,69%). В средния ценови сегмент ръстът бе по-значим, като най-големи промени настъпиха в кварталите от предградията като Малинова долина (12,03%) и Драгалевци (7,80%). Като цяло, най-голяма промяна отчитаме в сегмента на най-евтините квартали. Като цяло, средните цени са по-ниски по-големите жилища, което показва, че най-търсени остават малките апартаменти. Данните отразяват ръст на търсенето, движен основно от купувачи със средни доходи, използващи основно банкови кредити. В същото време, чуждестранните купувачи са в все още малък дял от пазара на градски жилища. Данните за Варна показват дори по-умерени промени за последните 2 месеца. В престижните райони цените растат минимално, като най-висок е ръстът в Нептун (14,21%) и Общината (8,55%). Средният сегмент отчита най-висок ръст, за сметка на най-бавно поскъпващите жилища в по-непривлекателните квартали. Имайки предвид развитията от цялата 2006 г., когато цените във Варна дори надхвърлиха тези в аналогичните пазарни сегменти в София, данните вероятно потвърждават достигането на краткосрочен ценови таван на пазара в града.
Междувременно, НСИ обяви последните данни за промените в цените в областните градове за четвъртото тримесечие на 2006 г., както и за цялата 2006 г. През Q4 на 2006 г. средната цена на кв. м за страната достига 904 лв., или 5,5% ръст спрямо 856.7 лв. през Q3. Поскъпването в трите най-високо ценени града (Варна, София и Бургас) бе относително високо, като във Варна и Бургас ръстът е около средния за страната, и само в София промяната е по-слаба.
За второ поредно тримесечие ръстът на средните цени в Стара Загора е значителен, и в резултат градът достига до 4-та позиция сред областните градове. В същото време, цените в Пловдив отново отбелязват слаба промяна (1,5%), като при запазване на тази тенденция очакваме Русе да “измести” Пловдив от групата на 5-те най-скъпи града. При евтините градове най-значима е промяната в Ямбол, Кюстендил и Ловеч, докато Видин потвърждава позицията си на един от най-непривлекателните градове – отчитайки спад от 6% за тримесечието.
Ако погледнем по-далеч назад, жилищата поскъпват повече от растежа на дохода, но сравнимо с растежа на инвестициите и дори по-бавно от борсовия индекс. Това обаче не отчита качествените изменения в предлаганите нови имоти – това е особено видно за по-малките областни градове, където новото строителство на луксозни сгради на практика не съществуваше допреди 5-6 години. След 2001 г., цените в страната са се увеличили средно 2,64 пъти, което означава средногодишно оскъпяване от 21,4%. С изключение на Бургас, повечето големи градове отчитат ръст на цените по-нисък от 3 пъти. Цените в София през 2006 г. са 2,2 пъти по-високи от през 2001 г., което дава средногодишно нарастване от 17,4%. Същевременно, БВП е нараснал в левово изражение с 58%. Инвестициите обаче са нараснали с 2,2 пъти. Индексът SOFIX за периода се повишава с около 13 пъти.
Всичко това дава основание да смятаме, че пазарът на жилища се движи основно от пораснало търсене, както местно така и външно. От своя страна, местното търсене се финансира все повече с кредит, затова и растежът му изпреварва нарастването на текущите доходи – т.е. купувачите разчитат на бъдещ доход. Оптимизмът за повишаване на бъдещите доходи пък се основава на ускоряващия се растеж - видим и на пазара на труда, резултат от сериозното увеличаване на инвестициите. Така на макро ниво може да свържем динамиката на пазара на жилища най-вече с промените на обшия инвестиционен климат в България и размерът на потока от външен капитал, вливащ се в местната икономика.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни