Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > БНБ трябва да се въздържа от повече мерки “срещу търговския дефицит”
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
БНБ трябва да се въздържа от повече мерки “срещу търговския дефицит”
добавена на 18.02.2006 в категория Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 18.02.2006 в категория Парична политика | Макроикономическа динамика
Според последните данни на БНБ за международните плащания търговският дефицит през 2005 г. е достигнал рекордни стойности от около 5.2 млрд. евро или около ¼ от БВП (по предварителни оценки за миналата година). Дефицитът по международните плащания също достигна рекордни нива от 15% от БВП.
Тези цифри могат да бъдат погледнати от паричните власти от два ъгъла. Първата възможна гледна точка е, че най-вероятно интервенцията в банковия пазар не дава резултат, що се касае до формалната цел за редуциране на дефицита по международните плащания. Нещо повече, основният ефект от тези политики беше нанасянето на допълнителни разходи на банките за справяне с административния режим без никакви извести ползи за икономиката. Логично би следвало БНБ да се въздържа от подобни интервенции в бъдеще.
Другият възможен но не и препоръчителен поглед към тези данни е следния: рестрикциите не бяха достатъчни, следователно ще трябва да продължим с тях като дори въведен нови мерки. Това до известна степен е подкрепяно и от изказвания, идващи от неправителствения сектор – например в последния доклад на Центъра за икономическо развитие търговският дефицит се изтъква като рисков фактор за икономиката.
Следните цифри дават тема за размисъл на тези, които търсят връзка между потребителското кредитиране и търговския дефицит.
Ръст на вноса през 2005 г. на:
- бързооборотни потребителски стоки 138 млн. евро (16%)
- дълготрайни потребителски стоки 170 млн. евро (22%)
- инвестиционни стоки 962 млн. евро (31%)
- суров петрол и природен газ 801 млн. евро (54%)
Дефицитът по международните плащания се увеличи с 1.5 млрд. евро през миналата година в сравнение с 2004 г. Увеличението на дълготрайни потребителски стоки беше едва 170 млн. евро или 0.8% от БВП. В същото време вносът на инвестиционни стоки се увеличи с близо 1 млрд. евро. Не отричаме връзката между кредитната експанзия и увеличението на вноса. Но отричаме тълкуването и като макроикономически проблем, а не като индикация за относително бързото (на фона на динамиката на БВП) натрупване на капитал в икономиката.
Тези цифри могат да бъдат погледнати от паричните власти от два ъгъла. Първата възможна гледна точка е, че най-вероятно интервенцията в банковия пазар не дава резултат, що се касае до формалната цел за редуциране на дефицита по международните плащания. Нещо повече, основният ефект от тези политики беше нанасянето на допълнителни разходи на банките за справяне с административния режим без никакви извести ползи за икономиката. Логично би следвало БНБ да се въздържа от подобни интервенции в бъдеще.
Другият възможен но не и препоръчителен поглед към тези данни е следния: рестрикциите не бяха достатъчни, следователно ще трябва да продължим с тях като дори въведен нови мерки. Това до известна степен е подкрепяно и от изказвания, идващи от неправителствения сектор – например в последния доклад на Центъра за икономическо развитие търговският дефицит се изтъква като рисков фактор за икономиката.
Следните цифри дават тема за размисъл на тези, които търсят връзка между потребителското кредитиране и търговския дефицит.
Ръст на вноса през 2005 г. на:
- бързооборотни потребителски стоки 138 млн. евро (16%)
- дълготрайни потребителски стоки 170 млн. евро (22%)
- инвестиционни стоки 962 млн. евро (31%)
- суров петрол и природен газ 801 млн. евро (54%)
Дефицитът по международните плащания се увеличи с 1.5 млрд. евро през миналата година в сравнение с 2004 г. Увеличението на дълготрайни потребителски стоки беше едва 170 млн. евро или 0.8% от БВП. В същото време вносът на инвестиционни стоки се увеличи с близо 1 млрд. евро. Не отричаме връзката между кредитната експанзия и увеличението на вноса. Но отричаме тълкуването и като макроикономически проблем, а не като индикация за относително бързото (на фона на динамиката на БВП) натрупване на капитал в икономиката.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни