Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > Перспективи и опасности пред икономическия растеж.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Перспективи и опасности пред икономическия растеж.
добавена на 07.02.2006 в категория Публични финанси | Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 07.02.2006 в категория Публични финанси | Парична политика | Макроикономическа динамика
Преекспонирането на макроикономическото значение на дефицита по текущата сметка може да затрудни формулирането на един по-задълбочен анализ на състоянието и опасностите пред икономическия растеж.
От една страна, можем да твърдим, че статистиката за платежния баланс вероятно надценява размера на дефицита по текущата сметка. Основанията за такава оценка са няколко. На първо място, това е разпространената практика на фирми износители, които работят с посредници (най-често регистрирани в офшорни зони) с цел подценяване на стойността на износа и последващо намаляване на облаганата печалба. Също така, официалната статистика отчита голям брой българи, пътуващи извън граница, които декларират цел на пътуването “туризъм”. На практика голяма част от хора работят и не само не харчат, но дори “внасят” доход в българската икономика.
От друга страна, прекомерното фокусиране върху баланса на плащания, става причина да не бъде отделено достатъчно внимание на определени индиктори, чието взаимодействие има важно значение при прогнозирането на темповете на растеж и рисковетe пред икономиката.
Намаляването на дела на преките инвестиции в общия финансов поток и увеличаването на финансирането чрез външно кредитиране в условията на покачващи се лихвени нива на международно равнище увеличава уязвимостта на икономиката от външни макроикономически шокове. Трябва да отбележим обаче, че част от кредита за реалния сектор е на практика дълг към банка-централа на банка, оперираща в страната, с цел заобикаляне на рестрикциите върху кредитирането, наложени от БНБ от началото на 2005 г.. Успоредно с процеса на намаляване на чуждестранните активи на банките се развива и процес на натрупване на банкови задължения. Към края на годината банковите институции вече са нетен чуждестранен длъжник. Предишната рестриктивна роля на банките при акумулирането на капитали вътре в страната и пренасочването им навън вече се измества по посока на насочване на местни и чужди капитали към местната икономика.
Именно външното финансиране на кредита позволява да твърдим, че на практика до момента няма същинска монетарна експанзия, или нарастване на паричния мултипликатор заради бързо разширяване на кредита при постоянна парична база. В този смисъл банките изпълняват функции на посредник между търсещите финансиране в страната лица и институции и тези извън страната, които поемат риска да насочат капитали в България.
При анализа на динамиката на вътрешните спестявания се отчита намаляване от 15,1 до 14,7% от БВП. Последният индикатор обаче се изчислява на база данните за текущата сметка по платежния баланс, а както вече коментирахме, официалната статистика надценява дефицита. Тъй като изкривяванията са вероятно с различен размер през годините, това не ни позволява да дадем точна доколко експанзията на кредитирането води до намаляване на спестяванията и увеличаване на потреблението.
Накрая можем да отбележим известния в теорията “crowding-out” ефект на държавния дълг – намаляването на държавните задължения през последните години има ефект на улесняване на достъпа до кредитен ресурс за частния сектор, като външният кредит за частния сектор вече възлиза на 3/5 общата външна задлъжнялост към края на 2005 г. за сметка на 1/5 през 2001 г.
От една страна, можем да твърдим, че статистиката за платежния баланс вероятно надценява размера на дефицита по текущата сметка. Основанията за такава оценка са няколко. На първо място, това е разпространената практика на фирми износители, които работят с посредници (най-често регистрирани в офшорни зони) с цел подценяване на стойността на износа и последващо намаляване на облаганата печалба. Също така, официалната статистика отчита голям брой българи, пътуващи извън граница, които декларират цел на пътуването “туризъм”. На практика голяма част от хора работят и не само не харчат, но дори “внасят” доход в българската икономика.
От друга страна, прекомерното фокусиране върху баланса на плащания, става причина да не бъде отделено достатъчно внимание на определени индиктори, чието взаимодействие има важно значение при прогнозирането на темповете на растеж и рисковетe пред икономиката.
Намаляването на дела на преките инвестиции в общия финансов поток и увеличаването на финансирането чрез външно кредитиране в условията на покачващи се лихвени нива на международно равнище увеличава уязвимостта на икономиката от външни макроикономически шокове. Трябва да отбележим обаче, че част от кредита за реалния сектор е на практика дълг към банка-централа на банка, оперираща в страната, с цел заобикаляне на рестрикциите върху кредитирането, наложени от БНБ от началото на 2005 г.. Успоредно с процеса на намаляване на чуждестранните активи на банките се развива и процес на натрупване на банкови задължения. Към края на годината банковите институции вече са нетен чуждестранен длъжник. Предишната рестриктивна роля на банките при акумулирането на капитали вътре в страната и пренасочването им навън вече се измества по посока на насочване на местни и чужди капитали към местната икономика.
Именно външното финансиране на кредита позволява да твърдим, че на практика до момента няма същинска монетарна експанзия, или нарастване на паричния мултипликатор заради бързо разширяване на кредита при постоянна парична база. В този смисъл банките изпълняват функции на посредник между търсещите финансиране в страната лица и институции и тези извън страната, които поемат риска да насочат капитали в България.
При анализа на динамиката на вътрешните спестявания се отчита намаляване от 15,1 до 14,7% от БВП. Последният индикатор обаче се изчислява на база данните за текущата сметка по платежния баланс, а както вече коментирахме, официалната статистика надценява дефицита. Тъй като изкривяванията са вероятно с различен размер през годините, това не ни позволява да дадем точна доколко експанзията на кредитирането води до намаляване на спестяванията и увеличаване на потреблението.
Накрая можем да отбележим известния в теорията “crowding-out” ефект на държавния дълг – намаляването на държавните задължения през последните години има ефект на улесняване на достъпа до кредитен ресурс за частния сектор, като външният кредит за частния сектор вече възлиза на 3/5 общата външна задлъжнялост към края на 2005 г. за сметка на 1/5 през 2001 г.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни