Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > Външното финансиране се увеличава през последните месеци.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Външното финансиране се увеличава през последните месеци.
добавена на 01.04.2005 в категория Публични финанси | Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 01.04.2005 в категория Публични финанси | Парична политика | Макроикономическа динамика
На 12-месечна основа до януари 2005 г. преките чужди инвестиции достигат 2 018 млн. евро (30,5 млн. за януари). За последното тримесечие на 2004 те са 1 032 млн. евро, или 2 пъти повече от същия период на 2003 г. Трябва да имаме предвид еднократния ефект от плащането на цената за продажбата на електроразпределителните дружества, което беше осъществено през този период. Отбелязваме промяна в тенденцията за инвестиране в България – доколкото през 2003 г. това става относително равномерно през месеците, след началото на 2004 г. текущите (по-малки инвестиции) намаляват, като неколкократно през годината отчитаме големи инвестиции, най-вече – свързани с приватизационни сделки.
Получаването на нови външни кредити от частния сектор се ускорява през последните месеци на 2004 г. Общо потокът от външно кредитиране за 2004 г. е 2 190 млн. евро, като от тях 765 млн. са вътрешнофирмени заеми, 1 425 млн. са други заеми. До голяма степен разширяването на кредита от чуждестранни източници е заместваща форма на инвестиране за международните компании. Една от причините е различното данъчно третиране на разпределянето на дивиденти и плащането на лихви по заеми, заради което много компании предпочитат да структурират присъствието си на българския пазар с по-висок дял дългово финансиране за сметка на пряка инвестиция в капитал.
Увеличената покупателна способност на населението логично засилва потребителското търсене, и така нараства вносът на потребителски стоки. За 12-месечния период до януари 2005 търговският дефицит се увеличава от 2 763 млн. евро от 2 286 млн. евро година по-рано. Текущата сметка на 12-месечна основа до януари 2005 г. е -1 505 млн. евро (при -1 688 млн. евро до януари 2004 г.).
Износът на стоки за 2004 г. расте с 19,8%, което предполага, че като цяло индустрията се справя с конкурентния натиск на международния пазар.
По-високите доходи водят и до засилен интерес към пътувания в чужбина. За тази цел българите са похарчили 775 млн. през 2004 г., с 16,8% повече от 2003 г.
Фискалната политика на българското правителство има все още значително въздействие върху динамиката на платежния баланс. За 2004 г. (както и за предходната година) тя беше по-скоро рестриктивна заради реализирания излишък в бюджета. На практика правителството изземваше доход от текущ стопански оборот, като така намаляваше ресурсите за потребление и инвестиции. В същото време обаче се потвърди сезонността в публичните разходи, и по-конкретно – непропорционално високите разходи през последното тримесечие на всяка година. Допълнителните 1,3 млрд. лева, както бяхме предвидили в предишни наши анализи, дадоха незабавен стимул за потребление, което от своя страна увеличи вноса на стоки с 670 млн. евро за трите месеца.
Политиката по държавния дълг в дългосрочен план освобождава място на частните инвеститори, като общото намаляване на публичния дълг повишава кредитния рейтинг, намалява рисковата премия за български кредитоискатели и намалява изземването на местни спестявания.
Получаването на нови външни кредити от частния сектор се ускорява през последните месеци на 2004 г. Общо потокът от външно кредитиране за 2004 г. е 2 190 млн. евро, като от тях 765 млн. са вътрешнофирмени заеми, 1 425 млн. са други заеми. До голяма степен разширяването на кредита от чуждестранни източници е заместваща форма на инвестиране за международните компании. Една от причините е различното данъчно третиране на разпределянето на дивиденти и плащането на лихви по заеми, заради което много компании предпочитат да структурират присъствието си на българския пазар с по-висок дял дългово финансиране за сметка на пряка инвестиция в капитал.
Увеличената покупателна способност на населението логично засилва потребителското търсене, и така нараства вносът на потребителски стоки. За 12-месечния период до януари 2005 търговският дефицит се увеличава от 2 763 млн. евро от 2 286 млн. евро година по-рано. Текущата сметка на 12-месечна основа до януари 2005 г. е -1 505 млн. евро (при -1 688 млн. евро до януари 2004 г.).
Износът на стоки за 2004 г. расте с 19,8%, което предполага, че като цяло индустрията се справя с конкурентния натиск на международния пазар.
По-високите доходи водят и до засилен интерес към пътувания в чужбина. За тази цел българите са похарчили 775 млн. през 2004 г., с 16,8% повече от 2003 г.
Фискалната политика на българското правителство има все още значително въздействие върху динамиката на платежния баланс. За 2004 г. (както и за предходната година) тя беше по-скоро рестриктивна заради реализирания излишък в бюджета. На практика правителството изземваше доход от текущ стопански оборот, като така намаляваше ресурсите за потребление и инвестиции. В същото време обаче се потвърди сезонността в публичните разходи, и по-конкретно – непропорционално високите разходи през последното тримесечие на всяка година. Допълнителните 1,3 млрд. лева, както бяхме предвидили в предишни наши анализи, дадоха незабавен стимул за потребление, което от своя страна увеличи вноса на стоки с 670 млн. евро за трите месеца.
Политиката по държавния дълг в дългосрочен план освобождава място на частните инвеститори, като общото намаляване на публичния дълг повишава кредитния рейтинг, намалява рисковата премия за български кредитоискатели и намалява изземването на местни спестявания.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни