Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > Мисията на МВФ и ревизията на фискалната политика.
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Мисията на МВФ и ревизията на фискалната политика.
добавена на 18.03.2005 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 18.03.2005 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Договореностите между МВФ и правителството ще имат ефект най-вече през съкращаване на публичните инвестиции. Капиталът на компанията “Публични инвестиционни проекти” ще бъде намален от 340 на 220 млн. лв., като допълнително правителството се ангажира да съкрати разходи за още 117 млн. Вероятно и това ограничение ще засегне предимно капиталови разходи.
Общият ефект ще е намаляване на инвестиционните разходи с около 12% спрямо заложените до момента. От гледна точка на частния сектор, това няма да се превърне незабавно в “освободен” от държавата ресурс за инвестиции, защото няма да засегне приходите (т.е. данъците). Спестените разходи ще се трупат като бюджетен излишък, който вероятно ще бъде разпределян от новото правителство през последното тримесечие на 2005 г.
Като позитивен ефект може да отчетем съгласието спестените разходи за лихви (заради ниския курс на долара) да не се харчат незабавно за текущи цели. Всяко увеличаване на текущите разходи би имало противоположен ефект на започнатите от БНБ монетарни рестрикции, целящи ограничаване на кредитите за текущо потребление.
Негативните реакции по повод идеите за значително увеличение на работните заплати на държавните служители са индикация, че правителството няма да прибегне до подобни мерки с предизборни намерения. Трябва да се има предвид, че анализите на производителността и разходите за труд в индустрията от последните месеци сочат изчерпване на възможностите за бързо подобряване на конкурентността на база на ниски разходи за труд. Възможно покачване на заплатите в бюджетната сфера (както и разширяване на държавно-субсидираните програми за заетост) биха имали негативен ефект върху частните работодатели, ограничавайки предлагането на труд при пазарни (по-ниски) цени в определени сектори.
Общият ефект ще е намаляване на инвестиционните разходи с около 12% спрямо заложените до момента. От гледна точка на частния сектор, това няма да се превърне незабавно в “освободен” от държавата ресурс за инвестиции, защото няма да засегне приходите (т.е. данъците). Спестените разходи ще се трупат като бюджетен излишък, който вероятно ще бъде разпределян от новото правителство през последното тримесечие на 2005 г.
Като позитивен ефект може да отчетем съгласието спестените разходи за лихви (заради ниския курс на долара) да не се харчат незабавно за текущи цели. Всяко увеличаване на текущите разходи би имало противоположен ефект на започнатите от БНБ монетарни рестрикции, целящи ограничаване на кредитите за текущо потребление.
Негативните реакции по повод идеите за значително увеличение на работните заплати на държавните служители са индикация, че правителството няма да прибегне до подобни мерки с предизборни намерения. Трябва да се има предвид, че анализите на производителността и разходите за труд в индустрията от последните месеци сочат изчерпване на възможностите за бързо подобряване на конкурентността на база на ниски разходи за труд. Възможно покачване на заплатите в бюджетната сфера (както и разширяване на държавно-субсидираните програми за заетост) биха имали негативен ефект върху частните работодатели, ограничавайки предлагането на труд при пазарни (по-ниски) цени в определени сектори.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни