- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
добавена на 17.05.2011 в категория Парична политика | Макроикономическа динамика
През последните месеци набира популярност тезата, че въпреки бързото нарастване на износа, не може да има траен икономически растеж без възстановяване на все още „слабото” вътрешно потребителско търсене. Вътрешното търсене обаче не е изолирано от влиянието на външни фактори, дори напротив. Разширяването на заетостта, ръстът на заплатите, паричните преводи от чужбина и кредитната експанзия зависят силно от притока на чужди капитали в икономиката и глобалната среда.
През последните години достъпът до кредит ставаше все по-важен начин на финансиране на потреблението. Устойчивото възстановяване на вътрешното потребление минава през ускоряване на растежа на кредита за населението. Възстановяването на кредитната активност обаче ще става с различни темпове в различните кредитни сегменти. Поглед година назад показва видимо свиване на лизинговото финансиране – с 25% на годишна основа, до нивата от края на 2007 година, преди началото на кризата. Овърдрафтът също се свива с 10% годишно, но въпреки това остава значително над нивата от 2007 г. Потребителските кредити, отпуснати от банките, намаляват с 2% годишно, но са с 1.7 млрд. лева или близо 30% повече от заемите за потребителски цели в края на 2007 г.
Спрямо предкризисния период най-сериозно намалява достъпът до заемен ресурс, предоставян от дружествата, специализирани в кредитиране (т.н. компании за бързи кредити). Техният портфейл се е свил с над 10% в рамките на 3 години. За сметка на това банковото кредитиране е увеличило своето значение. Въпреки понижението на цените на жилищата, ипотечните кредити са 1.5 пъти повече като обем спрямо края на 2007 г.
Понижението на лихвите по кредити през последната година потвърждава тезата, че охлаждането на кредитирането в България се проявява не толкова през увеличение на цената на кредита, а по-скоро през увеличаване на критериите към кредитополучателите от една страна, и отслабнало търсене на кредит от страна на домакинствата, от друга. Имайки предвид, че банковият кредит съставлява 92% от дълга на домакинствата, увеличаване на притока на капитал през банковата система ще е от ключово значение за възстанояването на вътрешното потребителско търсене.