- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Еволюцията на домакинското кредитиране
добавена на 27.06.2009 в категория Парична политика | Макроикономическа динамика
Нещо повече, лихвените проценти по потребителските заеми са по-високи от тези по ипотечните кредити и след средата на 2007 г. спредът между тях се разширява паралелно с развитието на глобалната финансова криза. Потребителските кредити обикновено се считат за по-рискови, тъй като често те не са обезпечени за разлика от ипотечните кредити. Това е още по-съществено в условията на падащи доходи заради свиваща се заетост или стагниращи заплати. Жилищните кредити са обезпечени, което намалява стимулите на кредитополучателя да просрочва задълженията си. Вярно е, че жилищните цени се понижиха с 20-25% от техния връх през 2008 г., но този ефект е компенсиран от относително ниското съотношение на размера на заема към стойността на имота в България, поне в сравнение с развитите икономики.
В процеса на «узряване» българският кредитен пазар ще се доближава до структурата на кредитния портфейл на домакинствата в еврозоната. Ето защо, в дългосрочен план делът на жилищните заеми ще се увеличава за сметка на относителното тегло на потребителските кредити. В краткосрочен план, ако банките се въздържат от раздаване на потребителски кредити, някои от домакинствата ще се насочат към алтернативни източници на финансиране като кредитните институции, фокусирани върху отпускането на по-рискови заеми (т.н. бързи кредити). В резултат на това, част от кредитния риск ще се прехвърли извън банковата система в баланса на фирмите специализирали в кредитиране на домакинствата. По този начин наблюдаването на портфейла на небанковите кредитни институции може да послужи като добър косвен индикатор за реалното финансово състояние на българските домакинства.
добавена на 27.06.2009 в категория Парична политика | Макроикономическа динамика
Нещо повече, лихвените проценти по потребителските заеми са по-високи от тези по ипотечните кредити и след средата на 2007 г. спредът между тях се разширява паралелно с развитието на глобалната финансова криза. Потребителските кредити обикновено се считат за по-рискови, тъй като често те не са обезпечени за разлика от ипотечните кредити. Това е още по-съществено в условията на падащи доходи заради свиваща се заетост или стагниращи заплати. Жилищните кредити са обезпечени, което намалява стимулите на кредитополучателя да просрочва задълженията си. Вярно е, че жилищните цени се понижиха с 20-25% от техния връх през 2008 г., но този ефект е компенсиран от относително ниското съотношение на размера на заема към стойността на имота в България, поне в сравнение с развитите икономики.
В процеса на «узряване» българският кредитен пазар ще се доближава до структурата на кредитния портфейл на домакинствата в еврозоната. Ето защо, в дългосрочен план делът на жилищните заеми ще се увеличава за сметка на относителното тегло на потребителските кредити. В краткосрочен план, ако банките се въздържат от раздаване на потребителски кредити, някои от домакинствата ще се насочат към алтернативни източници на финансиране като кредитните институции, фокусирани върху отпускането на по-рискови заеми (т.н. бързи кредити). В резултат на това, част от кредитния риск ще се прехвърли извън банковата система в баланса на фирмите специализирали в кредитиране на домакинствата. По този начин наблюдаването на портфейла на небанковите кредитни институции може да послужи като добър косвен индикатор за реалното финансово състояние на българските домакинства.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни