- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
добавена на 06.04.2012 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
През 2011 г. икономическото възстановяване в Европейския съюз се забави до 1.5% годишен растеж на БВП в реално изражение при 2% през 2010 г. Изпреварващите индикатори за икономическа активност като нивото на осигуреност с поръчки в индустрията, очакванията на бизнеса и потребителите показват, че тази тенденция ще се запази и през 2012 г. Европейската Комисия и Международният валутен фонд прогнозират нулев растеж в ЕС-27 и мека рецесия (спад на БВП с до 1% годишно) в Еврозоната.
Зад обобщената статистика обаче се крие много различна икономическа активност на ниво страни и региони. Различията се дължат както на структурните особености на националните европейски икономики – тяхната отвореност и съответно зависимост от външната конюнктура, така и на различната антикризисна политика, която всяка от страните води.
Въз основа на бързината на икономическото възстановяване спрямо средния темп на растеж на БВП в ЕС-27 европейските страни биха могли да бъдат разделени на икономики с бърз и бавен растеж, а в зависимост от тенденцията спрямо 2010 г. може да обособим страни с ускоряване или забавяне на растежа. По този начин може да обособим 4 групи страни (Моля, вижте графиката).
В най-неизгодната позиция са страните долу вдясно – те отчитат слаб или отрицателен растеж с тенденция към влошаване. Сред тях са пряко засегнатите от европейската дългова криза страни като Португалия, Гърция и Италия и други страни с бавен растеж като Словения, Великобритания, Дания, Холандия и Кипър.
В друга група (долу вляво) са страните, които имат нисък растеж, но с тенденция към подобряване – Испания и Ирландия, чийто банков сектор и пазар на имоти беше силно засегнат от световната финансова криза, но отбелязват растеж от 0.7% годишно през 2011 г.
Най-динамичните икономики са в Централна и Източна Европа (България, Унгария, Румъния, Полша и Балтийските републики), в които бизнес цикълът се проявява с известен времеви лаг в сравнение с Еврозоната. Тези страни заедно с Австрия и Франция формират третата група икономики – с бърз растеж, който се ускорява през 2011 г. (на графиката горе вляво).
В четвъртата група страни (на графиката горе вдясно) са икономиките, които вече са преминали пика на икономическата активност в този бизнес цикъл и отчитат първите видими признаци на забавяне – Чехия, Белгия, Малта, Финландия, Германия, Словакия и Швеция.
Какво може да очакваме от 2012 г.? Като цяло тенденцията е негативна – очаква се растежът да се забави, а икономиката на ЕС-27 да бъде на границата между растеж и рецесия. Предвижда се 17 от 27 икономики да отчетат положителен растеж, с тенденция към забавяне на икономическата активност. Единствено в Дания през 2012 г. се очаква ускоряване на растежа, макар и до едва 1.1% годишно. Перспективите за растеж в страните с фискални проблеми ще бъдат ограничени през 2012 г.
Какво означава всичко това за България? Предвид силната зависимост на българската икономика от Еврозоната, която поема 1/2 от българския износ и осигурява ½ от преките чуждестрани инвестиции у нас, официалните прогнози за забавяне на растежа в България до 1.3% годишно изглеждат реалистични. Както и Международният валутен фонд отбелязва обаче, възможно е отчитане на по-бърз от предварително очаквания растеж в България, имайки предвид високото ниво на предпазни спестявания в България, отчетено и в редовния тримесечен доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища”.