- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
добавена на 09.07.2012 в категория Регулирани пазари | Публични финанси | Приватизация | Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
Точно преди седмица българското правителство успя да пласира на пазара 5 годишни облигации на стойност 950 млн. евро при 4.25% лихва при висок интерес от страна чужди институционални инвеститори. Тази емисия отново повдигна въпроса дали лихвите по българския държавен дълг са ниски и как се представя по този показател България в сравнение с другите европейски страни.
Въпреки че новоемитираният дълг беше 5 годишен, най-добри и сравними данни има за държавните ценни книжа с оставащ 10-годишен срок до падежа. Последните данни на Европейската централна банка, компилирани въз основата на информация от националните правителства в Европа, са до май 2012. Лихвите по 10-годишните държавни облигации на България са 5.11% за май 2012 г. и 5.07% за месец юни.
Къде се намира България спрямо другите европейски страни?
Лихвите по дългосрочния държавен дълг в България са най-ниските в Централна и Източна Европа след лихвите в Република Чехия (3.3%) и Словакия (4.8%), която обаче е член на еврозоната. Няма данни за лихвите в Естония, която е страната с най-нисък публичен дълг в ЕС и съответно недостатъчен, за да се състави надеждна статистика.
Ако разгледаме само страните извън еврозоната, лихвите са по-ниски освен в Чехия, още във Великобритания (1.8%), Швеция (1.5%) и Дания (1.4%).
По-високи са в Латвия, Литва, Полша, Румъния и Унгария, която е страната в ЕС, плащаща най-високи лихви по дългосрочния дълг извън еврозоната.
България има по-ниски лихви от всички застрашени от фискална криза (често наричани „периферни“) страни в еврозоната, в т.ч. Гърция, Португалия, Ирландия, Кипър, Испания, Италия, Словения.
9 страни членки на еврозоната, обикновено считани за „ядро“ на европейския валутен съюз, плащат по-ниски лихви по своите 10-годишни държавни книжа от България – Словакия, Малта, Белгия, Франция, Австрия, Холандия, Финландия, Люксембург и Германия (1.3%), която е страната с най-евтин достъп до финансов ресурс в Европа.
Интересно е да видим и дали се наблюдава подобрение или влошаване спрямо състоянието от съответния месец на предходната година.
Едва в 2 от 10 страни-членки на ЕС извън еврозоната има увеличение на лихвите – съвсем слабо в Литва и по-съществено в Унгария (1.2 пункта), която имаше фискални проблеми още преди избухването на Европейската дългова криза.
От друга страна, в 7 от 16 страни-членки на Еврозоната (без Естония) има повишение на лихви по държавните облигации, а в 9 има понижение.
Данните недвусмислено показват, че:
1) Страните, заплашени от сериозна фискална и/или банкова криза, са в еврозоната, а не в Източна Европа както прогнозираха много „експерти“ в началото на световната финансова криза;
2) Страните извън европейския валутен съюз са по-склонни да прилигат политики, намаляващи фискалния риск, за разлика от засегнатите страни в еврозоната, които отлагат реформите в очакване на поредния „спасителен“ пакет. Затова и лихвите по държавни облигации се понижават в първите, а се повишават във вторите.
България продължава да бъде сред страните, които запазват курса на благоразумна фискална политика, водеща до трайно понижение на лихвите по българските държавни облигации, които обаче остават над нивата от преди кризата. Все още съществената разлика между лихвите по българските и германските 10-годишни държавни облигации (3.8 пункта през май 2012 г.) показва, че има потенциал за допълнително понижаване на рисковата премия за България.