- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
География на износа
добавена на 26.10.2012 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 26.10.2012 в категория Политическа стабилност | Парична политика | Макроикономическа динамика
![География на износа](userfiles/news/big/4caf92e88.png)
Или как ще се отрази забавянето на растежа на световната икономика върху българския износ.
Растежът на световната икономика започна да се забавя рязко през 2012 г. и особено през втората половина на годината. Същевременно, рискът от фискална и финансова криза в еврозоната и в другите развити страни остава висок.
През октомври 2012 г. Международният валутен фонд (МВФ) актуализира своята прогноза за растежа на световната икономика до края на 2012 г. и през 2013 г. Като цяло новите прогнози са малко по-песимистични в сравнение с очакванията от юли. Прогнозите са за забавяне на растежа на световния брутен вътрешен продукт до 3.3% годишно през 2012 г. от 3.8% през 2011 г. През 2013 г. се очаква световният растеж леко да се ускори до 3.6%.
Бавното възстановяване на световната икономика ще понижи растежа на българския износ, който доскоро беше сред основните двигатели на икономическия растеж в България.
Какъв ще е количественият ефект от пониженото търсене в глобален план за българските производители зависи както от вида на стоките за износ (суровини и енергийни ресурси, потребителски и инвестиционни стоки), така и от „географията на износа“ (пазарите, за които изнасяме продукция).
Според последните официални данни към юли 2012 г. българският износ нараства все още с високи темпове – от около 9% на годишна основа в номинално изражение (т.е. този растеж се дължи отчасти на повишени цени, а не само на увеличени обеми). Износът на енергийни ресурси растат с 15% номинално, докато износът на суровините и материали изостава, нараствайки с 6% на 12-месечна основа.
България изнася основно към еврозоната (46% от общия износ), новите страни-членки на ЕС (страните-членки от ЦИЕ), които представляват 15% от износа. Износът към балканските страни извън ЕС представлява 14% от продукцията за външни пазари. През последните 12 месеца продължава процесът на адаптиране на българските производители към изместването на световния икономически център на изток и юг към Азия и Латинска Америка. Износът към развиващите се азиатски и латиноамерикански страни расте съответно с 26% и 22% (моля, вижте графиката). С високи темпове се увеличава и износът към бившите съветски републики (основно Русия и Украйна) - с 16% годишно.
От друга страна износът към ЕС се повишава с много по-бавни темпове. Тази тенденция вероятно ще продължи и през 2013 г., ако вземем прогнозите на МВФ за икономическия растеж по региони. Икономическият растеж в Азия и Латинска Америка (съответно 7.2 и 3.9%) ще бъде 2 до 3 пъти по-бърз от растежа в Европа. Най-големият риск за българския износ се крие в търсенето за българска продукция в еврозоната, чийто БВП се очаква да расте минимално през 2013 г. – едва с 0.2%. Твърде вероятно е тази прогноза дори да се окаже твърде оптимистична. В този случай българските предприятия ще продължат да се преориентират, доколкото е възможно, към бързорастящите икономики на Изток.
Какво е мнението ви за статията?
6 се съгласиха
0 не са съгласни