- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Има ли глобална дефлация?
добавена на 27.01.2009 в категория Парична политика | Макроикономическа динамика
добавена на 27.01.2009 в категория Парична политика | Макроикономическа динамика
Вероятно не е тук мястото за задълбочен терминологичен спор по масовата употреба на „дефлация” като описание на явлението „общ спад в пазарните цени”. За някои школи, инфлацията и дефлацията са монетарен феномен, т.е. измерител на промяната на паричното предлагане. В последните месеци обаче измененията на цените са във фокуса на макроикономистите и формиращите политика, а те и широката публика използват въпросните термини.
В момента дефлацията се разглежда като значителен риск пред възстановяването на икономиките от кризата. Същевременно, обясненията за спада на цените са основни базирани на ефектите от свиването на стопанската активност и търсенето. Очевидно е логическото противоречие в причинно-следствената връзка. Но въпреки това започва да се налага тезата, че има опасност от „дефлационна спирала”, което от своя страна налага целенасочени мерки от правителствата за предотвратяването й.
Преди да се навреди (каквото се случва в повечето случаи на държавна намеса) е добре да се помисли защо падат цените. Те са сигнал, инструмент, на пазара за предаване на информация за промените в предпочитанията на потребителите и спестителите. Например нарастващите цени на инвестиционните активи са резултат (следователно – сигнал) от повишено очакване за бъдещата стопанска активност. По-високите цени на потребителските стоки могат да индикират както повече търсене, така и свиване на предлагането. И така нататък – но никъде в тази логическа верига няма основание да определим промените в цените като „добро” или „лошо”.
В момента протича естествено адаптиране на пазарните играчи към промените в пазарите на спестяване и кредит. Свиването на кредита означава намалено търсене на инвестиционни активи (както от бизнеса, така и от домакинствата). Това от своя страна води до по-малка нужда от суровини, материали и енергия, използване за производството на такива стоки. Съвсем логично, най-голям спад на търсенето, и оттам – цените, има при енергийните източници и металите. Това е начинът пазарът да покаже, че към момента има нужда от пренасочване на капитал и ресурси към други сфери – като първи ще „затворят” най-неефективните. Неслучайно, трите големи автомобилни производители в САЩ, които и преди 2008 г. имаха сериозни проблеми с конкурентноспособността, бяха най-силно засегнати.
По-ниските цени са „лоши” за онези, които са базирали дългосрочни очаквания за по-високи ценови нива и са поели фиксирани задължения. С други думи, задлъжнели са твърде много и при спад в приходите дори за кратко време няма да могат да покриват дълговете си. Но затова пък благоразумната стратегия е да се използва и собствен капитал, който може да е буфер при такива кризи (поне за някакъв период от време).
Но по-големият проблем е във всеобщата заблуда, че към момента сме в период на глобална обща дефлация. Няколко месеца спад на цените на някои стоки (петрол, метали, жилища, акции) създадоха илюзия, че цените са „много ниски”. Ако приемем, че както за предприемачите с дългосрочна визия, така и за повечето домакинства хоризонтът на планиране е отвъд текущата година, всъщност доминиращият страх трябва да бъде от инфлацията.
Така например, за 2008 г. българската борса отчете спад от 79% (измерено през индекса SOFIX), а общият индекс на суровините на сп. Икономист – спад от 32%. Ръстът на цените на производител в България плавно спадна до 2,9% (до ноември), а на потребителските – до 7,8% на годишна база. Но сравнени с 2000 г., цените са нараснали значително. Инвеститорите в български акции са увеличили стойността на портфейлите си с 258%. Потребителите – както в света, така и в България – плащат с над 60% повече за базовите стоки и услуги.
Всъщност, при стабилно парично предлагане, естественият резултат от иновациите и ръста в производителността е именно спад на номиналните цени, или „дефлация”. Такива периоди в историята на развитите икономики не са изключение. Но дори в последните десетилетия, при все общата инфлация, свободният глобален пазар донесе по-ниски цени на телекомуникациите и електрониката (например) без това да се отчита като „криза” в тези сектори.
В момента дефлацията се разглежда като значителен риск пред възстановяването на икономиките от кризата. Същевременно, обясненията за спада на цените са основни базирани на ефектите от свиването на стопанската активност и търсенето. Очевидно е логическото противоречие в причинно-следствената връзка. Но въпреки това започва да се налага тезата, че има опасност от „дефлационна спирала”, което от своя страна налага целенасочени мерки от правителствата за предотвратяването й.
Преди да се навреди (каквото се случва в повечето случаи на държавна намеса) е добре да се помисли защо падат цените. Те са сигнал, инструмент, на пазара за предаване на информация за промените в предпочитанията на потребителите и спестителите. Например нарастващите цени на инвестиционните активи са резултат (следователно – сигнал) от повишено очакване за бъдещата стопанска активност. По-високите цени на потребителските стоки могат да индикират както повече търсене, така и свиване на предлагането. И така нататък – но никъде в тази логическа верига няма основание да определим промените в цените като „добро” или „лошо”.
В момента протича естествено адаптиране на пазарните играчи към промените в пазарите на спестяване и кредит. Свиването на кредита означава намалено търсене на инвестиционни активи (както от бизнеса, така и от домакинствата). Това от своя страна води до по-малка нужда от суровини, материали и енергия, използване за производството на такива стоки. Съвсем логично, най-голям спад на търсенето, и оттам – цените, има при енергийните източници и металите. Това е начинът пазарът да покаже, че към момента има нужда от пренасочване на капитал и ресурси към други сфери – като първи ще „затворят” най-неефективните. Неслучайно, трите големи автомобилни производители в САЩ, които и преди 2008 г. имаха сериозни проблеми с конкурентноспособността, бяха най-силно засегнати.
По-ниските цени са „лоши” за онези, които са базирали дългосрочни очаквания за по-високи ценови нива и са поели фиксирани задължения. С други думи, задлъжнели са твърде много и при спад в приходите дори за кратко време няма да могат да покриват дълговете си. Но затова пък благоразумната стратегия е да се използва и собствен капитал, който може да е буфер при такива кризи (поне за някакъв период от време).
Но по-големият проблем е във всеобщата заблуда, че към момента сме в период на глобална обща дефлация. Няколко месеца спад на цените на някои стоки (петрол, метали, жилища, акции) създадоха илюзия, че цените са „много ниски”. Ако приемем, че както за предприемачите с дългосрочна визия, така и за повечето домакинства хоризонтът на планиране е отвъд текущата година, всъщност доминиращият страх трябва да бъде от инфлацията.
Така например, за 2008 г. българската борса отчете спад от 79% (измерено през индекса SOFIX), а общият индекс на суровините на сп. Икономист – спад от 32%. Ръстът на цените на производител в България плавно спадна до 2,9% (до ноември), а на потребителските – до 7,8% на годишна база. Но сравнени с 2000 г., цените са нараснали значително. Инвеститорите в български акции са увеличили стойността на портфейлите си с 258%. Потребителите – както в света, така и в България – плащат с над 60% повече за базовите стоки и услуги.
Всъщност, при стабилно парично предлагане, естественият резултат от иновациите и ръста в производителността е именно спад на номиналните цени, или „дефлация”. Такива периоди в историята на развитите икономики не са изключение. Но дори в последните десетилетия, при все общата инфлация, свободният глобален пазар донесе по-ниски цени на телекомуникациите и електрониката (например) без това да се отчита като „криза” в тези сектори.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни