Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > Дебатът по енергийната политика - засега без отчитане на макроикономическите факти
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Дебатът по енергийната политика - засега без отчитане на макроикономическите факти
добавена на 30.06.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 30.06.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
От институционална гледна точка е странно защо президентът се занимава с енергетика. Още по-странно е участието на политически партии в подобна дискусия, доколкото различните политически виждания за държавната роля на енергийния пазар би следвало да се проявят в партийните изборни програми и след това - в парламента. Същевременно криза, свързана с националната сигурност - което би оправдало някакви извънредни действия - очевидно няма към момента.
Ето защо в ситуация на business as usual (работа както обикновено), работа на експертите в съответните институции на изпълнителната власт е да анализират глобалната ситуация на енергийни доставки и потребление, а политиците да формулират идеи за правителствени действия на база на поне бегъл преглед на икономическите реалности. Би трябвало да се отчетат поне няколко глобални тенденции.
На първо място, пазарът работи. Когато дадена стока стане относително по-оскъдна, цените се повишават, а това ограничава потреблението. Точно това се случва в рамките на общия европейски пазар по отношение на потреблението на петролни продукти - за периода 2001 - 2006 г. то остава непроменено въпреки икономическия растеж. На практика бизнесът и домакинствата с помощта на инвестиции и технологии започват да пестят енергия. Ако разгледаме 9-годишен период от 1998 до 2006 г., средният темп на реален ръст на БВП в 27-те страни членки е около 2.5%, докато общото енергийно потребление нараства с 0.7% средногодишно. В България наблюдаваме сходна тенденция - БВП за периода расте средногодишно с 5%, а крайното енергийно потребление - с 1%.
Това означава, че икономиката става по-малко зависима от енергия - противно на прокламираните страхове както в ЕС, така и от българските политици. Междувпрочем доказателства намираме и в привидното противоречие между поскъпналите над 3 пъти за последните 5 години базови суровини (например метали) и произвежданите от тях потребителски стоки, чиито крайни цени са относително стабилни (например битова електроника).
На второ място, "енергийната зависимост" е изпразнена от икономическо съдържание информация. И на учениците в гимназията става ясно от уроците по география, че природните ресурси са неравномерно разпределени. При функциониращ пазар това предполага специализация и разделение на труда. Точно както София е "зависима" от вноса на пшеница и брашно за задоволяване на потреблението на хляб, така и европейският континент е зависим от внос на суровини и енергия.
България в никакъв случай не е изключение. Нетният внос представлява около половината от първичното енергийно потребление в страната. Но за незапознатите трябва да отчетем, че за последните 12 години този дял намалява, докато за 27-те членки на ЕС тя бавно нараства - достигайки 55% през 2006 г. (при 45% през 1995 г.). Да се формира политика въз основа на допускане за някаква уникалност на България в това отношение е тотално отричане на фактите.
Същевременно има множество местни политики, които могат да създадат повече пазарна свобода в областта на производството, преноса и търговията с енергийни ресурси. Това създава стимул за повече иновации, диверсификация и ефективност. Трудното в случая е, че на практика няма обща енергийна политика, която да "пренесе" легитимност на подобни реформи в България - всъщност някои страни членки всячески се опитват да поддържат и засилят държавната намеса чрез енергийните си монополи.
Ето защо в ситуация на business as usual (работа както обикновено), работа на експертите в съответните институции на изпълнителната власт е да анализират глобалната ситуация на енергийни доставки и потребление, а политиците да формулират идеи за правителствени действия на база на поне бегъл преглед на икономическите реалности. Би трябвало да се отчетат поне няколко глобални тенденции.
На първо място, пазарът работи. Когато дадена стока стане относително по-оскъдна, цените се повишават, а това ограничава потреблението. Точно това се случва в рамките на общия европейски пазар по отношение на потреблението на петролни продукти - за периода 2001 - 2006 г. то остава непроменено въпреки икономическия растеж. На практика бизнесът и домакинствата с помощта на инвестиции и технологии започват да пестят енергия. Ако разгледаме 9-годишен период от 1998 до 2006 г., средният темп на реален ръст на БВП в 27-те страни членки е около 2.5%, докато общото енергийно потребление нараства с 0.7% средногодишно. В България наблюдаваме сходна тенденция - БВП за периода расте средногодишно с 5%, а крайното енергийно потребление - с 1%.
Това означава, че икономиката става по-малко зависима от енергия - противно на прокламираните страхове както в ЕС, така и от българските политици. Междувпрочем доказателства намираме и в привидното противоречие между поскъпналите над 3 пъти за последните 5 години базови суровини (например метали) и произвежданите от тях потребителски стоки, чиито крайни цени са относително стабилни (например битова електроника).
На второ място, "енергийната зависимост" е изпразнена от икономическо съдържание информация. И на учениците в гимназията става ясно от уроците по география, че природните ресурси са неравномерно разпределени. При функциониращ пазар това предполага специализация и разделение на труда. Точно както София е "зависима" от вноса на пшеница и брашно за задоволяване на потреблението на хляб, така и европейският континент е зависим от внос на суровини и енергия.
България в никакъв случай не е изключение. Нетният внос представлява около половината от първичното енергийно потребление в страната. Но за незапознатите трябва да отчетем, че за последните 12 години този дял намалява, докато за 27-те членки на ЕС тя бавно нараства - достигайки 55% през 2006 г. (при 45% през 1995 г.). Да се формира политика въз основа на допускане за някаква уникалност на България в това отношение е тотално отричане на фактите.
Същевременно има множество местни политики, които могат да създадат повече пазарна свобода в областта на производството, преноса и търговията с енергийни ресурси. Това създава стимул за повече иновации, диверсификация и ефективност. Трудното в случая е, че на практика няма обща енергийна политика, която да "пренесе" легитимност на подобни реформи в България - всъщност някои страни членки всячески се опитват да поддържат и засилят държавната намеса чрез енергийните си монополи.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни