Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > Кои цени са важни за икономическото поведение?
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Кои цени са важни за икономическото поведение?
добавена на 09.06.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 09.06.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
От средата на 2007 г. темата за инфлацията започна плавно да се изкачва в стълбицата на медийната популярност. През последните седмици тази популярност постепенно се превръща в нерационална обсебеност. Ето за какво става въпрос.
Инфлацията е монетарен феномен. С други думи, тя е свойство на парите. Говорим за инфлация, когато стойността на парите намалява поради увеличаване на тяхното количество. Когато златото е било пари, инфлацията е била пораждана от бързото увеличаване на доставките на метала при откриване на нови находища. При книжни пари, издавани от централни банки, инфлацията е увеличаването на паричното предлагане. Разбира се, едно от проявленията на инфлацията е повишаването на цените на част или всички стоки и услуги. Когато например БНБ печаташе пари с бързи темпове през 1996 г., индексът на потребителските цени нарасна 5 пъти. В по-ново време
меката монетарна политика
на Федералния резерв доведе до рязко обезценяване на долара спрямо останалите глобални валути.
От гледна точка на домакинствата фокусирането върху нарастването на цените в "кошницата", наблюдавана от националните статистики, е само донякъде смислено. Вероятно има "средно" домакинство, което купува точно същия набор от стоки и услуги - и тогава индексът на потребителските цени точно отразява промяната в разходите. Но потребителите са различни и затова те следят промените на различни цени - някои купуват повече храна, а други харчат доходите си за дрехи и електроника. В последните 28 месеца храните в България са поскъпнали средно с 35%, обзавеждането и домакинските уреди - с 10%, а комуникациите са поевтинели с 1%.
От своя страна монетарната инфлация предизвиква промяна в относителните цени. Някои стоки и активи поскъпват по-бързо от други - дори до степен на създаване на "балони".
Когато кредитът е евтин
и достъпен в резултат на целенасочени политики от централните и търговските банки, акциите и недвижимите имоти повишават стойността си. Така те стават сравнително по-скъпи - например измерени в часове труд, брой обувки или телевизори.
Относителните цени са важни, защото помагат за пренасочване на ресурсите в глобалната икономика. Когато заплатите на ИТ специалистите растат по-бързо от тези на лекарите, повече млади хора започват да учат информатика за сметка на медицина. Когато жилищата поскъпват по-бързо от акциите на автомобилните компании, повече спестявания се насочват към инвестиции в имоти и строителство за сметка на нови заводи за автомобили. Цените сигнализират за относителната "оскъдност" на определена стока или суровина - така например, рязкото покачване на цените на цветните метали и петрола в последните години дава информация за нарастващ недостиг от тези суровини спрямо очакваното потребление.
Ако гледаме глобално, "цената" на бързия ръст на азиатските икономики за последните 20 години е повишаването на цените на енергията, храните и суровините. Иначе казано, интегрирането на китайската икономика рязко намали цените на дрехите и електрониката, но растежът на доходите на заетите в тези производства увеличи търсенето на горива и по-качествени храни - затова евтините лаптопи се "плащат" със скъп петрол.
Инфлацията е монетарен феномен. С други думи, тя е свойство на парите. Говорим за инфлация, когато стойността на парите намалява поради увеличаване на тяхното количество. Когато златото е било пари, инфлацията е била пораждана от бързото увеличаване на доставките на метала при откриване на нови находища. При книжни пари, издавани от централни банки, инфлацията е увеличаването на паричното предлагане. Разбира се, едно от проявленията на инфлацията е повишаването на цените на част или всички стоки и услуги. Когато например БНБ печаташе пари с бързи темпове през 1996 г., индексът на потребителските цени нарасна 5 пъти. В по-ново време
меката монетарна политика
на Федералния резерв доведе до рязко обезценяване на долара спрямо останалите глобални валути.
От гледна точка на домакинствата фокусирането върху нарастването на цените в "кошницата", наблюдавана от националните статистики, е само донякъде смислено. Вероятно има "средно" домакинство, което купува точно същия набор от стоки и услуги - и тогава индексът на потребителските цени точно отразява промяната в разходите. Но потребителите са различни и затова те следят промените на различни цени - някои купуват повече храна, а други харчат доходите си за дрехи и електроника. В последните 28 месеца храните в България са поскъпнали средно с 35%, обзавеждането и домакинските уреди - с 10%, а комуникациите са поевтинели с 1%.
От своя страна монетарната инфлация предизвиква промяна в относителните цени. Някои стоки и активи поскъпват по-бързо от други - дори до степен на създаване на "балони".
Когато кредитът е евтин
и достъпен в резултат на целенасочени политики от централните и търговските банки, акциите и недвижимите имоти повишават стойността си. Така те стават сравнително по-скъпи - например измерени в часове труд, брой обувки или телевизори.
Относителните цени са важни, защото помагат за пренасочване на ресурсите в глобалната икономика. Когато заплатите на ИТ специалистите растат по-бързо от тези на лекарите, повече млади хора започват да учат информатика за сметка на медицина. Когато жилищата поскъпват по-бързо от акциите на автомобилните компании, повече спестявания се насочват към инвестиции в имоти и строителство за сметка на нови заводи за автомобили. Цените сигнализират за относителната "оскъдност" на определена стока или суровина - така например, рязкото покачване на цените на цветните метали и петрола в последните години дава информация за нарастващ недостиг от тези суровини спрямо очакваното потребление.
Ако гледаме глобално, "цената" на бързия ръст на азиатските икономики за последните 20 години е повишаването на цените на енергията, храните и суровините. Иначе казано, интегрирането на китайската икономика рязко намали цените на дрехите и електрониката, но растежът на доходите на заетите в тези производства увеличи търсенето на горива и по-качествени храни - затова евтините лаптопи се "плащат" със скъп петрол.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни