Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > По-ниски данъци и по-ефективни публични разходи
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
По-ниски данъци и по-ефективни публични разходи
добавена на 10.05.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 10.05.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Поредните дълги празници, които забавиха темпото на стопанския и политическия живот в страната, позволиха на правителството да се измъкне от неудобните въпроси, свързани с дебата по бъдещото намаление на данъците и осигуровките. А такива въпроси няма как да не задаваме, когато:
- Излишъкът в бюджета с отчитане на взаимоотношенията с ЕС достигна 1664 млн. лева за трите месеца на 2008 г. На практика това е близка до целевата стойност за излишъка за цялата година според планираното от Министерството на финансите.
- Дори без да отчитаме трансфера от бюджета на ЕС, приходите от местни източници (т.е. от данъкоплатците в българската икономика) растат с над 22% за тримесечието. В същото време независимо от увеличените разходи в някои сфери общите публични разходи растат с темп около планирания - 8.5%.
- Приходите от всички данъци растат с бързи темпове. Дори да изключим ДДС, за който имаше преходен период на смяна на модела на отчитане през 2007 г., в останалите основни приходи също се наблюдава такава тенденция. Доказателството, че ниските плоски данъци работят добре за всички, е в ръста от 30% при корпоративния и от над 15% при личния подоходен данък. Поредното сваляне на осигурителната тежест през октомври вместо спад допринесе за ръст на приходите с над 6%.
Причините за всичко случващо се са основно две. На първо място, сбъдват се очакванията за "изсветляване" на икономиката в резултат от намаленото пряко облагане. Това става както статично, т.е. за вече активните участници на пазара, така и динамично - заради изместването на "сивите" играчи, които са имали конкурентно предимство в неплащането на данъци, от "светли", които при по-ниски ставки могат да действат според правилата и да печелят.
На второ място, икономическият растеж в България е зависим от данъчната среда. Ето защо по-благоприятните данъчни ставки не просто увеличават събираемостта, но и правят възможни нови инвестиции, които иначе не биха се реализирали. Ако данъчните реформи продължат, натрупването на капитал ще расте, а оттам - стопанската активност. Ако те спрат или се тръгне в обратна посока, инвеститорите ще реагират подобаващо, като се насочат в средносрочен план към други икономики.
Това, изглежда, трудно се разбира от повечето политици, но и от синдикати и формалните организации на работодатели и бизнес сектори. В голямата си част аргументите по фискалната политика са доминирани от размишления за ефектите върху вече действащите играчи и засегнати страни - т.е. установен бизнес и наети работници - без да се отчита потенциалното въздействие върху бъдещи и още неизвършени инвестиции или създадени работни места.
Макар че изпълнението на приходите осигурява значителен комфорт на управляващите да намаляват някои данъци дори без съкращаване на разходите, ефективността на публичния сектор продължава да бъде основен проблем пред конкурентоспособността на българската икономика. Ето защо независимо от обществения натиск за свиване на данъчното бреме трябва да се подкрепят и всякакви инициативи за реформиране на разходната сфера. Към момента са стартирали две такива политики - свиване на заетостта в администрацията и въвеждането на делегирани бюджети в средното образование. Започнатото трябва да се завърши и дори доразвие. Но тепърва трябва да се преосмисля политиката в областта на здравните услуги, осигуряването на инфраструктура, субсидиите за губещи предприятия.
На последно място трябва да не забравяме, че макар от Европейската комисия да дават жълти картони във връзка с харченето на фондовете на ЕС, отговорността на правителството пред гражданството не се изчерпва с прозрачно управление на 1.2 млрд. лева, а трябва да обхване всички 27 млрд. лева (или повече), които по бюджет ще бъдат разходвани за 2008 г.
- Излишъкът в бюджета с отчитане на взаимоотношенията с ЕС достигна 1664 млн. лева за трите месеца на 2008 г. На практика това е близка до целевата стойност за излишъка за цялата година според планираното от Министерството на финансите.
- Дори без да отчитаме трансфера от бюджета на ЕС, приходите от местни източници (т.е. от данъкоплатците в българската икономика) растат с над 22% за тримесечието. В същото време независимо от увеличените разходи в някои сфери общите публични разходи растат с темп около планирания - 8.5%.
- Приходите от всички данъци растат с бързи темпове. Дори да изключим ДДС, за който имаше преходен период на смяна на модела на отчитане през 2007 г., в останалите основни приходи също се наблюдава такава тенденция. Доказателството, че ниските плоски данъци работят добре за всички, е в ръста от 30% при корпоративния и от над 15% при личния подоходен данък. Поредното сваляне на осигурителната тежест през октомври вместо спад допринесе за ръст на приходите с над 6%.
Причините за всичко случващо се са основно две. На първо място, сбъдват се очакванията за "изсветляване" на икономиката в резултат от намаленото пряко облагане. Това става както статично, т.е. за вече активните участници на пазара, така и динамично - заради изместването на "сивите" играчи, които са имали конкурентно предимство в неплащането на данъци, от "светли", които при по-ниски ставки могат да действат според правилата и да печелят.
На второ място, икономическият растеж в България е зависим от данъчната среда. Ето защо по-благоприятните данъчни ставки не просто увеличават събираемостта, но и правят възможни нови инвестиции, които иначе не биха се реализирали. Ако данъчните реформи продължат, натрупването на капитал ще расте, а оттам - стопанската активност. Ако те спрат или се тръгне в обратна посока, инвеститорите ще реагират подобаващо, като се насочат в средносрочен план към други икономики.
Това, изглежда, трудно се разбира от повечето политици, но и от синдикати и формалните организации на работодатели и бизнес сектори. В голямата си част аргументите по фискалната политика са доминирани от размишления за ефектите върху вече действащите играчи и засегнати страни - т.е. установен бизнес и наети работници - без да се отчита потенциалното въздействие върху бъдещи и още неизвършени инвестиции или създадени работни места.
Макар че изпълнението на приходите осигурява значителен комфорт на управляващите да намаляват някои данъци дори без съкращаване на разходите, ефективността на публичния сектор продължава да бъде основен проблем пред конкурентоспособността на българската икономика. Ето защо независимо от обществения натиск за свиване на данъчното бреме трябва да се подкрепят и всякакви инициативи за реформиране на разходната сфера. Към момента са стартирали две такива политики - свиване на заетостта в администрацията и въвеждането на делегирани бюджети в средното образование. Започнатото трябва да се завърши и дори доразвие. Но тепърва трябва да се преосмисля политиката в областта на здравните услуги, осигуряването на инфраструктура, субсидиите за губещи предприятия.
На последно място трябва да не забравяме, че макар от Европейската комисия да дават жълти картони във връзка с харченето на фондовете на ЕС, отговорността на правителството пред гражданството не се изчерпва с прозрачно управление на 1.2 млрд. лева, а трябва да обхване всички 27 млрд. лева (или повече), които по бюджет ще бъдат разходвани за 2008 г.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни