- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Повече или по-малко пари за образование?
добавена на 24.04.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 24.04.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
В частния сектор стимулите работят така: Когато някое бизнес начинание не върви, парите се оттеглят от него и се насочват към други по-производителни (респективно по-полезни за крайния потребител) производител или дейност.
В държавния сектор тази логика не работи: Когато нещо не върви, правителството ще ви обясни, че там трябва да се насочат още повече пари, за да тръгнат нещата. Примерите за безброй.
Сферата на образованието дава класически пример за разликите между политическата и бизнес логиката. Няма бюджет на държавата, чието обсъждане да не включва и гласове за по-големи разходи в образованието – разбира се, основно от заети в сектора, синдикати и подобни, но не само. Леви и десни политица, без разлика, също заемат подобни позиции.
Всички тези гласове изглежда нямат нужда от доказателства, че по-големите публични разходи за образование ще доведат до по-високи резултати в тази сфера. Само че данъоплатецът заслужава такова обяснение. Въпреки това, досега не е показвано изследване според което по-големите разходи на калпак водяд до по-високи оценки или по-добри други показатели на образователната система (например по-нисък дял на напускащите ученици).
Наистина доскоро липсваха данни, с които да бъде измерен успехът на училищата. Но от миналата година Министерството на образванието и науката (МОН) провежда външно оценяване на учениците, като през 2007 г. бяха проведени тестове на децата в четвърти клас, а тази година ще бъдат включени и петокласниците. Данните от тези външни тестове могат да бъдат съпоставен със средните разходи на един ученик, които са различни за всяко училище.
От икономическа гледна точка тези данни са добра основа, на която да стъпи аналъзът за ефективността на публичните разходи в образованието – или с други думи, дали има смисъл да се увеличават разходите за образование? Нещо по-важно, има ли смисъл от повече пари при сегашния модел на разпределение на отговорностите и стимулите в системата?
Международни анализи показват, че е трудно да бъде намерена връзка между разходите за образование на калпак и средните резултатите на учениците. Това вероятно ще се потвърди и с данните от тестовете в България. Исканията за повече пари за образования ще трябва да вървят ръка за ръка с предлагани реформи на сегашния модел.
Реформата всъщност вече е политически факт. Парите за образование, които общините получават от хазаната, са обвързани с броя на учениците в тях. Лека полека вървим към по-голяма свобода на директорите в управлението на училището. Но сериозната част от рефрмата тепърва предстои да бъда извършена.
Оптимизацията е процес, при който общините ще закриват цели училища и то не малко. Крайният ефект ще бъде по-малко учители на определен брой ученици, но не само това. Вероятни ефекти от по-доброто управление на училищата ще има и по отношение на успеха на учениците. Въпросът за размера, който държавата отделя за образование, би могъл да дойде на дневен ред, едва когато системата бъде значително оптимизирана.
В държавния сектор тази логика не работи: Когато нещо не върви, правителството ще ви обясни, че там трябва да се насочат още повече пари, за да тръгнат нещата. Примерите за безброй.
Сферата на образованието дава класически пример за разликите между политическата и бизнес логиката. Няма бюджет на държавата, чието обсъждане да не включва и гласове за по-големи разходи в образованието – разбира се, основно от заети в сектора, синдикати и подобни, но не само. Леви и десни политица, без разлика, също заемат подобни позиции.
Всички тези гласове изглежда нямат нужда от доказателства, че по-големите публични разходи за образование ще доведат до по-високи резултати в тази сфера. Само че данъоплатецът заслужава такова обяснение. Въпреки това, досега не е показвано изследване според което по-големите разходи на калпак водяд до по-високи оценки или по-добри други показатели на образователната система (например по-нисък дял на напускащите ученици).
Наистина доскоро липсваха данни, с които да бъде измерен успехът на училищата. Но от миналата година Министерството на образванието и науката (МОН) провежда външно оценяване на учениците, като през 2007 г. бяха проведени тестове на децата в четвърти клас, а тази година ще бъдат включени и петокласниците. Данните от тези външни тестове могат да бъдат съпоставен със средните разходи на един ученик, които са различни за всяко училище.
От икономическа гледна точка тези данни са добра основа, на която да стъпи аналъзът за ефективността на публичните разходи в образованието – или с други думи, дали има смисъл да се увеличават разходите за образование? Нещо по-важно, има ли смисъл от повече пари при сегашния модел на разпределение на отговорностите и стимулите в системата?
Международни анализи показват, че е трудно да бъде намерена връзка между разходите за образование на калпак и средните резултатите на учениците. Това вероятно ще се потвърди и с данните от тестовете в България. Исканията за повече пари за образования ще трябва да вървят ръка за ръка с предлагани реформи на сегашния модел.
Реформата всъщност вече е политически факт. Парите за образование, които общините получават от хазаната, са обвързани с броя на учениците в тях. Лека полека вървим към по-голяма свобода на директорите в управлението на училището. Но сериозната част от рефрмата тепърва предстои да бъда извършена.
Оптимизацията е процес, при който общините ще закриват цели училища и то не малко. Крайният ефект ще бъде по-малко учители на определен брой ученици, но не само това. Вероятни ефекти от по-доброто управление на училищата ще има и по отношение на успеха на учениците. Въпросът за размера, който държавата отделя за образование, би могъл да дойде на дневен ред, едва когато системата бъде значително оптимизирана.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни