Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > Завой наляво - риск или продължаване на реформите
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Завой наляво - риск или продължаване на реформите
добавена на 21.04.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 21.04.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Когато премиерът декларира, че до края на мандата правителството ще започне "война" с ниските заплати и сивата икономика, той вероятно си дава сметка, че първите битки са вече спечелени. За миналата година само средните и отчетени от НСИ заплати са нараснали с 23% и няма индикации, че процесът спира в началото на 2008 г. Високият ръст на потребителските цени сваля реалния ръст на доходите до "скромните" 10% - темп, на който биха завидели повечето правителства в развитите икономики. Безработицата е на рекордно ниски нива от 6.7-7.3% за последните месеци - по-добър показател от този на Германия, Франция, Италия и Белгия. Още повече България е сред страните с най-голям реализиран спад на безработицата за 2007 г. в ЕС - изпреварвана само от Полша и Словакия според данните на Евростат. В четири области - София-град, Бургас, Варна и Габрово - тя е под 5%, като в София (най-големият и динамичен пазар на труда) беше отчетена стойност от 1.5%. Същевременно икономиката създаде над 250 хиляди работни места за малко над 2 години и в момента за пръв път от началото на икономическия преход.
Едновременно с това събираемостта на преките данъци расте със значителни темпове. За втора поредна година приходите от корпоративен данък се увеличават над консервативните прогнози на финансовото министерство, а тези от осигуровки въпреки намалението с 3 пункта през октомври за първите два месеца на 2008 г. отчитат ръст от 6%. Приходите от данъка върху доходите растат с почти 15% при ставка от 10% от началото на 2008 г. Изсветляването на част от икономиката за последните две години изглежда вече неоспорим факт.
Икономическият екип на правителството не може да не си дава сметка, че всичко това стана възможно заради поредица от промени в политиките, които насърчиха частния сектор, привлякоха инвестиции и направиха България по-добро място за установяване на бизнес в сравнителен план. В рамките на (в голяма степен) изкуствения дебат "икономически растеж или социална политика" през последните години повечето независими икономисти защитавахме тезата, че именно създаването на предпоставки за растеж ще доведе до най-видими ефекти в намаляването на бедността и повишаване на качеството на живот за голяма част от населението - сега правотата на нашата позиция се оспорва от малцина.
Амбициите на правителството - и по-важно, на гражданите - обаче трябва да са многократно по-високи. Вместо да се сравняваме със "средното", трябва да се сравняваме с "най-доброто" - по равнище на безработица с Холандия, а по-растеж - със Словакия и балтийските републики например.
В такъв контекст можем да спекулираме какво би означавал един "завой наляво" (според медиите) или с думите на представители на БСП - отчитане на социалните аспекти на всяка водена политика. Дефинирането на "социалното" е относително просто - то би следвало да означава, че държавата поема ангажимент към личния просперитет и защита на всички граждани. Като подцели обичайно се разбират нива на доходи, равнище на сигурност и риск, увеличаване на равенството в достъпа до "шансове". Когато обаче трябва да се създадат инструменти на политиката за постигане на тези цели, различията могат да бъдат огромни.
Традиционните "леви", или "социалисти", през последния век прилагаха една и съща схема: ако искаш да промениш някаква област от живота - одържави я, регулирай я, а ако това не помогне - започни да наливаш пари на данъкоплатците. Ефектите от подобен подход са обект на друг анализ. Но два от резултатите са особено ясно видими в България и днес - поддържането на многообхватен, неефективен и многочислен публичен сектор и възприемането на близо 80% от населението на страната (по оценки на Световната банка) като целева група за някакъв тип социална политика, привилегия или трансфер на доход.
Има начин социалните цели да се постигат с реформи, съвместими и дори подкрепящи свободата на пазара и растежа. Един пример е вече взетото решение за съкращаване на заетите в администрацията - така може да се повиши ефективността на институциите, да се повишат значително доходите на тези, които останат на работа, а освободените ще се превърнат в ресурс за бъдещ растеж на частния сектор. Друг пример е опитът за ограничаване на дългосрочното получаване на социални помощи. В същото време трябва да се отчита, че най-големият проблем в момента е "изключването" на специфични обществени групи от възможността за просперитет и реализация. Ако държавата иска да помага, тя трябва да вложи ресурс целенасочено към премахване на пречките, които ограничават шансовете на такива социални групи - а те са мобилност, образование, квалификация, физически достъп.
Едновременно с това събираемостта на преките данъци расте със значителни темпове. За втора поредна година приходите от корпоративен данък се увеличават над консервативните прогнози на финансовото министерство, а тези от осигуровки въпреки намалението с 3 пункта през октомври за първите два месеца на 2008 г. отчитат ръст от 6%. Приходите от данъка върху доходите растат с почти 15% при ставка от 10% от началото на 2008 г. Изсветляването на част от икономиката за последните две години изглежда вече неоспорим факт.
Икономическият екип на правителството не може да не си дава сметка, че всичко това стана възможно заради поредица от промени в политиките, които насърчиха частния сектор, привлякоха инвестиции и направиха България по-добро място за установяване на бизнес в сравнителен план. В рамките на (в голяма степен) изкуствения дебат "икономически растеж или социална политика" през последните години повечето независими икономисти защитавахме тезата, че именно създаването на предпоставки за растеж ще доведе до най-видими ефекти в намаляването на бедността и повишаване на качеството на живот за голяма част от населението - сега правотата на нашата позиция се оспорва от малцина.
Амбициите на правителството - и по-важно, на гражданите - обаче трябва да са многократно по-високи. Вместо да се сравняваме със "средното", трябва да се сравняваме с "най-доброто" - по равнище на безработица с Холандия, а по-растеж - със Словакия и балтийските републики например.
В такъв контекст можем да спекулираме какво би означавал един "завой наляво" (според медиите) или с думите на представители на БСП - отчитане на социалните аспекти на всяка водена политика. Дефинирането на "социалното" е относително просто - то би следвало да означава, че държавата поема ангажимент към личния просперитет и защита на всички граждани. Като подцели обичайно се разбират нива на доходи, равнище на сигурност и риск, увеличаване на равенството в достъпа до "шансове". Когато обаче трябва да се създадат инструменти на политиката за постигане на тези цели, различията могат да бъдат огромни.
Традиционните "леви", или "социалисти", през последния век прилагаха една и съща схема: ако искаш да промениш някаква област от живота - одържави я, регулирай я, а ако това не помогне - започни да наливаш пари на данъкоплатците. Ефектите от подобен подход са обект на друг анализ. Но два от резултатите са особено ясно видими в България и днес - поддържането на многообхватен, неефективен и многочислен публичен сектор и възприемането на близо 80% от населението на страната (по оценки на Световната банка) като целева група за някакъв тип социална политика, привилегия или трансфер на доход.
Има начин социалните цели да се постигат с реформи, съвместими и дори подкрепящи свободата на пазара и растежа. Един пример е вече взетото решение за съкращаване на заетите в администрацията - така може да се повиши ефективността на институциите, да се повишат значително доходите на тези, които останат на работа, а освободените ще се превърнат в ресурс за бъдещ растеж на частния сектор. Друг пример е опитът за ограничаване на дългосрочното получаване на социални помощи. В същото време трябва да се отчита, че най-големият проблем в момента е "изключването" на специфични обществени групи от възможността за просперитет и реализация. Ако държавата иска да помага, тя трябва да вложи ресурс целенасочено към премахване на пречките, които ограничават шансовете на такива социални групи - а те са мобилност, образование, квалификация, физически достъп.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни