- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Конкуренцията за спестявания се изостря
добавена на 11.04.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 11.04.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Паричната статистика на централната банка отчита ускоряване на растежа на депозитите на домакинствата в банковата система - към края на февруари те са се увеличили с 30.3% на годишна база. Общият им обем (19.5 млрд. лв.) представлява 34.4% от номиналния размер на икономиката. В същото време през март основните конкуренти на банките за спестяванията на населението - взаимните фондове, отчетоха нова вълна на изтегляне на ресурс, като най-съществено е проявлението при високодоходните схеми.
По-активното насочване на ресурс към банковата система и изтеглянето на инвестиции от колективни инвестиционни схеми е в унисон с текущата конюнктура на финансовия пазар. Продължителният спад на фондовите борси (в това число и на българската) доведе до рязко влошаване на доходността на взаимните фондове. Като се вземе предвид все още ниската инвестиционна култура на масовия инвеститор и факта, че основна част от растежа на инвестициите във взаимни фондове през миналата година имаше силно спекулативна мотивация, известно преосмисляне на толерантността към риска изглежда напълно обяснимо. В края на миналата година проведохме специална анкета сред управляващите дружества, която категорично показа, че основният интерес на индивидуалните инвеститори е насочен към високодоходните (високорисковите) фондове. БНБ изнесе наскоро агрегирана статистика, която потвърждава тези резултати - към края на 2007 г. близо 69% от богатството на домакинствата, вложено в колективни схеми, се управлява от високодоходни фондове, малко над 29% от балансирани и едва 1.5% от нискорискови схеми. В същото време нямаме основания да смятаме, че хоризонтът на тези инвестиции съответства съществено на рисковия им профил. По принцип колкото по-дълъг е времевият хоризонт на инвестицията (т.е. периодът между първоначалната инвестиция и нуждата от парите в портфолиото), толкова по-голяма е вероятността за компенсиране на временните загуби на богатство, следователно по-голяма е възможността за поемане на по-висок риск. През миналата година голяма част от решенията за насочване на инвестиции към високодоходните фондове бяха продиктувани от възможността за реализиране на бързи и значителни печалби, без склонност към дългосрочно вложение. В тази ситуация изглежда напълно логично при временен спад на доходността подобни спекулативно настроени инвеститори да изтеглят вложенията си, дори и на загуба.
Банките така или иначе имат най-силни позиции при управлението на спестяванията на населението - по наша оценка банковите депозити формират около 61% от финансовото богатство на домакинствата. В същото време те са изправени пред изостряща се конкуренция за привличане на свободен вътрешен ресурс вследствие на по-трудния достъп до ликвидност и покачващата се цена на финансирането на международните пазари. Така текущо влошената доходност на колективните инвестиционни схеми съвпада с процес на постепенно покачване на лихвените проценти по депозитите и въвеждане на по-гъвкави спестовни продукти от страна на банките. Очакваме, че в краткосрочен план депозитните инструменти ще повишават допълнително своята привлекателност за масовия инвеститор. Ръстът на депозитната база вероятно ще се запази висок през следващите няколко тримесечия независимо от обстоятелството, че текущият темп на инфлация на практика води до отрицателни реални лихви.
В средносрочен и дългосрочен план обаче очакваме взаимните фондове постепенно да засилват конкурентните си позиции спрямо банките. Смятаме, че от гледна точка на развитието на колективните инвестиционни схеми преоценката на толерантността към риска от страна на индивидуалните инвеститори е здравословна, защото създава предпоставки за по-балансирано развитие в различните сегменти на този пазар.
По-активното насочване на ресурс към банковата система и изтеглянето на инвестиции от колективни инвестиционни схеми е в унисон с текущата конюнктура на финансовия пазар. Продължителният спад на фондовите борси (в това число и на българската) доведе до рязко влошаване на доходността на взаимните фондове. Като се вземе предвид все още ниската инвестиционна култура на масовия инвеститор и факта, че основна част от растежа на инвестициите във взаимни фондове през миналата година имаше силно спекулативна мотивация, известно преосмисляне на толерантността към риска изглежда напълно обяснимо. В края на миналата година проведохме специална анкета сред управляващите дружества, която категорично показа, че основният интерес на индивидуалните инвеститори е насочен към високодоходните (високорисковите) фондове. БНБ изнесе наскоро агрегирана статистика, която потвърждава тези резултати - към края на 2007 г. близо 69% от богатството на домакинствата, вложено в колективни схеми, се управлява от високодоходни фондове, малко над 29% от балансирани и едва 1.5% от нискорискови схеми. В същото време нямаме основания да смятаме, че хоризонтът на тези инвестиции съответства съществено на рисковия им профил. По принцип колкото по-дълъг е времевият хоризонт на инвестицията (т.е. периодът между първоначалната инвестиция и нуждата от парите в портфолиото), толкова по-голяма е вероятността за компенсиране на временните загуби на богатство, следователно по-голяма е възможността за поемане на по-висок риск. През миналата година голяма част от решенията за насочване на инвестиции към високодоходните фондове бяха продиктувани от възможността за реализиране на бързи и значителни печалби, без склонност към дългосрочно вложение. В тази ситуация изглежда напълно логично при временен спад на доходността подобни спекулативно настроени инвеститори да изтеглят вложенията си, дори и на загуба.
Банките така или иначе имат най-силни позиции при управлението на спестяванията на населението - по наша оценка банковите депозити формират около 61% от финансовото богатство на домакинствата. В същото време те са изправени пред изостряща се конкуренция за привличане на свободен вътрешен ресурс вследствие на по-трудния достъп до ликвидност и покачващата се цена на финансирането на международните пазари. Така текущо влошената доходност на колективните инвестиционни схеми съвпада с процес на постепенно покачване на лихвените проценти по депозитите и въвеждане на по-гъвкави спестовни продукти от страна на банките. Очакваме, че в краткосрочен план депозитните инструменти ще повишават допълнително своята привлекателност за масовия инвеститор. Ръстът на депозитната база вероятно ще се запази висок през следващите няколко тримесечия независимо от обстоятелството, че текущият темп на инфлация на практика води до отрицателни реални лихви.
В средносрочен и дългосрочен план обаче очакваме взаимните фондове постепенно да засилват конкурентните си позиции спрямо банките. Смятаме, че от гледна точка на развитието на колективните инвестиционни схеми преоценката на толерантността към риска от страна на индивидуалните инвеститори е здравословна, защото създава предпоставки за по-балансирано развитие в различните сегменти на този пазар.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни