Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > Глобалната финансова криза като източник на възможности
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Глобалната финансова криза като източник на възможности
добавена на 01.04.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 01.04.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Общоприетото мнение е, че финансовите кризи са нежелателни, защото застрашават икономическия растеж и в този смисъл трябва на всяка цена да бъдат избегнати (или поне отложени във времето). С този аргумент Федералният резерв предприе поредица от извънредни монетарни мерки, като дори влезе в ролята на кредитор от последна инстанция. Освен източник на негативни ефекти обаче световната финансова криза може да ускори проявлението на някои позитивни процеси, като елиминирането на част от нездравословните инвестиции, направени в условията на рекордно ниски лихвени нива и силно улеснен достъп до кредит. По този начин финансовата криза „наказва” финансовите институции, поели неразумни рискове с цел реализирането на по-високи печалби. В момента именно банките, инвестирали най-активно във високорискови финансови инструменти, са сред застрашените от изпадане в ликвидна криза и евентуално последващо поглъщане от свои конкуренти.
Доминиращата теза е, че световната финансова криза представлява най-голяма заплаха за развиващите се страни. Повечето анализатори обаче акцентират едностранчиво върху опасностите за малки отворени икономики като българската, като не обръщат внимание на някои положителни ефекти, произтичащи пряко или косвено от стагнацията на кредитните пазари.
На първо място, спадът на българската фондова борса доведе освен до „обедняване” на местните инвеститори в акции и до промяна в оценката на риска. В период на ускорен и почти непрекъснат растеж на борсовите цени, достигнал своя връх през октомври миналата година, преобладаващо спекулативно настроените инвеститори вероятно са имали нереалистично високи очаквания за реализиране на бързи капиталови печалби. В потвърждение на това данните на БНБ за взаимните фондове показват, че високодоходните (и съответно високорискови) схеми привличат най-голям дял от вложенията на гражданите (близо 69%). Към края на 2007 г. балансираните схеми управляват 29% от активите на домакинствата в колективни схеми, при едва 1.5% за фондовете, инвестиращи предимно в облигации. Борсовият спад вероятно ще доведе до частично пренасочване на финансови средства от по-рискови към по-малко волатилни инвестиционни алтернативи, което ще стимулира по-балансираното развитие на пазара на взаимни фондове в различните рискови сегменти. Неслучайно една от основните възможности за развитие пред пенсионната индустрия е въвеждането на т.н. система на мултифондовете, която позволява сегментирането на клиентите според техните рискови предпочитания.
Банковата система също беше засегната, макар и косвено, от вторичните ефекти на ипотечната криза, основно по линия на повишената цена на кредита на междубанковите пазари. Само за година Euribor се повиши с около 70 базисни пункта. Необходимостта от привличане на вътрешен ресурс ускори въвеждането на някои банкови иновации. В своите маркетингови стратегии банките акцентират не само върху ценовите конкурентни предимства (по-високи лихви по депозитите), но и върху развитието на портфолио от нови депозитни продукти, сред които и депозити със спекулативен елемент (базирани върху цени на акции, петрол или метали), даващи възможност за постигане на по-висока доходност при определени условия. Своеобразен отговор на тази пазарна стратегия е възможността взаимните фондове да предлагат продукт с гарантирана част от вложението, който до известна степен се доближава до характеристиките на банковия депозит. По този начин в средносрочен план вероятно ще станем свидетели на засилване на конкуренцията не само между конкретни пазарни участници в рамките на един сегмент, но и между отделни пазарни сегменти от финансовата индустрия.
От друга страна, подобрената ликвидност по депозитните продукти дава възможност на гражданите да съкратят дела на най-нискодоходната част от своите финансови активи – парите в брой, които са все още около ¼ от агрегираното богатство на домакинствата.
Дългосрочната перспектива е за нарастване значението на нискорисковите инвестиционни алтернативи (различни от банковите депозити) поради развитието на небанковото посредничество и постепенното подобряване инвестиционната култура на населението. На фона на изострената информационна асиметрия на кредитните пазари и безпрецедентно ниското доверие на домакинствата във финансовите посредници в чужбина, довели до проблеми с ликвидността на микро и макро ниво, българската финансова система засега изглежда стабилна. Поддържането на тази финансова стабилност обаче изиска и балансирано развитие на финансовото посредничество в различните рискови сегменти.
Доминиращата теза е, че световната финансова криза представлява най-голяма заплаха за развиващите се страни. Повечето анализатори обаче акцентират едностранчиво върху опасностите за малки отворени икономики като българската, като не обръщат внимание на някои положителни ефекти, произтичащи пряко или косвено от стагнацията на кредитните пазари.
На първо място, спадът на българската фондова борса доведе освен до „обедняване” на местните инвеститори в акции и до промяна в оценката на риска. В период на ускорен и почти непрекъснат растеж на борсовите цени, достигнал своя връх през октомври миналата година, преобладаващо спекулативно настроените инвеститори вероятно са имали нереалистично високи очаквания за реализиране на бързи капиталови печалби. В потвърждение на това данните на БНБ за взаимните фондове показват, че високодоходните (и съответно високорискови) схеми привличат най-голям дял от вложенията на гражданите (близо 69%). Към края на 2007 г. балансираните схеми управляват 29% от активите на домакинствата в колективни схеми, при едва 1.5% за фондовете, инвестиращи предимно в облигации. Борсовият спад вероятно ще доведе до частично пренасочване на финансови средства от по-рискови към по-малко волатилни инвестиционни алтернативи, което ще стимулира по-балансираното развитие на пазара на взаимни фондове в различните рискови сегменти. Неслучайно една от основните възможности за развитие пред пенсионната индустрия е въвеждането на т.н. система на мултифондовете, която позволява сегментирането на клиентите според техните рискови предпочитания.
Банковата система също беше засегната, макар и косвено, от вторичните ефекти на ипотечната криза, основно по линия на повишената цена на кредита на междубанковите пазари. Само за година Euribor се повиши с около 70 базисни пункта. Необходимостта от привличане на вътрешен ресурс ускори въвеждането на някои банкови иновации. В своите маркетингови стратегии банките акцентират не само върху ценовите конкурентни предимства (по-високи лихви по депозитите), но и върху развитието на портфолио от нови депозитни продукти, сред които и депозити със спекулативен елемент (базирани върху цени на акции, петрол или метали), даващи възможност за постигане на по-висока доходност при определени условия. Своеобразен отговор на тази пазарна стратегия е възможността взаимните фондове да предлагат продукт с гарантирана част от вложението, който до известна степен се доближава до характеристиките на банковия депозит. По този начин в средносрочен план вероятно ще станем свидетели на засилване на конкуренцията не само между конкретни пазарни участници в рамките на един сегмент, но и между отделни пазарни сегменти от финансовата индустрия.
От друга страна, подобрената ликвидност по депозитните продукти дава възможност на гражданите да съкратят дела на най-нискодоходната част от своите финансови активи – парите в брой, които са все още около ¼ от агрегираното богатство на домакинствата.
Дългосрочната перспектива е за нарастване значението на нискорисковите инвестиционни алтернативи (различни от банковите депозити) поради развитието на небанковото посредничество и постепенното подобряване инвестиционната култура на населението. На фона на изострената информационна асиметрия на кредитните пазари и безпрецедентно ниското доверие на домакинствата във финансовите посредници в чужбина, довели до проблеми с ликвидността на микро и макро ниво, българската финансова система засега изглежда стабилна. Поддържането на тази финансова стабилност обаче изиска и балансирано развитие на финансовото посредничество в различните рискови сегменти.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни