Вие се намирате в Начало > Новини > Парична политика > Световната финансова криза дърпа нагоре лихвите в България
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Световната финансова криза дърпа нагоре лихвите в България
добавена на 23.03.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 23.03.2008 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Изминалата седмица постави нови измерения на кризата, която преживяват световните финансови пазари. Федералният резерв за пръв път от десетилетия насам предприе мерки за директно спасяване на индивидуална финансова институция, а на световните пазари проблемът с ликвидността беше категорично изместен от проблем с доверието. Последва ново разхлабване на паричната политика, като основната лихва в САЩ беше намалена с нови 75 базисни пункта, до 2.25%.
В същото време от българската статистика дойдоха добри новини: НСИ отчете 6.2% реален ръст на БВП (и 14% годишен ръст на брутната добавена стойност в индустрията), а според ревизираните данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции за 2006 г. се оказаха рекордно повече (с близо 40%) от предварително отчетените в началото на миналата година. Със 7.4% повече се оказаха и преките инвестиции за 2007 г., при това без да се забелязват сериозни колебания в потока след август 2007 г., когато започна ипотечната криза в САЩ. Като малка отворена икономика с валутен борд България е уязвима на външни шокове, т.е. реалистично е да се очаква известно пренасяне на негативни ефекти от глобалната финансова криза. За момента обаче макроикономическите фундаменти са стабилни и не показват признаци на сериозна волатилност. Потоците преки инвестиции, насочвани към България, покриват преобладаващата част (около 98% през 2007 г.) от дефицита по текущата сметка.
Както очаквахме, международната криза се почувства непосредствено и най-осезаемо на фондовата борса, основно заради изтеглянето на чуждестранни портфейлни инвестиции. Подобно развитие е логично - потенциалът за растеж на българския капиталов пазар, макар и все още голям, започва да се изчерпва, докато рискът остава значителен. Това, съчетано със затруднения достъп до дългово финансиране в глобален план и промяната в нагласата на външните инвеститори към риска, закономерно води до изтегляне на финансов ресурс от българската борса. При липсата на дълбочина (и съответно гъвкавост) на пазара изтеглянето на инвестиции оказва сериозно отражение върху ценовите нива. Нещо повече, при все още относително ниска инвестиционна култура на масовия инвеститор и предимно спекулативните настроения, движещи немалка част от търговията, обръщането на възходящия тренд на цените води след себе си допълнителни разпродажби. Това се вижда и от намаляването на интереса към вложения във взаимни фондове, които през миналата година придобиха изключителна популярност именно сред по-спекулативно настроените индивидуални инвеститори. Очакваме, че при сегашната ситуация привлекателността на борсата като канал за привличане на финансов ресурс временно ще намалее, т.е. най-вероятно в краткосрочен план много от планираните първични публични предлагания ще бъдат отложени. Това допълнително ще се отрази на дълбочината на пазара и на динамиката на борсовата търговия в близките месеци.
Банковата статистика от своя страна показва, че международната финансова криза за момента не оказва съществено директно отражение върху банковия бизнес в България. Макар и да отбелязват известен сезонен спад през януари, на годишна база активите на банковата система продължават да растат стабилно (38.2%). За момента не се забелязват индикации за напрежение на кредитния пазар. Динамиката на нетните чуждестранни активи не показва съществени колебания във финансовите потоци от чужбина, насочвани към българския кредитен пазар. Качеството на кредитите като цяло се запазва добро. Въпреки трайното повишаване на задлъжнялостта на домакинствата и влошаването на техния финансов ливъридж (степента на покритие на дълга с активи) нямаме основание да смятаме, че банките навлизат активно във високорисковия сегмент кредитополучатели. Динамиката на лихвите по кредитите не показва значима пряка зависимост от международната конюнктура, а по-скоро следва ценовата динамика на вътрешния ресурс (депозитите). Очакваме, че непрякото отражение на глобалната финансова криза ще се прояви именно по линия на засиленото търсене на финансов ресурс от вътрешни източници, съпроводено с увеличаване на неговата цена. Рестриктивната политика на БНБ, налагаща блокирането на значителен ресурс под формата на високи минимални задължителни резерви, от своя страна създава риск от пренасяне на външни шокове поради повишаващата се зависимост на банките от външен ресурс.
От гледна точка на преките чуждестранни инвестиции потенциално влияние на кризата може да се очаква в частта им, насочвана към определени сегменти на пазара на недвижими имоти - основно големи строителни проекти, които се финансират от институционални инвеститори и покупка на ваканционни имоти (т.е. инвестиции с по-краткосрочен спекулативен мотив). Не очакваме обаче евентуален подобен отлив да предизвика такова по мащаб свиване на паричната маса, което да заплаши макроикономическата стабилност. Смятаме, че основната част от преките инвестиции в България се основават на дългосрочен инвестиционен интерес, което ги прави относително устойчиви на текущи колебания в международната конюнктура.
В същото време от българската статистика дойдоха добри новини: НСИ отчете 6.2% реален ръст на БВП (и 14% годишен ръст на брутната добавена стойност в индустрията), а според ревизираните данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции за 2006 г. се оказаха рекордно повече (с близо 40%) от предварително отчетените в началото на миналата година. Със 7.4% повече се оказаха и преките инвестиции за 2007 г., при това без да се забелязват сериозни колебания в потока след август 2007 г., когато започна ипотечната криза в САЩ. Като малка отворена икономика с валутен борд България е уязвима на външни шокове, т.е. реалистично е да се очаква известно пренасяне на негативни ефекти от глобалната финансова криза. За момента обаче макроикономическите фундаменти са стабилни и не показват признаци на сериозна волатилност. Потоците преки инвестиции, насочвани към България, покриват преобладаващата част (около 98% през 2007 г.) от дефицита по текущата сметка.
Както очаквахме, международната криза се почувства непосредствено и най-осезаемо на фондовата борса, основно заради изтеглянето на чуждестранни портфейлни инвестиции. Подобно развитие е логично - потенциалът за растеж на българския капиталов пазар, макар и все още голям, започва да се изчерпва, докато рискът остава значителен. Това, съчетано със затруднения достъп до дългово финансиране в глобален план и промяната в нагласата на външните инвеститори към риска, закономерно води до изтегляне на финансов ресурс от българската борса. При липсата на дълбочина (и съответно гъвкавост) на пазара изтеглянето на инвестиции оказва сериозно отражение върху ценовите нива. Нещо повече, при все още относително ниска инвестиционна култура на масовия инвеститор и предимно спекулативните настроения, движещи немалка част от търговията, обръщането на възходящия тренд на цените води след себе си допълнителни разпродажби. Това се вижда и от намаляването на интереса към вложения във взаимни фондове, които през миналата година придобиха изключителна популярност именно сред по-спекулативно настроените индивидуални инвеститори. Очакваме, че при сегашната ситуация привлекателността на борсата като канал за привличане на финансов ресурс временно ще намалее, т.е. най-вероятно в краткосрочен план много от планираните първични публични предлагания ще бъдат отложени. Това допълнително ще се отрази на дълбочината на пазара и на динамиката на борсовата търговия в близките месеци.
Банковата статистика от своя страна показва, че международната финансова криза за момента не оказва съществено директно отражение върху банковия бизнес в България. Макар и да отбелязват известен сезонен спад през януари, на годишна база активите на банковата система продължават да растат стабилно (38.2%). За момента не се забелязват индикации за напрежение на кредитния пазар. Динамиката на нетните чуждестранни активи не показва съществени колебания във финансовите потоци от чужбина, насочвани към българския кредитен пазар. Качеството на кредитите като цяло се запазва добро. Въпреки трайното повишаване на задлъжнялостта на домакинствата и влошаването на техния финансов ливъридж (степента на покритие на дълга с активи) нямаме основание да смятаме, че банките навлизат активно във високорисковия сегмент кредитополучатели. Динамиката на лихвите по кредитите не показва значима пряка зависимост от международната конюнктура, а по-скоро следва ценовата динамика на вътрешния ресурс (депозитите). Очакваме, че непрякото отражение на глобалната финансова криза ще се прояви именно по линия на засиленото търсене на финансов ресурс от вътрешни източници, съпроводено с увеличаване на неговата цена. Рестриктивната политика на БНБ, налагаща блокирането на значителен ресурс под формата на високи минимални задължителни резерви, от своя страна създава риск от пренасяне на външни шокове поради повишаващата се зависимост на банките от външен ресурс.
От гледна точка на преките чуждестранни инвестиции потенциално влияние на кризата може да се очаква в частта им, насочвана към определени сегменти на пазара на недвижими имоти - основно големи строителни проекти, които се финансират от институционални инвеститори и покупка на ваканционни имоти (т.е. инвестиции с по-краткосрочен спекулативен мотив). Не очакваме обаче евентуален подобен отлив да предизвика такова по мащаб свиване на паричната маса, което да заплаши макроикономическата стабилност. Смятаме, че основната част от преките инвестиции в България се основават на дългосрочен инвестиционен интерес, което ги прави относително устойчиви на текущи колебания в международната конюнктура.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни