- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Иновации и надзор
добавена на 15.11.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 15.11.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Миналата седмица българските законодатели спешно разшириха обсега на действие на финансовия надзор. Вече сред застрахователните дейности са включени и договори, които съдържат опции за придобиване на собственост върху недвижими имоти чрез заплащане на пожизнена пенсия или рента (по този начин дружествата, които предлагат подобен продукт, са длъжни да се лицензират като застрахователни). Тази промяна е провокирана от дейността на компания, предлагаща нов за българския пазар продукт. От икономическа гледна точка интересен е не толкова конкретният казус с конкретната компания (той изглежда повече юридически), а по-скоро аргументацията, с която се легитимира разширяването на надзора и поставянето на входна бариера пред навлизането в относително неразработен пазарен сегмент. В общи линии тази аргументация се свежда до следното - поради липсата на достатъчно гаранции за изпълнението на определен вид договори държавата трябва да се намеси и да гарантира допълнително тяхното изпълнение.
Малко преди това Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) със специално писмо отправи призив към Комисията за финансов надзор да предприеме "сериозни мерки, чрез които да се преодолее очевидният дисбаланс между обема предлагани за търговия книжа на капиталовия пазар и свободен ликвиден ресурс, склонен към такъв род инвестиции, който води до обезпокоителната тенденция за надценяване на компаниите на Българската фондова борса". Зад аргументацията в този случай стои разбирането, че пазарните участници (или поне част от тях) не са достатъчно компетентни и могат лесно да бъдат манипулирани.
Тези развития отново извеждат на преден план въпросът докъде е ефективно да се простира правителствената намеса при динамично развиващи се пазари. Финансовата система е обект на значително по-сериозна намеса от страна на държавата в сравнение с останалите сектори от икономиката. Целта на тази намеса е да се коригират евентуални пазарни несъвършенства (провокирани основно от асиметричност на информацията) и да се гарантира стабилност. Границата обаче между свободата на договарянето и намесата е деликатна. От една страна, свободата на пазара и конкуренцията създават ефективни механизми за преодоляване на определени пазарни несъвършенства, като провокират стремеж към подобряване на ефективността, ограничават възможностите за реализиране на монополна рента и стимулират появата на нови продукти и услуги.
Повишаването на ликвидността на фондовата борса например е типично пазарно решение на проблема с възможностите за манипулации. От друга страна, неподходящата политика може да предизвика негативни ефекти за функционирането на финансовия сектор, а оттам и на цялата икономика. В допълнение прекомерното регулиране на даден пазар с аргумента, че част от участниците в него не са компетентни да вземат правилните решения, в крайна сметка може да доведе до т.нар. морален риск - подобна политика създава общото чувство сред инвеститорите, че държавата "се грижи" за сигурността и стабилността на пазарните участници и че по този начин рисковете пред инвестициите и съответно необходимостта от мониторинг са занижени.
Много често нарушаването на баланса при регулирането на финансовата индустрия води до налагане на допълнителни разходи за компаниите и до създаване на бариери пред конкуренцията и развитието на иновациите. Затова и смятаме, че относително по-лекият регулативен режим на т.нар. други финансови посредници (инвестиционни фондове, лизингови и факторингови компании, компании за потребителско кредитиране, дружества със специална инвестиционна цел) е основна причина те да могат да прилагат финансови иновации значително по-бързо от банките, пенсионните фондове и застрахователите, които са обект на значителни надзорни ограничения. Това обяснява до голяма степен и тенденцията (особено активна в България напоследък) банките масово да създават подобни компании, чрез което да повишават гъвкавостта си. Така на практика част от силно регулираните дейности постепенно се изнасят към сегменти с по-малко ограничения.
Динамичното развитие на българския финансов пазар през последните години предполага внимателно преосмисляне на ролята на финансовия надзор. Глобализацията, засилването на конкурентния натиск, все още ниската степен на насищане на местния пазар (т.е. наличието на немалък потенциал за растеж) и развитието на технологиите води и ще продължи да води до появата на нови пазарни участници и до непрекъснато разширяване на обхвата и комплексността на предлаганите финансови продукти. На този фон финансовото регулиране трябва ясно и конкретно да заяви своята роля, която не би следвало да е нито в заместване на съда, нито в ограничаване на конкуренцията и иновациите.
Малко преди това Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) със специално писмо отправи призив към Комисията за финансов надзор да предприеме "сериозни мерки, чрез които да се преодолее очевидният дисбаланс между обема предлагани за търговия книжа на капиталовия пазар и свободен ликвиден ресурс, склонен към такъв род инвестиции, който води до обезпокоителната тенденция за надценяване на компаниите на Българската фондова борса". Зад аргументацията в този случай стои разбирането, че пазарните участници (или поне част от тях) не са достатъчно компетентни и могат лесно да бъдат манипулирани.
Тези развития отново извеждат на преден план въпросът докъде е ефективно да се простира правителствената намеса при динамично развиващи се пазари. Финансовата система е обект на значително по-сериозна намеса от страна на държавата в сравнение с останалите сектори от икономиката. Целта на тази намеса е да се коригират евентуални пазарни несъвършенства (провокирани основно от асиметричност на информацията) и да се гарантира стабилност. Границата обаче между свободата на договарянето и намесата е деликатна. От една страна, свободата на пазара и конкуренцията създават ефективни механизми за преодоляване на определени пазарни несъвършенства, като провокират стремеж към подобряване на ефективността, ограничават възможностите за реализиране на монополна рента и стимулират появата на нови продукти и услуги.
Повишаването на ликвидността на фондовата борса например е типично пазарно решение на проблема с възможностите за манипулации. От друга страна, неподходящата политика може да предизвика негативни ефекти за функционирането на финансовия сектор, а оттам и на цялата икономика. В допълнение прекомерното регулиране на даден пазар с аргумента, че част от участниците в него не са компетентни да вземат правилните решения, в крайна сметка може да доведе до т.нар. морален риск - подобна политика създава общото чувство сред инвеститорите, че държавата "се грижи" за сигурността и стабилността на пазарните участници и че по този начин рисковете пред инвестициите и съответно необходимостта от мониторинг са занижени.
Много често нарушаването на баланса при регулирането на финансовата индустрия води до налагане на допълнителни разходи за компаниите и до създаване на бариери пред конкуренцията и развитието на иновациите. Затова и смятаме, че относително по-лекият регулативен режим на т.нар. други финансови посредници (инвестиционни фондове, лизингови и факторингови компании, компании за потребителско кредитиране, дружества със специална инвестиционна цел) е основна причина те да могат да прилагат финансови иновации значително по-бързо от банките, пенсионните фондове и застрахователите, които са обект на значителни надзорни ограничения. Това обяснява до голяма степен и тенденцията (особено активна в България напоследък) банките масово да създават подобни компании, чрез което да повишават гъвкавостта си. Така на практика част от силно регулираните дейности постепенно се изнасят към сегменти с по-малко ограничения.
Динамичното развитие на българския финансов пазар през последните години предполага внимателно преосмисляне на ролята на финансовия надзор. Глобализацията, засилването на конкурентния натиск, все още ниската степен на насищане на местния пазар (т.е. наличието на немалък потенциал за растеж) и развитието на технологиите води и ще продължи да води до появата на нови пазарни участници и до непрекъснато разширяване на обхвата и комплексността на предлаганите финансови продукти. На този фон финансовото регулиране трябва ясно и конкретно да заяви своята роля, която не би следвало да е нито в заместване на съда, нито в ограничаване на конкуренцията и иновациите.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни