- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Бюджетното мислене при растяща икономика
добавена на 02.11.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 02.11.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Преди три седмици написахме, че основният спор при съставянето на бюджета за 2008 г. ще бъде между защитниците на намаляването на данъците и тези на увеличаване на разходите. Основанието за тези алтернативи е желанието да се балансира бюджетът, т.е. да се "намести" големият излишък.
Сега виждаме, че правителството е избрало междинен вариант. Някои данъци ще паднат, но като цяло общата тежест на държавата няма да намалее. За активната част от обществото най-важната промяна е въвеждането на данък от 10% върху доходите и намаляването на осигурителната тежест с 3 пункта. Повишаването на акцизите беше предизвестена стъпка, свързана с ангажиментите по еврочленството – така че това дори не е акцент в множеството коментари в бюджета.
При формирането на разходите има няколко въпроса, от които зависи бъдещото по-ефективно харчене на парите на данъкоплатците:
1. Учителската стачка ускори въвеждането на делегираните бюджети и на практика ще приложи от 2008 г. принципа "парите следват ученика" – поне в държавните училища. Това в дългосрочен план ще разтовари и централната власт от несвойствената й функция да бъде работодател на учителите и да фиксира техните заплати.
2. Ако намеренията за съкращаване на администрацията се реализират, това ще е значима стъпка в създаването на по-евтина и по-работеща бюрокрация. Сега е и моментът да се въведе диференцирано заплащане на държавните служители. Предложението спомага да се постави дилемата "малко и високоплатени служители/много, но нископлатени служители" – тя е валидна изобщо за всяка организация, но сега ще трябва да получи отговор от всеки секторен министър.
3. След като вече всяко ведомство изготвя програмен бюджет, редно е да очакваме и отчети за изпълнението на бюджетите по програми. Логично е да се очаква, че някои програми са били по-лошо изпълнени от други или че определени дейности са свръхфинансирани. В тези случаи програмното бюджетиране е инструмент за свиване на неефективните разходи не изобщо за сектора, а за конкретните проекти, които не носят резултат. Към момента министерствата трябва да имат отчети поне за полугодието на 2007 г., така че народните представители биха могли да ги използват.
Има и две предложения в данъчната област, които биха променили значително стимулите за стопанска дейност и труд – повишаването на размера на максималния осигурителен доход и възможността за ново намаление на осигурителните вноски в средата на 2008 г. Макар първата възможна промяна да не засяга много на брой данъкоплатци, редно да се отчете, че те са най-динамичната част от предприемачеството и квалифицираната работна сила. А допълнителното намаление на вноските при фискална възможност би било логична стъпка на фона на разширяващата се база за облагане и "изсветляването" на икономиката.
На макрониво обаче остава въпросът доколко правителството успява да привикне със ситуацията да прави не антикризисни бюджети, а бюджети при бързо растяща икономика. Редовното преизпълнение на приходите и реализираните значителни излишъци през последните години създават основателно съмнение в това. Още една "новост" за българските политици е привидният (доскоро) парадокс на намалени данъчни ставки и растящи приходи. Всичко това обаче не би трябвало да е изненада, ако се приеме фактът, че българската икономика е във възходящ тренд – и всички произтичащи от това последици. По-високата заетост означава повече платци на осигуровки и данъци, и от друга страна – по-малко "клиенти" на социални грижи. По-високите инвестиции означават по-високи печалби, и съответно – база за облагане. Развитието на финансовия сектор насърчава "изсветляването" на икономиката.
При такива условия е нормално да има бърз ръст на приходите. Също така е логично да има свиване на разходите за социални помощи – бедността намалява и съответно дейностите в тази насока би трябвало да получават по-малко финансиране. Същевременно по-високите приходи трябва да позволяват повече инвестиции в публичния сектор – и той в дългосрочен план създава стойност при натрупване на повече капитал.
Няколко сигнала от анонсираните приоритети за бюджета за 2008 г. подсказват осъзнаване на тези реалности. Най-важното е "признаването" на голям излишък от 3% от БВП, ръст на приходите от 25% и отказа от политика на задържане на "буфер" в трансферите към съответните ведомства. По-детайлен отговор обаче ще получим след анализ на програмните бюджети на отделните министерства.
Сега виждаме, че правителството е избрало междинен вариант. Някои данъци ще паднат, но като цяло общата тежест на държавата няма да намалее. За активната част от обществото най-важната промяна е въвеждането на данък от 10% върху доходите и намаляването на осигурителната тежест с 3 пункта. Повишаването на акцизите беше предизвестена стъпка, свързана с ангажиментите по еврочленството – така че това дори не е акцент в множеството коментари в бюджета.
При формирането на разходите има няколко въпроса, от които зависи бъдещото по-ефективно харчене на парите на данъкоплатците:
1. Учителската стачка ускори въвеждането на делегираните бюджети и на практика ще приложи от 2008 г. принципа "парите следват ученика" – поне в държавните училища. Това в дългосрочен план ще разтовари и централната власт от несвойствената й функция да бъде работодател на учителите и да фиксира техните заплати.
2. Ако намеренията за съкращаване на администрацията се реализират, това ще е значима стъпка в създаването на по-евтина и по-работеща бюрокрация. Сега е и моментът да се въведе диференцирано заплащане на държавните служители. Предложението спомага да се постави дилемата "малко и високоплатени служители/много, но нископлатени служители" – тя е валидна изобщо за всяка организация, но сега ще трябва да получи отговор от всеки секторен министър.
3. След като вече всяко ведомство изготвя програмен бюджет, редно е да очакваме и отчети за изпълнението на бюджетите по програми. Логично е да се очаква, че някои програми са били по-лошо изпълнени от други или че определени дейности са свръхфинансирани. В тези случаи програмното бюджетиране е инструмент за свиване на неефективните разходи не изобщо за сектора, а за конкретните проекти, които не носят резултат. Към момента министерствата трябва да имат отчети поне за полугодието на 2007 г., така че народните представители биха могли да ги използват.
Има и две предложения в данъчната област, които биха променили значително стимулите за стопанска дейност и труд – повишаването на размера на максималния осигурителен доход и възможността за ново намаление на осигурителните вноски в средата на 2008 г. Макар първата възможна промяна да не засяга много на брой данъкоплатци, редно да се отчете, че те са най-динамичната част от предприемачеството и квалифицираната работна сила. А допълнителното намаление на вноските при фискална възможност би било логична стъпка на фона на разширяващата се база за облагане и "изсветляването" на икономиката.
На макрониво обаче остава въпросът доколко правителството успява да привикне със ситуацията да прави не антикризисни бюджети, а бюджети при бързо растяща икономика. Редовното преизпълнение на приходите и реализираните значителни излишъци през последните години създават основателно съмнение в това. Още една "новост" за българските политици е привидният (доскоро) парадокс на намалени данъчни ставки и растящи приходи. Всичко това обаче не би трябвало да е изненада, ако се приеме фактът, че българската икономика е във възходящ тренд – и всички произтичащи от това последици. По-високата заетост означава повече платци на осигуровки и данъци, и от друга страна – по-малко "клиенти" на социални грижи. По-високите инвестиции означават по-високи печалби, и съответно – база за облагане. Развитието на финансовия сектор насърчава "изсветляването" на икономиката.
При такива условия е нормално да има бърз ръст на приходите. Също така е логично да има свиване на разходите за социални помощи – бедността намалява и съответно дейностите в тази насока би трябвало да получават по-малко финансиране. Същевременно по-високите приходи трябва да позволяват повече инвестиции в публичния сектор – и той в дългосрочен план създава стойност при натрупване на повече капитал.
Няколко сигнала от анонсираните приоритети за бюджета за 2008 г. подсказват осъзнаване на тези реалности. Най-важното е "признаването" на голям излишък от 3% от БВП, ръст на приходите от 25% и отказа от политика на задържане на "буфер" в трансферите към съответните ведомства. По-детайлен отговор обаче ще получим след анализ на програмните бюджети на отделните министерства.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни