- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Трудни ли са категоричните прогнози?
добавена на 19.10.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 19.10.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Наистина ли е толкова трудно икономистите да дават ясни и категорични оценки и прогнози за състоянието на нещата? Всъщност не. Ние твърдим, че, въпреки опасенията и предупрежденията на някои колеги, следните неща няма да се случат в България:
1/ няма да се промени курсът на лева към еврото до приемане на еврото като официална валута,
2/ валутният курс няма да застраши „българската конкурентност”, нито пък ще е причина за по-голям дефицит по текущата сметка на платежния баланс,
3/ дефицитът по текущите международни плащания няма да предизвика макроикономическа криза, изразена в отлив на инвестиции (или в други неща, обобщени от колеги с термина „прегряване на икономиката”).
Чисто методически, несигурното бъдеще не означава, че макроикономистите трябва да са несигурни. Това, като всяко упражнение и спекулиране върху бъдещи събития, се основава на разпределения на вероятности. Когато кажем „утре сутрин около 8.30 София ще започне да се задръства с коли” това също е базирано на някакво вероятностно разпределение (структурирано около минал опит), но оценката и прогнозата за нещата е много по-категорична от почти всички прогнози за българската икономика.
Част от увеличената несигурност у хората, които живеят и правят бизнес в България, идва именно от някои плахи, но все пак изказани публично, опасения за задаваща се макроикономическа криза. Никой от застъпниците на тази теза не е бил достатъчно категоричен, за да каже нещо като „до 2010 г. България ще се откаже от фиксирания валутен курс”. Но много намекват за „натиск върху валутния борд”, който по техните обяснения е макроикономически, а не е чисто политически (т.е. не е свързан с идването на власт на партия, която с мнозинството си в парламента ще промени Закона за БНБ и ще отмени механизма на валутния съвет).
Позицията на Industry Watch е била по-ясно изразявана от всеки друг макро-анализ, като тя категорично отрича възможност от макроикономическа криза в резултат на фиксирания валутен курс или на дефицита по текущите международни плащания (при сегашните фискални условия). Тук пропускаме умишлено обясненията зад това твърдение, защото читателите могат да открият богато четиво по темата в архива на в. „Дневник”, както и чрез интернет търсачката Google.
Част от бизнеса на макроикономиста е прогнозирането. Това изисква неговите прогнози да бъдат максимално категорични, за да може да служат за основа за инвестиционни и фискални решения. Добре е да се осъзнава разликата в прогнозирането на политически решения и макроикономически индикатори. Така например – прогнозата за бъдещето на валутния борд е политическа прогноза, т.е. дали ще се появят такива политици, които (да се опитат) да го премахнат чрез промяна на закона. Прогнозите за дефицита по текущата сметка нямат нищо общо с това (съответно нищо общо с прогнозата за валутния курс евро/лев).
Към цялата картина на прогнозите трябва да прибавим и непълнотата и вероятно неточността на много от данните на официалните източници (а именно това се опитваме да прогнозираме). И все пак, прогнозата на това какво ще каже официалната статистика е полезно упражнение. Тя е отправна точка във взимането на важни решения, включително по формирането на данъчната политика. За прогнозата на данните на официалната статистика като традиция използваме мнението на избрани от нас водещи икономисти (виж повече в рубриката „Икономически индикатори”).
Прогнозата за макроикономическите индикатори са усреднени величини на прогнозите на отделни макроикономисти. Всеки от тях има различна интерпретация поне за част от макроикономическите развития в България. Възможно е сред част от тях да няма консенсус за това дали в индикаторите се крие риск от криза или не. Това не е целта на тези прогнози. С тях, по-скоро се опитваме да дадем прогноза за бъдещите данни, които ще излязат от официалната статистика за индикатори като БВП, инвестиции и инфлация.
В обяснението на макро-индикаторите колегите би следвало да се стремят към опростяване на техния език за широка публика. Не е ли минало времето, когато данните за икономиката са били домейн единствено на просветена група „учени”? Още повече, че политическите решения, включително за валутния курс, за размера на данъците и за заплатите в бюджетните сектори, засягат всеки гражданин.
1/ няма да се промени курсът на лева към еврото до приемане на еврото като официална валута,
2/ валутният курс няма да застраши „българската конкурентност”, нито пък ще е причина за по-голям дефицит по текущата сметка на платежния баланс,
3/ дефицитът по текущите международни плащания няма да предизвика макроикономическа криза, изразена в отлив на инвестиции (или в други неща, обобщени от колеги с термина „прегряване на икономиката”).
Чисто методически, несигурното бъдеще не означава, че макроикономистите трябва да са несигурни. Това, като всяко упражнение и спекулиране върху бъдещи събития, се основава на разпределения на вероятности. Когато кажем „утре сутрин около 8.30 София ще започне да се задръства с коли” това също е базирано на някакво вероятностно разпределение (структурирано около минал опит), но оценката и прогнозата за нещата е много по-категорична от почти всички прогнози за българската икономика.
Част от увеличената несигурност у хората, които живеят и правят бизнес в България, идва именно от някои плахи, но все пак изказани публично, опасения за задаваща се макроикономическа криза. Никой от застъпниците на тази теза не е бил достатъчно категоричен, за да каже нещо като „до 2010 г. България ще се откаже от фиксирания валутен курс”. Но много намекват за „натиск върху валутния борд”, който по техните обяснения е макроикономически, а не е чисто политически (т.е. не е свързан с идването на власт на партия, която с мнозинството си в парламента ще промени Закона за БНБ и ще отмени механизма на валутния съвет).
Позицията на Industry Watch е била по-ясно изразявана от всеки друг макро-анализ, като тя категорично отрича възможност от макроикономическа криза в резултат на фиксирания валутен курс или на дефицита по текущите международни плащания (при сегашните фискални условия). Тук пропускаме умишлено обясненията зад това твърдение, защото читателите могат да открият богато четиво по темата в архива на в. „Дневник”, както и чрез интернет търсачката Google.
Част от бизнеса на макроикономиста е прогнозирането. Това изисква неговите прогнози да бъдат максимално категорични, за да може да служат за основа за инвестиционни и фискални решения. Добре е да се осъзнава разликата в прогнозирането на политически решения и макроикономически индикатори. Така например – прогнозата за бъдещето на валутния борд е политическа прогноза, т.е. дали ще се появят такива политици, които (да се опитат) да го премахнат чрез промяна на закона. Прогнозите за дефицита по текущата сметка нямат нищо общо с това (съответно нищо общо с прогнозата за валутния курс евро/лев).
Към цялата картина на прогнозите трябва да прибавим и непълнотата и вероятно неточността на много от данните на официалните източници (а именно това се опитваме да прогнозираме). И все пак, прогнозата на това какво ще каже официалната статистика е полезно упражнение. Тя е отправна точка във взимането на важни решения, включително по формирането на данъчната политика. За прогнозата на данните на официалната статистика като традиция използваме мнението на избрани от нас водещи икономисти (виж повече в рубриката „Икономически индикатори”).
Прогнозата за макроикономическите индикатори са усреднени величини на прогнозите на отделни макроикономисти. Всеки от тях има различна интерпретация поне за част от макроикономическите развития в България. Възможно е сред част от тях да няма консенсус за това дали в индикаторите се крие риск от криза или не. Това не е целта на тези прогнози. С тях, по-скоро се опитваме да дадем прогноза за бъдещите данни, които ще излязат от официалната статистика за индикатори като БВП, инвестиции и инфлация.
В обяснението на макро-индикаторите колегите би следвало да се стремят към опростяване на техния език за широка публика. Не е ли минало времето, когато данните за икономиката са били домейн единствено на просветена група „учени”? Още повече, че политическите решения, включително за валутния курс, за размера на данъците и за заплатите в бюджетните сектори, засягат всеки гражданин.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни