Вие се намирате в Начало > Новини > Регулирани пазари > Инфлацията в България – обяснение и механизми за въздействие
- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Инфлацията в България – обяснение и механизми за въздействие
добавена на 30.08.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 30.08.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Инфлацията на долара и еврото, след като няколко години се изразяваше в бързо поскъпване на индустриалните суровини, достигна и до земеделската продукция. През последната година хранителните суровини поскъпнаха с около 30%, измерени в долари, и малко по-леко, измерени в евро. Това трябва да обясни по-голямата част от последното регистрирано поскъпване на храните в България.
Инфлацията на основните валути
През миналата година металите поскъпнаха с около 55% в долари, а златото – с 24%. Инфлацията на американския долар беше съпроводена и с обезценка, макар и малко по-бавна, на еврото. Това се случваше в продължение на няколко години, като погледите бяха насочени основно към цените на металите и други индустриални суровини. Така например медта успя да поскъпне три пъти в евро само за две години и половина (виж графика 1 в рубриката „Икономически индикатори.”)
„Меката” парична политика докара не само обезценка на валутите, но и промяна на относителните цени. Докато металите поскъпваха, земеделските продукция поевтиняваше. Измерена в метали, производителността и доходите на фермерите драстично падаше. Освен ако няма някаква технологична промяна, която да понижи драматично цената на земеделската продукция, очакваме относителните цени да се стремят към нивата отпреди инфлацията през последните три години.
Относителните цени в България
Средните заплати в България по данни на официалната статистика са скочили с над 44% от 2003 г. насам. Цените на производител в земеделието са скочили със 6.1% от 2000 г. досега. Земеделската продукция поевтинява, измерена в количество труд. Увеличението на средната материална производителност ще гарантира това и в бъдеще. Само че това няма общо с номиналните цени в земеделието, които зависят и от инфлацията на валутата, в която ги измерваме.
Само в земеделието има значителни промени на относителните цени, т.е. някои земеделски стоки поскъпват значително по-бързо от други. Най-бързо е поскъпването на пчелния мед след 2000 г. – с около 90%, следван от пшеницата (27%) и млякото (24%). Соята, измерена в количество леща, е поскъпнала със 76%, обаче е поевтиняла спрямо слънчогледа.
Разликите са достатъчно значими, за да дават тласък на фермерите към промяна на начина, по който насочват своите инвестиции. Очевидно е, че при по-лоши реколти в даден сектор (и то не само в една година, а системно след 2000 г.), там има място за значими печалби, ако се инвестира в технологии, инфраструктура или по-качествено оперативно поддържане на насажденията.
Цените за потребители
Средната инфлация според индекса на потребителските цени е 5.8% до юли – значително по-ниска от инфлацията през 2006 г. (7.3%). Това е измерване по-скоро на „поскъпването на живота”, т.е. промяната на разходите на домакинствата за едно и също количество стоки и услуги. Хранителни продукти имат една трета дял в потребителската кошница на НСИ. Поскъпване на отделни храни, дори да е относително бързо, може да повлияе на ИЦП, но не с много. Така например поскъпване на млечните продукти с 20% ще увеличи ИПЦ с около 0.6 процентни пункта.
Не трябва да се пропуска, че в потребителската кошница обаче има и стоки, които поевтиняват, докато храните поскъпват. Такива са например тютюневите изделия след освобождаването на търговията на България през 2007 г. Подобно е положението и с някои горива. Леко са поевтинели и съобщенията според официалната статистика.
Няколко неща са важни за политическата интерпретация на тези процеси. Първо, България е част от глобалния пазар на суровини и земеделска продукция и не може локални събития (вкл. лоша реколта) да обяснят промяната на цените. Второ, държавна намеса в цените, включително чрез експортни ограничения и операции с „резервите”, би имала силно негативен ефект. Трето, все пак може да се влияе върху цените с политики за улесняване на вноса в България и намаляване на непреките данъци.
Инфлацията на основните валути
През миналата година металите поскъпнаха с около 55% в долари, а златото – с 24%. Инфлацията на американския долар беше съпроводена и с обезценка, макар и малко по-бавна, на еврото. Това се случваше в продължение на няколко години, като погледите бяха насочени основно към цените на металите и други индустриални суровини. Така например медта успя да поскъпне три пъти в евро само за две години и половина (виж графика 1 в рубриката „Икономически индикатори.”)
„Меката” парична политика докара не само обезценка на валутите, но и промяна на относителните цени. Докато металите поскъпваха, земеделските продукция поевтиняваше. Измерена в метали, производителността и доходите на фермерите драстично падаше. Освен ако няма някаква технологична промяна, която да понижи драматично цената на земеделската продукция, очакваме относителните цени да се стремят към нивата отпреди инфлацията през последните три години.
Относителните цени в България
Средните заплати в България по данни на официалната статистика са скочили с над 44% от 2003 г. насам. Цените на производител в земеделието са скочили със 6.1% от 2000 г. досега. Земеделската продукция поевтинява, измерена в количество труд. Увеличението на средната материална производителност ще гарантира това и в бъдеще. Само че това няма общо с номиналните цени в земеделието, които зависят и от инфлацията на валутата, в която ги измерваме.
Само в земеделието има значителни промени на относителните цени, т.е. някои земеделски стоки поскъпват значително по-бързо от други. Най-бързо е поскъпването на пчелния мед след 2000 г. – с около 90%, следван от пшеницата (27%) и млякото (24%). Соята, измерена в количество леща, е поскъпнала със 76%, обаче е поевтиняла спрямо слънчогледа.
Разликите са достатъчно значими, за да дават тласък на фермерите към промяна на начина, по който насочват своите инвестиции. Очевидно е, че при по-лоши реколти в даден сектор (и то не само в една година, а системно след 2000 г.), там има място за значими печалби, ако се инвестира в технологии, инфраструктура или по-качествено оперативно поддържане на насажденията.
Цените за потребители
Средната инфлация според индекса на потребителските цени е 5.8% до юли – значително по-ниска от инфлацията през 2006 г. (7.3%). Това е измерване по-скоро на „поскъпването на живота”, т.е. промяната на разходите на домакинствата за едно и също количество стоки и услуги. Хранителни продукти имат една трета дял в потребителската кошница на НСИ. Поскъпване на отделни храни, дори да е относително бързо, може да повлияе на ИЦП, но не с много. Така например поскъпване на млечните продукти с 20% ще увеличи ИПЦ с около 0.6 процентни пункта.
Не трябва да се пропуска, че в потребителската кошница обаче има и стоки, които поевтиняват, докато храните поскъпват. Такива са например тютюневите изделия след освобождаването на търговията на България през 2007 г. Подобно е положението и с някои горива. Леко са поевтинели и съобщенията според официалната статистика.
Няколко неща са важни за политическата интерпретация на тези процеси. Първо, България е част от глобалния пазар на суровини и земеделска продукция и не може локални събития (вкл. лоша реколта) да обяснят промяната на цените. Второ, държавна намеса в цените, включително чрез експортни ограничения и операции с „резервите”, би имала силно негативен ефект. Трето, все пак може да се влияе върху цените с политики за улесняване на вноса в България и намаляване на непреките данъци.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни