- Политическа стабилност
- Публични финанси
- Парична политика
- Регулирани пазари
- Приватизация
- Макроикономическа динамика
Жилищна криза в САЩ – ефекти за България
добавена на 24.08.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
добавена на 24.08.2007 в категория Политическа стабилност | Публични финанси | Парична политика | Регулирани пазари | Приватизация | Макроикономическа динамика
Кризата на пазара на ипотечни облигации в САЩ е практическа демонстрация на паричната теория. Монетарната експанзия създава бизнес цикъл, който се изразява в ръст на съвкупното търсене - както на търсенето на потребителски стоки, така и на инвестициите в дълготрайни активи. В действителност наблюдаваме разширяване на стопанската дейност, като по-дългосрочни проекти стават възможни. Понижените лихвени проценти намаляват алтернативната цена на инвестирания ресурс, като така увеличават относителната рентабилност на бизнес проекти, които при други условия нямаше да бъдат реализирани (поради по-ниската относителна доходност спрямо алтернативни инвестиции). Резултатът е както повишени инвестиции, така и ръст на заетостта и доходите - това е и формалното оправдание на централните банки да се намесват на паричните пазари.
В глобализирана икономика обаче вътрешната заетост и доходи по-слабо се влияят от монетарната експанзия, с други думи, когато кредитът е по-достъпен, по-вероятно е да се инвестира в нови фабрики в Китай, отколкото в САЩ. Международната конкуренция при "търгуемите" стоки не позволява промяна в цените в резултат на изкуствено завишеното търсене. Затова електрониката и облеклото, например, не поскъпват, независимо от монетарната политика. "Нетъргеумите" блага обаче, каквито са недвижимите имоти, поскъпват в резултат на "поевтинелите" пари.
Повишението на лихвите, или рестриктивната монетарна политика, създават противоположен ефект. Дългосрочните инвестиционни проекти трябва да се ограничат, а вече започнатите да се отложат. Кредитът става по-скъп и на микрониво, така че по-малко хора могат да си позволят да си купят жилище. Оттам търсенето на жилища спада, след това - и равновесните цени.
Всичко това се случи в САЩ през последните месеци. То е резултат до голяма степен от меката парична политика на ниски лихви през последните 8 години до 2005-2006 г. и беше очаквано за макроикономистите. На жаргон това може да се нарече спукване на балона на високите цени на имотите. Доколко това може да се случи в България е въпрос, налагащ допълнителни уточнения.
Като цяло политиката на Европейската централна банка е по-плаха, промените в лихвите са по-бавни и на по-малки стъпки. Така например, ЕЦБ поддържаше лихва от 2% (при 1% в САЩ), а сега покачването е до 4% (при 5.25% в САЩ). Следователно бизнес цикълът се проявява по-слабо в еврозоната и в страните, използващи еврото като основен резервен и кредитен инструмент.
Финансовите услуги в САЩ са значително по-фрагментирани от тези в Европа. Това означава голямо разнообразие както в играчите, така и в продуктите. Ползите от това са обичайните предимства на конкуренцията - повече избор за потребителите при по-изгодни условия и разпределяне на риска. Заради второто кризата няма да застраши бъдещето на американската икономика. Но това не означава, че част от финансовите посредници и техните клиенти не са пресметнали грешно развитието на пазара. Ето защо част от заемите се превръщат в лоши, длъжниците обявяват банкрут, а обезпеченията (имотите) при по-ниски цени означават загуба за кредитора.
Българският пазар не е сам по себе си имунизиран срещу подобно развитие. Банките у нас също се финансират с издаване на ипотечни облигации, обезпечени с вземания по жилищни кредити. Има обаче няколко различия. В момента в България протичат два процеса с противоположен ефект - от една страна, достъпът до финансиране на банките се оскъпява заради нарастващите лихви на международните пазари, но от друга, конкуренцията и иновациите позволяват българските банки да работят с по-ниски разходи и оттам да намаляват лихвите за клиентите. Когато ефектът от втория процес започне да се изчерпва, лихвите у нас също ще започнат да следват промените в еврозоната. Другата разлика е относително ниското ниво на проникване на ипотечното финансиране в сравнение със САЩ - значително по-голям дял от хората притежават собствено жилище, без да са ползвали кредит. Самите търговски банки у нас действат все още по-предпазливо макар да се появяват продукти, които биха попаднали в определението за sub-prime кредит.
По-високите лихви и по-затрудненото получаване на кредит обаче ще засегне чужденците, които сега купуват в България имоти с инвестиционна цел. Ако финансирането на тези покупки е по-трудно, търсенето ще се свие. За това ще допринесе и достигането на по-високи ценови нива в България. Този процес основно ще засегне ваканционните имоти, но вероятно ще има и леко отражение върху градските жилища.
В глобализирана икономика обаче вътрешната заетост и доходи по-слабо се влияят от монетарната експанзия, с други думи, когато кредитът е по-достъпен, по-вероятно е да се инвестира в нови фабрики в Китай, отколкото в САЩ. Международната конкуренция при "търгуемите" стоки не позволява промяна в цените в резултат на изкуствено завишеното търсене. Затова електрониката и облеклото, например, не поскъпват, независимо от монетарната политика. "Нетъргеумите" блага обаче, каквито са недвижимите имоти, поскъпват в резултат на "поевтинелите" пари.
Повишението на лихвите, или рестриктивната монетарна политика, създават противоположен ефект. Дългосрочните инвестиционни проекти трябва да се ограничат, а вече започнатите да се отложат. Кредитът става по-скъп и на микрониво, така че по-малко хора могат да си позволят да си купят жилище. Оттам търсенето на жилища спада, след това - и равновесните цени.
Всичко това се случи в САЩ през последните месеци. То е резултат до голяма степен от меката парична политика на ниски лихви през последните 8 години до 2005-2006 г. и беше очаквано за макроикономистите. На жаргон това може да се нарече спукване на балона на високите цени на имотите. Доколко това може да се случи в България е въпрос, налагащ допълнителни уточнения.
Като цяло политиката на Европейската централна банка е по-плаха, промените в лихвите са по-бавни и на по-малки стъпки. Така например, ЕЦБ поддържаше лихва от 2% (при 1% в САЩ), а сега покачването е до 4% (при 5.25% в САЩ). Следователно бизнес цикълът се проявява по-слабо в еврозоната и в страните, използващи еврото като основен резервен и кредитен инструмент.
Финансовите услуги в САЩ са значително по-фрагментирани от тези в Европа. Това означава голямо разнообразие както в играчите, така и в продуктите. Ползите от това са обичайните предимства на конкуренцията - повече избор за потребителите при по-изгодни условия и разпределяне на риска. Заради второто кризата няма да застраши бъдещето на американската икономика. Но това не означава, че част от финансовите посредници и техните клиенти не са пресметнали грешно развитието на пазара. Ето защо част от заемите се превръщат в лоши, длъжниците обявяват банкрут, а обезпеченията (имотите) при по-ниски цени означават загуба за кредитора.
Българският пазар не е сам по себе си имунизиран срещу подобно развитие. Банките у нас също се финансират с издаване на ипотечни облигации, обезпечени с вземания по жилищни кредити. Има обаче няколко различия. В момента в България протичат два процеса с противоположен ефект - от една страна, достъпът до финансиране на банките се оскъпява заради нарастващите лихви на международните пазари, но от друга, конкуренцията и иновациите позволяват българските банки да работят с по-ниски разходи и оттам да намаляват лихвите за клиентите. Когато ефектът от втория процес започне да се изчерпва, лихвите у нас също ще започнат да следват промените в еврозоната. Другата разлика е относително ниското ниво на проникване на ипотечното финансиране в сравнение със САЩ - значително по-голям дял от хората притежават собствено жилище, без да са ползвали кредит. Самите търговски банки у нас действат все още по-предпазливо макар да се появяват продукти, които биха попаднали в определението за sub-prime кредит.
По-високите лихви и по-затрудненото получаване на кредит обаче ще засегне чужденците, които сега купуват в България имоти с инвестиционна цел. Ако финансирането на тези покупки е по-трудно, търсенето ще се свие. За това ще допринесе и достигането на по-високи ценови нива в България. Този процес основно ще засегне ваканционните имоти, но вероятно ще има и леко отражение върху градските жилища.
Какво е мнението ви за статията?
0 се съгласиха
0 не са съгласни